Иво Георгиев е бивш футболен национал, участник на европейското първенство през 1996 г. Роден е на 12 май 1972-а. Играе в "Академик" (София), унгарските "Дебрецен" и "Дорог Баняс", "Корабостроител" (Русе) (1994/95), "Спартак" (Варна) (сезон 1995/96), когато става голмайстор на "А" група, "Аарау" (Швейцария), "Левски" (есен 1997), отново "Спартак"- Варна (пролет 1998), "Валдхоф" (1998/99). Бившиият нападател даде интервю пред Стефан Ралчев и вестник "ШОУ", в което разказа прелюбопитни истории:
- Иво, къде се загуби, от години не си част от актуалния футбол?
- Не ме търсите (смее се). Хората обаче не са ме забравили, особено спартаклии, които и до днес ме боготворят. Не всеки ден "Спартак" дава национал, който играе на Европейско първенство. Започнах кариерата си в "Академик" (София), защото живеех в "Младост". Тогава имаше страхотни специалисти. Там изкарах цялата си юношеска кариера, бях голмайстор на националния отбор до 16 години, бяхме един набор с Добри Митов, Стойчо Стоилов, Коце Герганчев, Стефан Юруков. Треньор в националния ни беше Борис Гаганелов. Редовно ходехме да играем в чужбина. Зад граница бяхме като шашнати. Помня, играхме в Унгария, бяхме още деца, на по 16 години. Влязохме за първи път в нещо като стриптийз бар, пускаш монета и в едно като кабинка една мадама започва да играе. Младежки лудории, които после доста зле ни се отразиха (смее се). Баща ми беше шампион по тенис, после напусна спорта и в момента е професор, преподава в два университета. Майка ми е бивша акробатка, и от двамата съм наследил спортния хъс.
Именно заради майка ми заиграх в Унгария. През 1989-а я пратиха да обучава студенти в Дебрецен, в университета “Лайош Кошут”. Заминах с нея уж да я изпратя, тъкмо беше минал един месец след падането на Бай Тошо. Настана мизерия в България, безпаричие и отидохме. Викам: “Няма ли някое отборче да поддържам форма.” Отидох в Дебрецен и започнах зимна подготовка с тях. “Ние те помним от мачовете на юношеските национали”, ми казаха унгарците. За мой късмет ми върза, взех да вкарвам по два-три гола в контролите. Предложиха ми договор и през пролетта на 90-а играх в елитната им дивизия. Изпаднахме обаче, то отборът си беше последен и когато отидох. На следващата година станах голмайстор във втората им дивизия и “Дебрецен” веднага се върна в елита. Тогава обаче предпочетох друга оферта за повече пари. Преминах в “Дорог Баняс”, еквивалент на нашия “Миньор” (Перник). Отчитам го като грешка.
- Защо се върна в България?
- В началото на 90-те започнаха да се дават луди пари у нас. Звъннаха ми от “Корабостроител” (Русе), тогава в “Б” група. Пенко Димитров беше президент.
Тупна ми на
масата торба с
1 милион лева!
Да, точно 1 милион само за мен, отделно плати на унгарците трансферна сума. Играх в Русе през пролетта на 1994-а и целия сезон 94/95. Вкарвах като луд. На тия “Лудогорец”, дето сега се правят на толкоз големи, тогаз у дома и навънка им зашивах по три-четири гола. Играехме за премии, по-високи от тези, които се даваха в “А” група. Тогава корабостроителницата в Русе продаваше кораби за десетки милиони, пари имаше, раздаваха се с чували. Ходехме на лагери в Гърция, глезеха ни като тузари. В един момент обаче пратиха оферта за мен от ЦСКА с президент Илия Павлов. Шефът от Русе не ме пусна и работата приключи. После държавната машина се задейства, натиснаха го, обявиха корабостроителницата във фалит и край.
- Как стана голмайстор на “А” група?
- През сезон 1995/96 заминах за “Спартак” (Варна). О, чакайте, преди това имах договор със “Славия”. Изкарах лятната подготовка с тях, но няколко дни преди началото на сезона Кано Коцев ме освободи мен и още няколко момчета. Имах да взимам транш по договора си от 15 хиляди долара. Един ден Кано ми вика: “Ами, Ивка, ще ти дадем 7-8 хиляди долара”. Вальо Михов ми е свидетел. Запънах се, исках си парите, за които бях подписал договор. Дадоха ми ги, ама на следващия ден имахме контрола и Кано ме отписа. Не е хубаво да се говори така, човекът е починал, но после ми казаха, че е взимал процент от всеки футболист в “Славия”.
- И в този момент на сцената излиза Николай Ишков.
- (смее се) Той няколко пъти изскача на сцената. Тогава ме взе и вика: “Ти няма да плащаш нищо, аз ще се оправя със “Славия”. Така ме взе във Варна. Ама много се продаваха мачове по това време! Няма да казвам имена, ама направо ужасни неща. В един мач “Славия” дойде да ни гостува във Варна, трябваше да бие, за да стане шампион. Имаше пробити от нашите няколко човека. Преди мача наш`те ги направих на нищо, виках им, псувах ги, че ако не играят, ще... Не исках да лягаме, никога не съм продавал мач, ако ще и без обувки да играя. Не съм такъв човек. На излизане към терена Кано Коцев ми вика: “Ивка, абе всичко е решено, не се натягайте. Даже има тука едни 2 хиляди долара.” До 70-ата минута резултатът е 0:0. Хвърлиха ми една дълга топка, излязох срещу Здравко Здравков и с глава я пратих към вратата. Той ме изрита, паднах на земята и
си глътнах
езика, бях
в безсъзнание
Доктор Дойчев ме спаси, извади ми езика, пратиха ме с линейка в болницата. Топката мина голлинията, ама съдията Веско Богданов беше подкован от СИК. Нито зачел попадението, нито дал фаул. После “Славия” си били с 2:0 с лекота. На другия ден, като се оправих, казах, че ако така се става шампион... Последва телефонно обаждане от хора на СИК: да си върна думите назад, ако искам да ми е гладка кариерата и да играя в националния отбор. Даже и телевизия дойде на крака, за да ми вземе интервю.
- Носи се легенда, че си возен в багажник именно от хора на СИК и че по принцип такива са си били прийомите на “Славия” тогава?
- Глупости, аз не съм качван никъде. Нали щях да орева света. Но и аз съм чул за тия багажници. Само е факт, че “Славия” играеше антифутбол, не беше по-добър от ЦСКА и “Левски”, та дори и от “Спартак” (Варна). Стана шампион благодарение на СИК. Всъщност след 1994-а първенствата предварително се решаваха... абе, Батето на пияна глава определяше шампиона. Който му даде повече пари, ставаше шампион, знаеше се! Спомням си един друг мач. Гостувахме на “Локо” (Пловдив), трябваше да легнем, за да ги спасим. На трибуните беше и кметът на Пловдив Спас Гърневски, всички знаеха, че ще паднем. Да, ама един мой приятел влезе и вкара за 1:1 в 90-ата минута. Беля... Игра се до гол. Наложи се една топка от центъра нашият вратар Румен Апостолов, Бог да го прости, да се прави, че уж я хваща и да я пуска зад главата си. Така ги спасихме.
- Вярно ли е, че имаш “Златна топка” като на Христо Стоичков?
- Много ясно. Ицо ми даде копие на неговата “Златна топка”. Като станах голмайстор на края на сезон 1995/96, имаше церемония на стадион “Васил Левски”. Награждаваха “Славия”, ама мен нещо ме претупаха. Тогава Ицо ми прати копие на “Златната топка” по Венци Рангелов, който тогава беше шеф в полицията. Един ден ме привика в кабинета, влизам и ми я даде. Разтреперих се, получих по-голяма награда от Стоичков, отколкото от БФС. Името ми е на наградата, много се гордея с това.
- Голмайсторският трофей ли те пласира в националния отбор?
- Да, изиграх силен сезон 1995/96 със “Спартак” (Варна). Димитър Пенев започна да ме вика през пролетта на 96-а преди Европейското. Влязох в страхотен отбор, звезди от първия до последния. Само си мечтаех да бъда сред тях – Ицо, Емо, Любо, Трифон. Трябваше да не можеш да ходиш, за да не вкараш с тия играчи. Ами бековете – Кремчето и Цанко. Халфовете – Златко и Данката Лечков, Балъчето. Пената ни делеше на слаби и силни, а аз си вкарвах на тренировъчните мачлета, не се притеснявах. Ицо ми лепна прякора Пердето. Въпреки онази случка със Здравко Здравков поддържахме много приятелски отношения, както и с Бончо Генчев, Митко Попов и Ивайло Йорданов. Много се говори, че Пената се е влияел от странични хора кого да повика в отбора. Точно тогава Лафчис го натискаше да вземе Мариан Христов за Европейското, ама той не го взе, така че правете си сметка. Чичо Митко си е шоп, малко инат и каквото си навие на пръста, това е.
- Беше ли еуфория, когато заминахте за Европейското в Англия?
- Е как! Празнувахме в “Спортпалас” във Варна, там хората бяха луди по мен, все пак “Спартак” имаше представител в националния отбор. Какви циркове бяха, не е за описване. Още оттук започнахме с българските работи. Имахме най-смешните костюми, почти на нито един от нас не ставаха. Уж ходиха да ги поръчват във Виена, ама бошлаф работа. На един обувките му по-големи, на друг сакото или панталонът. Ама обуваш, какво да правиш. Заминахме за Англия, настаниха ни в една база в Скарбъро, беше като в приют за душевно болни. Вдигнахме се на бунт, казахме, че няма да тренираме, ако не ни преместят. Тогава Пената се застъпи за нас и като че ли още тогава започна брожение срещу него. Иван Славков не изтрезняваше по цял ден, ама то какво друго да прави в тая база. Под нас само скали и вода, наоколо едни села. Един ден излязохме с Ивайло Йорданов и по едно време той ми вика: “Абе, даже и у Самоков нема толкова бухали.” Във всеки двор гледаха сови. После част от футболистите тръгнаха да търсят хотели в Нюкасъл, преместихме се там. Ръководството не беше предвидило премия за готвача Нейчо Нейчев. Всеки от нас събра по 300 паунда, за да му осигурим премията, а за това отговорни бяха Иван Славков и Иван Вуцов, който все гледаше да спести от нещо. Затова ни прати и в Скарбъро в началото.
- Събрахме четири точки от равен с Испания и победа срещу Румъния. После дойде загубата от Франция с автогола на Любослав Пенев.
- Голяма одисея беше. Ситуацията беше такава, че ние дори и да паднехме от французите, Румъния трябваше да направи поне равен с Испания и ние продължавахме. Преди мачовете Ицо се чу с Попеску, убеждаваше го румънците да се понатегнат, за да ни помогнат. Явно обаче нещо се прецакаха нещата. После се говореше, че нашите шефове трябвало да дадат някакви пари на румънците, но не станало. Франция ни поведе с 1:0, после Любо си вкара автогола за 2:0. По това време Румъния и Испания бяха 1:1, но познайте... точно Попеску направи шпалир и Испания победи и ни изхвърлиха. Ицо ми беше дал един телефон и ми вика: “Ще седиш на скамейката и само ще следиш как е другият мач.” Като разбра, че резултатът не е в наша полза, последните минути си скръсти ръцете на кръста и не игра. Беше полудял.
- Разбрахте ли след мача, че Димитър Пенев ще бъде уволнен?
- Още когато мрънкахме за базата или за премии, Пената все се застъпваше за нас и не беше много угоден на Батето. Като отпаднахме от групите, на връщане в самолета Славков му разписа оставката на една салфетка. По време на полета пийнахме, Любо беше много ядосан, беше с жена си Даниела Серданова. Казах му: “Любо, не се спирай при журналистите, ще те пързулнат.” Ама той нали е импулсивен,
изтърси онова
"Духайте супата!"
