Трансферният пазар в Мейджър лийг бейзбол (MLB) има прости правила – 30 клуба наддават за даден играч и накрая го купува Ню Йорк Янкис. Така може да бъде перифразирана една крилата мисъл на футболната легенда Гари Линекер, щом става дума за икономическата мощ на "янките". Най-титулуваният бейзболен клуб в историята даде ново доказателство снощи, когато привлече звездния японски питчер Масахиро Танака със 7-годишен договор за $155 млн.
25-годишният десничар от шампиона на страната Тохоку Ракутен Голдън Ийгълс бе предложен на американския пазар от своя клуб срещу трансферна цена от $20 млн., които ще бъдат допълнително заплатени от Янкис. В наддаването по личните условия на Танака през последните двадесетина дни се включиха общо над 10 отбора от MLB, но очевидно за пореден път никой не можа да се мери с Тъмната страна на Силата. Дори Сиатъл Маринърс, който миналия месец си позволи да отмъкне от ст. "Янки" звездния втори бейзмен Робинсон Кано с неустоима оферта от $240 млн.
Ненавиждани от мнозина заради прахосническата си политика и затова често наричани Империята на злото, в Ню Йорк само тази зима раздадоха $438 млн. на свободни агенти. При това умопомрачителната сума бе разпределена в общо 4 договора – другите освен този на Танака са на аутфилдера Джакоби Елсбъри ($153 млн. за 7 г.), кетчера Брайън Маккан ($85 млн. за 5 г.) и аутфилдера Карлос Белтран ($45 млн. за 3 г.). В контракта на японеца има и включена клауза за разтрогване през 2017 г. при евентуално желание на играча да търси по-добра заплата.
Танака пристига в Бронкс с имиджа на практически непобедим в японската професионална лига NPB. През 2013 г. асът на "златните орли" постигна баланс 24-0 с 1,27 ERA в редовния сезон и добави още 6-1 с 1,30 ERA в плейофите на път към първата в клубната история шампионска титла на Япония. В общо 7 сезона за Ракутен Ийгълс питчерът има актив 99-35 с 2,30 ERA и 1238 страйкаута в 1315 ининга за 175 мача на възвишението.
В кариерата си с националния отбор Масахиро Танака има едно участие на олимпийски игри – в Пекин '08, и две участия в Световната класика – през 2009 и 2013 г. Най-големият му успех е титлата на Нипон в Класиката '09, за която той допринася като риливър в 4 от 9-те мача на "самураите".