Нужни ли са те на олимпийските игри?

Филипински фигурист, скиор от Хаити, кенийски биатлонист, парагвайска сноубордистка, състезатели по спускане с шейни от Индия и Тонга. Тези и други представители на екзотични за белите спортове страни имат шанс да участват след два месеца в Сочи. Нужни ли са те на олимпийските игри? И ако е така, защо?

Спортистите от тези страни са интересни заради своите истории. Първата среща със снега на възраст, когато някои техни колеги вече завършват кариерата си. Първите опити да се спускат със ски по пясъчните дюни. Или пък превръщането на студент по програмиране в атлет по волята на принцесата. Тези хора помагат на другите да повярват в това, че дори и да си се родил в Африка или Полинезия, е напълно реално да получиш своя олимпийски шанс. И едновременно с това да напомнят: съвременните олимпийски игри са били замислени като празник на хуманизма. Всички още помним как в Нагано през 1998 година носителят на осем олимпийски титли в ски бягането Бьорн Дели чака цели 20 минути на финала, за да стисне ръката на кениеца Филип Бойт и да го поздрави за куража. Това бе наистина много трогателно.

В края на краищата, екзотичните скиори, биатлонисти и бобслеисти просто карат хората да се усмихват, което само по себе си не е никак малко. Затова въпросът за това нужни ли са те на олимпийските игри едва ли някога ще получи еднозначно отрицателен отговор.

В същото време не всички са готови да последват пример на Бьорн Дели. Ако в средата на 80-те години на миналия век Международният олимпийски комитет под ръководството на Хуан Антонио Самаранч обеща, че ще покрива разходите по участието на двама спортисти (мъж и жена) от всяка страна, през 1990 година идеологията на МОК направи рязък завой и бе заложено на твърдия лозунг "Игрите не са за туристи". Смята се, че смяната на курса е продиктувана от участието в Калгари-1988 на британския ски скачач Еди Едуардс с прякор Орела. Той се отличаваше с наднормено тегло, комичен вид, тромава техника и подразни организаторите, признавайки, че всеки негов опит може и да е последният. И колкото по-лоши бяха скоковете на червенокосия Еди, толкова по-силно публиката го аплодираше и обожаваше. Но МОК явно не споделяше нейния ентусиазъм. През 1990 година бяха приети нови, по-строги правила за подбора на участниците на олимпийските игри, които янките нарекоха "Поправката Еди Орела". С тях се сблъска и самият британец, и много други. Последвалите протести на такива запомнящи се фигури като първия тъмнокож скиор в историята на белите олимпиади - Ламин Гей от Сенегал, обаче нищо не промениха.

Другата странна птица в Калгари бе отборът на Ямайка по бобслей. И ако на олимпиадите се връчваше приз за зрителски симпатии, то той по всяка вероятност щеше да отиде в ръцете на четиримата лекоатлети спринтьори, които не се отказаха да преследват своята олимпийски мечта, след като не успяха да се класират за летните олимпийски игри. През 1993 година на големия екран излезе комедията Cool Runnings, заснета на базата на тази история. На плаката за филма бяха изобразени четирима тъмнокожи младежи, зъзнещи в шарени шорти и тениски зад черен боб с надпис Ямайка. В действителност, това е събирателен образ на екзотичните олимпийци - очарователни ексцентрици, заменили плажа с ледения улей и обречени да бъдат със статут на аутсайдери.

Такива бяха и слаломистът от Гана Кваме Нкрумаах-Ачимпонг с прякора Снежния леопард, и перуанецът Роберто Карселен, започнал да кара ски на 34 години и попаднал на олимпиада почти на 40, и много други.

Въпреки че екранизацията на биографията им не е единственият възможен хепиенд за екзотичните олимпийци. Пример за това е двукратният олимпийски медалист в бобслея - забутвачът Ласелес Браун. Първоначално той представляваше своята родина Ямайка, ставайки съавтор на рекорда за ускорение на олимпиадата в Солт Лейк Сити 2002. След това обаче той се премести да живее в Канада, ожени се за местна жителка и през 2005 година получи нов паспорт и своя олимпийски медал, завоюван вече за Страната на кленовия лист. 