Аз на негово място и по-силно щях да се изкажа. Някои казват, че сме се провалили на това европейско. Бях част от отбора, видях страх в очите и на испанци, и на французи. Знаете ли какъв кеф е да те гледат и да са респектирани от теб, а не да те смятат за аутсайдер. С Любо си говорихме, че можем да стигнем финал, а вместо нас чехите направиха изненадата. Любо им викаше: “Абе, тия са хокеистчета, ама не са лоши.” И тия тояги стигнаха финал и за малко да излъжат и Германия даже...
- Кои не спазваха режима по време на Европейското?
- Всички бяха с жените си, нямаше мърдане. За мен това беше по-добрият вариант, така обстановката беше спокойна. Даже жените спяха в нашия хотел, в стаите. На Европейското 2004 например съпругите на футболистите бяха в отделен хотел, а Пената беше дал свобода. Помня, че Ицо и Трифон все се дърляха кой е по-велик (смее се). Ама и двамата са големи, страхотни пичове.
- Махнаха Димитър Пенев и Стоичков се разсърди, обяви бойкот?
- После се извини на Христо Бонев, ходи да му носи цветя. Аз след Европейското заминах за Швейцария, продадоха ме на “Аарау”. Тогава все още мениджър ми беше Лъчезар Танев. Негови служители ме чакаха на летището. Стояха да вземат комисиона от месечната ми заплата, така е, като бях подписал договор. После скъсах контракта и спряха да ме викат в национала. Бонев ме забрави, казвали му, че играя добре в Швейцария, ама той нещо мрънкал, не давал обяснение.
- Как дойде в “Левски”?
- През есента на 97-а ми се обадиха да се върна. “Левски” бяха стигнали дъното, нямаха стотинка, Лафчис едва издържаше клуба. Аз отдавна поддържах приятелски отношения с Иван Леков, с Жужо, който тогава беше в “Левски”. Чрез него е станало завръщането ми. Дойдох, обаче се събрахме доста нападатели, тогава тъкмо и Гонзо беше дошъл. Тартори бяха със Сашо Александров, Тошко Зайцев, Асен Николов-Бебето. През зимата на 98-а Димитър Пенев стана треньор на “Спартак” Варна и веднага ме взе.
- Разкажи за престоя ти в Германия и...
- (прекъсва ме) И с хубаво, и с лошо ще запомня това време. През 1998-а заминах да играя във "Валдхоф" (Манхайм). Градът беше близо до Кайзерслаутерн, поддържахме връзка с Мариан Христов. Отборът беше в трета лига, но веднага се изкачихме във Втора. Счупих си крака обаче, отсъствах от терените шест месеца. Сложиха ми седем винта и платинени пластини, които впоследствие извадиха и сега си ги пазя в епруветка. Тогава три години
имах връзка
с германка, беше
Мис Манхайм
От нея имам дъщеричка, Джорджи се казва. След това от клуба не ми подновиха договора. Защо се разделихме с германката ли?! Така и не приех да гледам чужди деца, а тя имаше от предишен брак, беше омъжена за известен хокеист. Тя ме водеше все по хайлайф събития, запознах се с много личности. Още в Аарау голям приятел ми беше диджей Бобо, той е роден в едно село до Аарау и ритахме заедно. После, като дойде да прави концерт в България, ги водих левскарите. За германката се сещам една случка. Нашите национали играха в Люксембург, аз вече не бях в отбора, но отидохме да ги гледаме. На вечерята Батето пак беше подпийнал и ни привика (показва с пръст как Славков ги е викнал при него). Започна да я гали по корема, а тя тъкмо беше бременна. Вика: "Ой, какво ще купим сега на това детенце?!" Батето беше голям организатор, имаше връзки в цял свят.
- Защо не си във футбола в момента?
- След като се прибрах в България, поиграх малко и приключих. Сега не спирам да показвам играта на малки вратички. Бях за кратко мениджър, продавах доста играчи в Австрия, Швейцария и други страни. Но този бизнес у нас е превзет от двама-трима души, не се пробива лесно, няма как да те пуснат. Завърших мениджмънт и маркетинг, бях главен асистент в един университет. Радвам се на прекрасна съпруга и син, щастлив съм, повече не ми трябва.
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)