Интервюто с Роналдо: Миналото и головете ми са незаличими

Роналдо Луиш Назарио да Лима няма нужда от представяне. Бразилецът е чисто и просто един от най-добрите нападатели в историята на футбола. Топреализатор на световните първенства с 15 гола, някогашният централен нападател на Реал Мадрид, Барселона, Интер, Милан и други празнува преди няколко месеца 20 години от големия си дебют на професионалната сцена на 25 май 1993 година. Тогава Роналдо бе 16-годишен и игра за Крузейро срещу Калденсе. Двайсет години по-късно, в пространно интервю за FIFA.com, Феномена си спомня за стреса от дебюта и трансферите си в клубове съперници, както и коментира голямото предстоящо събитие: Мондиал 2014 в родната му Бразилия.

-         Какво си спомняте от своя първи професионален мач?

-         Мина вече толкоз време! Спомням си всичко идеално от първия миг в кариерата си насетне. Усещах, че раста и се превръщам в професионалист в Крузейро. Винаги съм мечтал за това и когато си дадох сметка, че ми предстои, бе наистина вълшебно! Коленете ми трепереха, ръцете също. После мачът започна и малко се поуспокоих.

-         Помните ли какво си помислихте, когато треньорът Ви съобщи, че ще играете?

-         Станах много нервен, много напрегнат, но същевременно бях оптимист, тъй като именно това си бях пожелал: да мога да играя. В корема ми пърхаха пеперудки поради страха от отговорността, ала си казах, че това съм търсел, и успях да потисна нервността. Общо взето, футболистите са нервни преди всеки мач, но след първия съдийски сигнал им минава. Всичко се забравя тогава.

-         Кому съобщихте Вие новината първо?

-         По онова време нямахме мобилни телефони. Даже си спомням, че сред моите приятели от Бенто Рибейро почти никой тогава нямаше и стационарен телефон. Всички бяха много щастливи. Мачът не бе излъчван по телевизията, тъй че баща ми отишъл в друг квартал, където има доста висок хълм, за да слуша оттам със стария си радиотранзистор станция от Бело Оризонте, на 600 км от Рио де Жанейро. Слушал мача пряко. Ние победихме... Каква емоция!

-         Животът се е променил много оттогава. Спомняте ли си какво сторихте с първата си заплата?

-         Да, да, спомням си... Дадох я на майка си, тъй като спях на дивана в Бенто Рибейро, докато братята и родителите ми си имаха легла. Майка ми промени всичко, за да имам по-добро място за спане.

-         Когато се връщате към онези времена, казвате ли си, че бихте могъл да сторите нещо по по-различен начин?

-         Не, не, въобще дори. Благодарение на моята дисциплина, саможертва и отдаденост към футбола всичко се стече точно както си го бях пожелавал. Дори по-добре от очакванията ми. Никога не съм си мислел, че ще стигна толкова далеч. Винаги съм мечтал да бъда футболист и от тази гледна точка спортният ми живот бе идеален.

-         Идеален, но не лек. Например доста млад емигрирахте към Холандия. Как се разви за Вас този етап с отдалечаването от дома и трудността в комуникацията с близките Ви?

-         Много беше трудно. Бях едва 17-годишен, а Холандия е много различна от Бразилия страна, където температурата може да достигне минус 30 градуса – нищо забавно за кариока от Рио! Много страдах от студа. Понякога на тренировки наистина буквално замръзвах навсякъде: стъпалата, краката, ръцете, врата, ушите, навсякъде. Никога не бях си и мислел, че в живота си ще изпитам такъв студ. Храненето също бе проблем. Не говорех езика и имах доста неприятности с избора от меню. Трябваха ми години труд да науча езика. Днес не го говоря, тъй като не го използвам вече. Но на терена се забавлявах, така че саможертвата си струваше.

-         На кои нападатели се възхищавахте тогава?

-         Несъмнено Зико бе големият ми идол, но като нападател бих посочил Марко ван Бастен. Той беше една от най-добрите “деветки”.

-         Можете ли да посочите едно определено събитие, белязало по положителен начин Вашата кариера?

-         Трудно е да посоча едно-единствено. Бих казал, че всичките взети от мен решения са били идеални и дошли в точния момент: да избера Крузейро, ПСВ, Барселона, