През 1992 година Дания сюрпризира футболния свят, слагайки европейската корона в Стокхолм. Датският триумф е отличен пример за това, че стремиш ли се силно към нещо голямо и вярваш ли докрай, мечтите се сбъдват.
Футболистите на Рихард Мьолер-Нилсен са поканени на масата на големите в последния момент, за да се приберат след това у дома с купата. Това е най-сладката приказка в историята на датския футбол. Всичко тръгва от санкциите на ООН, наложени спрямо Югославия заради войната в разпокъсаната държава. УЕФА се съобразява с ембаргото и лишава отбора на Драган Стойкович, Деян Савичевич, Предраг Миятович и компания от участие в европейските финали. През месец май 1992 година босът на европейския футбол Ленарт Йохансон обявява, че е възможно Репрезентацията да не бъде допусната до участие на Европейското първенство. Именно Дания е резервата, която трябва да заеме мястото на югославяните в група "А" на шампионата в Швеция - двата състава са в една квалификационна група, като футболистите на Мьолер-Нилсен остават втори, на точка зад "плавите".
"Хванахме последния влак и това има своите предимства. Няма да сме обременени от конкретна цел. Нека другите се пазят от нас", коментира капитанът на "червения динамит" Ларс Олсен. Всъщност, датчанините се включват толкова късно в турнира, че домакините от Швеция не успяват да реагират навреме. Така за първия мач на тима - срещу Англия в Малмьо, на официалната програма за срещата пише "Югославия - Англия". Докрая на Евро'92 пък "шапката" на първенството, която върви по телевизията в България е със знамето на Югославия и без това на Дания.
И до днес у нас се говори, че датчаните са събрани от плажовете и са дошли съвсем неподготвени за старта на Европейското. Години след триумфа обаче от отбора разкриват, че заради слуховете относно изключването на "плавите", почти всички от "червения динамит" са тренирали в готовност УЕФА да призове тима. Куриозно обаче треньорът Мьолер-Нилсен научава голямата новина, докато върши домакинска работа в своята кухня. Успехът на Дания е още по-забележителен и впечатляващ, тъй като от селекцията в червено и бяло отсъства голямата звезда Михаел Лаудруп. По това време той е в конфликт с наставника и остава непреклонен в нежеланието си да играе на Евро'92.
Иначе датският отбор разполага с опитни и добри играчи, наследили асове от миналото като: Алан Симонсен, Пребен Елкер, Йеспер Олсен, Франк Арнесен, Сьорен Лерби и др. На вратата е Петер Шмайхел - вече сложил фланелката на Манчестър Юнайтед, в защита сигурността идва от опитните Ларс Олсен и Джон Сивебек, халфовата линия разполага с Джон Йенсен, Ким Вилфорт и Хенрик Ларсен, а в атака изборът не е никак лош: Бриан Лаудруп, Флеминг Поулсен, Ларс Елструп. Първи в капаните на датчаните попадат англичаните. Дошли в Швеция поне за полуфинал, звездите на Греъм Тейлър изнасят слаб мач срещу "червения динамит", като най-чистото положение се открива пред аутсайдерите - гредата спасява английския вратар Крис Уудс.
Вторият кръг от групите въвлича Дания в скандинавско дерби с домакините, като шведите изнасят по-добър мач и заслужено печелят с 1:0. Всички очакват, че в последния тур от груповата фаза Франция ще се справи с веселата банда на Мьолер-Нилсен, защото "петлите" са един от основните фаворити на Евро’92. На 17 юни обаче Малмьо и цяла Европа виждат как Елструп торпилира Франция с точен шут в мрежата на Бруно Мартини за 2:1. Това е и фактическият край на треньорската кариера на Мишел Платини. Така сензационно Швеция и Дания продължават напред, за сметка на Франция и Англия.
На полуфиналите датчаните са съавтори на най-хубавия мач на първенството заедно с Холандия. На два пъти "червено-белите" повеждат в резултата и на два пъти допускат изравняване - 2:2. "Лалетата", водени от митичния Ринус Михелс, са големият фаворит на шампионата - няколко дни по-рано Марко ван Бастен, Рууд Гулит, Франк Рийкард, Роналд Куман, Денис Бергкамп и компания бият без проблеми световния шампион Германия. В Гьотеборг обаче "оранжевите" берат големи ядове и в крайна сметка отпадат от борбата. Срещата ще се запомни и с ужасяващата контузия на датския ляв бек Хенрик Андерсен. При дузпите идва часът на Шмайхел, който отбива изстрела на Ван Бастен. Дания достига европейския финал!
В двубоя за титлата хората на Рихард Мьолер-Нилсен трябва да срещнат Германия. От тима на Берти Фогтс отсъстват Лотар Матеус и Руди Фьолер, но германците разполагат и с други големи фигури, способни да ги изведат до трофея. И двамата треньори излизат с почти еднакви игрови схеми, като Лаудруп и Поулсен трябва да тормозят вратаря на Бундестима Бодо Илгнер. Юрген Клинсман и Карл-Хайнц Ридле пък са остриетата на Германия. Още в 18-ата минута датчанините ликуват след бомба на Джон Йенсен, която се спира зад Илгнер - 1:0. От другата страна Шмайхел е безпогрешен. След почивката идва ред на Вилфорт да порази германската мрежа, макар че халфът си повежда топката с ръка, без това да бъде забелязано от швейцарския рефер Бруно Галер. Вилфорт обаче се превръща в национален герой не само заради гола. Той играе във финала, въпреки влошеното състояние на дъщеричката му Лин, страдаща от левкемия. Натискът на световните шампиони се стопява в ръцете на Шмайхел и в сигурната датска отбрана, като в един момент вратарят избива по невероятен начин удар с глава на Клинсман.
Чудото става факт! Дания печели европейската титла! "Методите ни явно са остарели", коментират с тъга германците, подложени на казармен ред в Швеция. Датчанините пък, които играят и голф по време на първенството, се прибират у дома като крале на Европа. Пищни карети, пъстри цветове и много аплодисменти посрещат новите европейски шампиони в Копенхаген, където се вие картина, достойна за чудните приказки на Ханс Кристиан Андерсен. Това е зланата страница в историята на датския футбол.
Това са мигове, останали завинаги в сърцата на много футболни запалянковци - в Дания и по света. Разкажете за вашите любими мигове, свързани с най-популярната игра на footballmoments.bg!