Интервюто с Пике: Замерят ни с л.йна от всички страни

Интервюто с Пике: Замерят ни с л.йна от всички страни

Жерард Пике е от онези футболисти, които говорят ясно, на висок глас и без да премълчават. Защитникът не изневери на себе си и в пространно интервю за каталунския всекидневник “Спорт”, в което коментира куп интересни теми и положението на Барселона.

-         Какво мислите за атаките, които се сипят върху клуба, треньора и играчите в последно време?

-         Трудно е да си обективен от гледна точка на пресата. Винаги има интереси. За мен също е трудно да съм обективен, защото съм играч. Опитвам се да съм позитивен в това как гледам на нещата и в изявленията си. Винаги има хора, които ще ни атакуват, и други, които ще ни защитават. Така е устроен този свят. Ако съумеем да се отделим от тези неща и отборът продължи да си върши работата, не смятам, че трябва да се тревожим за каквото и да било.

-         За Атлетико говорят като за осмото чудо на света, но те са наравно с вас в почти всяко отношение.

-         Да, а и им взехме Суперкупата.

-         Точно, още едно нещо в списъка...

-         Да, но Атлетико върви по свой път, а ние – по наш. Те вече две години изживяват много добри времена с Чоло (б.р. – Диего Симеоне), но тръгнаха с голямо поле за подобряване. Това да са в челото им дава много кислород, а ние, напротив, ако не сме на върха във всяко състезание, оставаме без въздух. Когато се върнах тук, бяхме изкарали два сезона без нищо спечелено, та като спечелехме три-четири поредни мача, ставахме неузнаваеми. Всичко зависи откъде тръгваш. Когато идваш от много високо, или се задържаш там, или всичко изглежда зле.

-         От Мадрид не правят ли всичко възможно да ви свалят от там?

-         Винаги е имало съперничество. От Барселона опитваме да препъваме Мадрид, а Мадрид също опитва да препъва Барса. Това е историческо съперничество и винаги има опити да влошиш ситуацията при противника. Това се случва от много години насам.

-         Мислите ли, че от столицата са вдигнали мерника на Меси?

-         Има различни атаки и идват от всички страни, дори от тук. Мадрид печели с 5:0 и се казва, че съперникът е бил много слаб. Когато Мадрид загуби, светът свършва... Но все пак може би те имат повече мощ в смисъла на това, че Мадрид винаги е бил един от най-големите клубове, а ние сме на това ниво от 15-ина години. В исторически план винаги сме играли добре, но печеленето на титли е нещо по-отскоро.

-         Но у Меси го има усещането, че искат да го детронират...

-         В крайна сметка има едни закони и едни регламенти. Дойде време да се каже “Стига толкова!”. След хвърлянето на толкова л.йна към един човек, който не е направил онова, което твърдят, че е сторил, някой трябва да възцари справедливостта, но не трябва да сме ние.

-         Изглежда, че ако Кристиано Роналдо не спечели “Златната топка”, ще е драма...

-         Да видим кой ще я спечели. Картите са на масата, гласовете – дадени, ще спечели, който трябва и заслужава да спечели. В този смисъл, ако някой придава по-голямо значение на това сега отколкото преди, са те.

-         Какво мислите за промяната на правилата в гласуването?

-         Така решиха ФИФА и Сеп Блатер. Тях питайте. Това е приз, връчван от ФИФА, и те определят правилата. Друг е въпросът, че ги променят в движение...

-         Атаките от Мадрид не са ли цената за толкова многото спечелени купи?

-         За тях е трудно да гледат как съперникът им печели толкова трофеи. Тук сме изживявали това преди и е нещо ш.бано. Ако трябва да се приемат нещата каквито са, понякога печелят едни, друг път – други. Нещата се въртят циклично и този цикъл е за Барселона.

-         Отборът готов ли е да спечели Шампионската лига?

-         Да, напълно. Оглеждам се за съперници, които да са се класирали по по-убедителен начин, и виждам малко. Байерн трябва да се има предвид, ала отвъд тях няма други, които да са над нас. Сега можем да посочим само Байерн заради всичките си спечелени купи миналата година и заради начина, по който ни биха в полуфинала в ШЛ. Не мисля, че в Европа има тим, който да е над останалите.

-         Само че мнозина “кулес” останаха с усещането, че вече отборът е елиминиран след изтеглянето на Манчестър Сити на жребия...

-         Въобще не! Истина е, че има такова нещо като “вечния куле песимист”, но го променихме в последните години. Поколението на младите “кулес”, видели Барса като победител, сме оптимисти.

-         Херардо Мартино каза, че е съществено да се влезе добре във февруари. Различно ли се подготвяхте тази година?

-         Има две фундаментални неща да си добре подкован за февруари: на ниво резултати трябва да си в битката и за трите турнира (живи сме в ШЛ и за Купата на краля, а в Ла Лига сме водачи), а кондиционно трябва да си подготвен. Според мен в този аспект сме по-добре, защото Тата (Мартино) можа да върти повече състава. В последните три-четири мача се вижда това в интензивността и пресирането.

-         Това ли е ключът – високият пресинг, гладът?

-         С Пеп (Гуардиола) изградихме нещо много важно – високия пресинг, отнемането на топката в третата четвърт на терена и оттам вкарването на бързи голове. Трябва да го задържим възможно най-дълго време. Ако нещо не ни липсва, това е апетитът – от вратаря до централния нападател страдаме, ако се затваряме отзад, ако паркираме автобуса на голлинията. Ние не знаем да се защитаваме в наказателното си поле при водене в резултата, знаем да се защитаваме само чрез пресиране. Разбира се, че има при определени обстоятелства в мачовете по пет минути примерно, в които съперникът те принуждава да се дръпнеш назад и да се затвориш, но това не е нещо лошо. Норма е обаче отборът да доминира в мача.

-         Въведе ли промени Мартино? Говори се за самоуправление на съблекалнята...

-         Хората говорят за самоуправление, но когато имаш треньор начело, самоуправлението е нулево. Разбира се, че Тата опита промени, тъй като всеки треньор е различен. Пеп е Пеп, Тито, макар да изкара пет години с Пеп, също промени някои неща... Тата също предприе промени, но философията и фундаментът са си същите.

-         Йерархията тежи ли при избора на титулярите?

-         Искрено смятам, че Тата пуска онези, които му се струват най-добре подготвени за всеки отделен мач. Всеки треньор иска да печели, тъй като така, първо, можеш спечели титли, уважение и престиж, и, второ, имаш по-големи шансове да не те уволнят. Треньорите не са глупаци и избират отбори, които могат да бият.

-         Той зависи от играчите...

-         Бил е футболист като Пеп и Тито, та знае по-добре от всекиго какво мисли играчът. Така не се налага да се учи на нещо ново.

-         Споделяте ли усещането за временност, заобикалящо Тата? Извън клуба не го виждат като треньор в дългосрочен план...

-         Не го споделям. Трябва да се гледа сезон по сезон. Пеп също подписа за една година, когато дойде, и не се очакваше какво предстои да изживеем. Трябва да оставим времето да следва своя ход и да не се опитваме да предвиждаме какво ще се случи. Не знаем дали Тата ще изкара 10 години, дали три, дали една. Не зная. Трябва да го изживеем – хубавото на живота е, че не знаеш какво ти предстои.

-         Колко пробег има този отбор с ветерани като Чави и Пуйол?

-         Не трябва да се мисли за пробег при тези играчи. Отборите са цикли и трябва да се опитва да се намаля периодът между два цикъла. Ако успееш да смениш цикъла, без отборът да страда, като подменяш лека-полека частите му (каквато е и идеята в последните години в Кан Барса), е най-доброто нещо. Ясно е, че идва момент, в който по житейските закони играчите остаряват и трябва да спрат, но този момент още не е дошъл.

-         Пуйол споделял ли Ви е, че иска да спре?

-         Не зная защо публикуваха, че се отказва. Виждам го как тренира и последното, което си мисли, е да се отказва. Иска да играе повече – нормално при играчи с по-малко минути, но това е законът на живота.

-         Трудно ли е да приеме човек отказването?

-         Нормално е. В крайна сметка във футбола, и всеки го знае, идва момент, в който трябва да смениш чипа, тъй като не играеш или не си подготвен. Един ден и при мен ще се случи, всички са минали по този път. Пуйи още не е там, тъй като има още много да дава, но не е нещо драматично. Футболистът знае вътрешно у себе си, че един ден кариерата приключва.

-         Не мачкат ли Тата прекалено?

-         Вие, журналистите, го знаете най-добре. Аз следя малко пресата, но усещането е, че е леко несправедливо отношението към него. Резултатите са налице, играта не е лоша, може би не е супер, но е налице.

-         Но прежната игра няма да се върне никога...

Това не знаем. Може един ден да се върне, но е много трудно. Не бива да поставяме летвата твърде високо, тъй като така само може да загубим, а не да вървим нагоре, тъй като говорим за съвършенство.

Още от Футбол свят

Виж всички

Водещи Новини

Видео акценти