Линдзи Вон за депресията, любовта и блясъка в Холивуд

Линдзи Вон за депресията, любовта и блясъка в Холивуд

Тя е носителка на олимпийско злато и е сред най-големите звезди в алпийските ски. Дори при това положение обаче Линдзи Вон има своите притеснения. 29-годишната американка засне предизвикателна фотосесия за списание SELF, като освен това споделя в интервю, че самата тя чувства несигурност по отношение на тялото и външния си вид. Половинката на Тайгър Уудс говори също така за контузиите и факта, че няма да участва на Олимпиадата в Сочи. Линдзи разкрива детайли от кухнята на популярните личности в Холивуд и не пропуска да разкаже подробности за връзката си с най-добрия голфър в света.

- Как може да си толкова безстрашна - не само по отношение на ските, но и в живота като цяло?

- Какъв е смисълът човек да се страхува? Падала съм милиони пъти. Ако човек се плаши от такива неща, никога няма да може да се наслади на живота. Живее се веднъж, шансът е един, така че трябва да се забавляваме. Мога да кажа, че най-страшното за мен бе разводът ми в началото на миналата година. Излизах с мъжа си от 18-годишна и в един момент просто си дадох сметка, че вече не съм щастлива. Не бях сигурна дали съм достатъчно силна, за да бъда сама, но разбрах, че всъщност съм. Сега сама ръководя живота си. Това е едновременно ужасяващо, но и вълнуващо. Тези промени ми вдъхнаха самочувстие и оцених самата себе си.

- Изпитвала ли си някога несигурност заради тялото си?

- Определено. Беше ми трудно през месец май, когато трябваше да отида на традиционния Met Ball. Всички ядяха марули и пиеха диетична Кока-Кола на вечеря. Трудно е да си на едно мято с жени, които тежат наполовина на теб. Винаги е тежко да си в такова положение. Не им завиждам, защото според мен кльощавите имат повече целулит от другите. През цялото време имах желание да им дам чийзбургер. Според мен е секси и е красиво да си силен.

- През годините имаше проблеми с депресия. Как се чувстваш сега?

- Пия лекарства и сега всичко е нормално. Имала съм тъжни дни, но те са рядкост вече. Освен това сривовете ми вече не са толкова големи. Бих казала, че изминалата година бе най-щастливата за мен. Да, липсва ми това, че не мога да карам ски, но научих, че има други неща, които ме определят като човек и това ме прави щастлива. Открих джета, например - нещо, което преди не бях опитвала. Прекарвам повече време с хората, които обичам и се наслаждавам на живота.

- Говорейки за това, кой е най-добрият съвет, който приятелят ти Тайгър Уудс ти е дал?

- Той ми помогна да проявя търпение по време на рехабилитацията. В голфа основното е да бъдеш търпелив - един турнир продължава четири дни, имаш 18 дупки на ден. Тайгър ми помогна да се справям с всичко постепенно - ден след ден. Когато си казвах: "Защо не мога да направя това. Искам го!", той ми отговаряше: "Ще имаш шанс. Моментът ще дойде." Двамата си пасваме и сме един за друг. Честно казано не знам самият той какво е научил от мен, но взаимно се мотивираме, когато изпаднем в момент на отчаяние.


- Двамата състезавате ли се помежду си?

- Както аз, така и той влагаме много състезателен дух във всичко, което правим - тенис, тенис на маса, кой ще се събуди по-рано. Мисля, че по-често губя, отколкото печеля, но продължавам да опитвам. Той винаги е по-бърз от мен, когато например отиваме към колата.
Следвай ни:

Още от Булевард

Виж всички