Подобна приказка може да бъде "разказана" и в Сочи. Испанският фигурист Хавиер Фернандес до неотдавна изпълняваше доста весели програми и бе всеобщ любимец на публиката, но никой не го приемаше насериозно. На световното първенство в Москва през 2010 година обаче той направи във волната си програма два четворни скока. През същия сезон той започна работа с канадския треньор Брайън Орсър. И ето, че сега имаме испански шампион на Европа в мъжкото фигурно пързаляне, призьор от световно първенство и претендент за медалите в Сочи.



"Винаги съм се опитвам да не мисля за това, че съм екзотична фигура във фигурното пързаляне. Когато изляза на леда, моята цел е да се забавлявам и да бъда щастлив. Фигурното пързаляне ми дава всичко това, заяви 22-годишният испанец в интервю за "Спорт Експрес". - На националното първенство на Испания се явяват 4-5 мъже и 5-10 жени. При юношите ситуацията е малко по-добра, въпреки че нашето фигурно пързаляне много изостава в развитието си. В страната ни има едва десетина пързалки, откъде да се появят много фигуристи?".

Според Хавиер Фернандес екзотичните спортисти са важни за олимпийското движение. "Тези хора разширяват представата за възможностите на жителите на топлите страни. Освен това е много интересно да гледаш тяхното представяне. Никога не съм се обиждал, като са ме възприемали просто като някой, който забавлява другите. Да, ние сме весели. И какво от това?", казва испанският фигурист.

Кралство Тонга е едно райско кътче в Полинезия. А неговият национален отбор по спускане с шейни, чийто единствен представител се явява 25-годишният Бруно Банани, се появява на бял свят през 2008 година благодарения на кралската воля. Говори се, че принцесата на Тонга била дружка с принца на Монако Албер II и решила по негов пример да стане покровителка на някой зимен спорт.

По време на кастинга под ръководството на немската шампионка Исабел Баршински кандидатите били подбирани като космонавтите. Сред двамата финалисти, които заминават на обучение в Германия, е и студентът по програмиране Фуахей Сени, който променя своето име и фамилия в чест на своя спонсор и съвсем малко не му достига за участие във Ванкувър-2010.



"За да бъда честен, нямам представа защо моята страна избра шейните. Но когато научих за пробите, реших, че обезателно трябва да опитам. Чух обявата по радиото. Казаха, че трябва да се спускаме бързо по леден улей. Тогава близките ми казаха, че със си загубил ума, но сега напълно ме подкрепят. Помогнаха ми германците. В началото използвах тяхното оборудване, учех се от тях. Сега вече си май своя собствена шейна. Спортистите от екзотичните страни правят олимпиадите интересни. Освен това нашият пример показва, че дори в една страна да няма сняг и лед, все пак има перспективи за развитие на зимните спортове", заяви Бруно Банани.

Ето ги всички спортисти от южните страни, които имат шанс да участват в Сочи.
Майкъл Мартинес (Филипини) - фигурно пързаляне
Бруно Банани (Тонга) - шейни
Шива Кешаван (Индия) - шейни
Лукас НГ (Сингапур) - шорттрек
Катрин Таненбафум (Американски вирджински острови) - скелетон
Бенуа Еток (Хаити) - ски алпийски дисциплини
Кристина Крок (Пуерто Рико) - ски алпийски дисциплини
Хубертус фон Гогенлое (Мексико) - ски алпийски дисциплини
Дахчири Шерпа (Непал) . ски бягане
Роберто Карселен (Перу) - ски бягане
Пол Брагил (Колумбия) - ски бягане
Питър Крук (Британски вирджински острови) -фрийстайл
Виана Лукас (Бразилия) - фрийстайл
Джулия Марино (Парагвай) - фрийстайл
Енок Лагат (Кения) - биатлон