Атлети превзе крепостта “Сан Мамес”

Вечерта, дъждът, Северът, Атлетик, Атлетико, “Сан Мамес”, ... Купата. Футболът има друг вкус, поднесен с тези подправки. В тези времена, в които крачим ден след ден твърдо лишени от емоция, защото в Ла Лига има прекалено много предвидими резултати, а за Купата на краля още повече, си благодарен за подобни мачове. Никой от двата отбора не спести и капка от себе си. А в тази щастлива епоха за Атлетико остана и още един спомен за историята: това е първият отбор, съборил крепостта “Нов Сан Мамес”. Постигна го в много сериозен, много истински сблъсък и сега предстои полуфинал срещу Реал Мадрид, очакван с кръвясали очи.

Мачът в Билбао започна на пета скорост. Атлетик излезе с огромно напрежение, довело до положение за Диего Коща, който прости на домакините. Беше чиста ситуация, с метри преднина и метри преднина, ала Яго Ерерин излезе победител в спора. Този гол може би би решил спора твърде рано. Не влезе и даде терен на едно колосално първо полувреме на Атлетик, заградил Атлетико по начин, по който никой не го е правил от идването на Диего Симеоне. Гостите обаче, трябва да го кажем, бяха разстроени от контузията на Филипе Луиш, комуто се очертава дълго отсъствие от терените, а пред Емилиано Инсуа се открива възможност.

Тибо Куртоа удържа пред бурята. Остави само една топка да мине зад гърба му – безупречен удар с глава на Ариц Адуриц след центриране на Микел Баленсиага; удар, на който биха завидели Рохо и Арготе. На почивката всичко се усмихваше на Атлетик, но завръщането на Атлетико бе блестящо: великолепно изнасяне на топката, опасни набези, спасявания на Ерерин... гол на Раул Гарсия, в чиято душа се е загнездило това, че баските никога не се опитаха да го наложат.

Последва ново усилие на домакините да вземат сблъсъка, докато, оголили се в непрестанни атаки, допуснаха невъзможна за спиране контраатака. Този път Диего Коща най-сетне бе точен. Велика победа във велик мач. И двойно мадридско дерби на хоризонта.

Алфредо Реланьо, “АС”

Следвай ни: