Какво се случва в Милано?

Няма друг футболен град като Милано. Някои веднага ще се подсмихнат. Този какви ги пише! А Лондон? А Мадрид? А Манчестър? Да, но никой друг град не може да се похвали с два клуба, ставали европейски и световни шампиони. Само Милано.

През този сезон обаче нещата на "Джузепе Меаца" не вървят никак добре. Даже са си зле. Интер крета около Лига Европа, а Милан е като забит с пирони в средата на таблицата и редовно се бори със зъби и нокти за точки срещу разни симпатични тимчета. Гигантът Голиат стана равен на Давид, само че това не е притча, а съвременна реалност в италианския футбол. И колкото и другите привърженици, да речем тези на Ювентус, да се радват, това не е никак добре за Серия "А".

Какво пречи на Интер и Милан? Най-вече финансовата немощ. Футболът е пари и бизнес. Клишето е вярно. Защото преди години Берлускони и Морати обираха без проблеми каймака от другите - от Бергкамп и Лаудруп, през Уеа и Роналдо и т.н. Днес обаче тези времена са отминали. Иначе Лео и Кристиано отдавна да бяха представени като нови попълнения на "Сан Сиро". Реалностите в калчото вече са други и двата милански гранда се изгубиха покрай пренареждането на футболната карта.

Не така седят нещата при Ювентус. Старата госпожа имаше своя период на лутане в годините след Серия "Б" и изреди няколко спорни треньорски фигури преди да се довери на Конте. И готово. Две поредни титли, трета на хоризонта, само дето в Шампионската лига "зебрите" все още не могат да се превърнат във фактор, но пък нова година, нов късмет. Юве също не прави някакви гръмки трансфери, но не наруши баланса на своя отбор. Достатъчно е само да споменем, че през лятото шампионите се подсилиха изгодно с Карлос Тевес и Фернандо Йоренте. Къде ги такива трансфери в Милано?

Така покрай половината титуляри в италианския национален тим в Торино наредиха и други добри футболисти и при слабата конкуренция от страна на останалите в Серия "А" (нека си го кажем - Серия "А" изобщо не е това, което беше) Скудетото взе да не слиза от гърдите на ювентинците. Ако Интер и Милан, не се събудят скоро, нищо чудно Конте да запише и четвърта, и пета поредна титла.

При "росонерите" нещата изглеждат по-ясни. Отборът на Кларънс Зеедорф ще завърши от немай-къде този провален сезон, а през лятото ще се запретват ръкави. На пръв поглед с едно-две класни попълнения в средата на защитата, стабилен заместник на Абиати на вратата и при наличието на здраве в атакуващите редици, нещата не биха били толкова зле. Отбраната си остава големият проблем на Дявола.

При Интер е малко по-мистериозно. Редно е Валтер Мадзари да получи кредит на доверие, но преди всичко Ерик Тохир ще трябва да развърже поне малко кесията. Интер не е ДС Юнайтед и Милано не е Вашингтон. Поне във футболно отношение. При "нерадзурите" има качествени играчи, но проблемът е, че тимът твърде дълго продължава с периода на преход след Жозе Моуриньо. И сега в състава на Мадзари могат да се видят имена на герои от финала с Байерн. А интеристите имаха нужда от освежаване още след онзи требъл. Важно за "черно-сините" ще бъде кой ще замени Марко Бранка начело на селекционния отдел.

За доброто на Серия "А" e колосите от Милано да излязат от будната кома. А кога ще се случи това и кога пак шампионският купон ще се пренесе на "Пиаца дел Дуомо", предстои да видим.

Следвай ни: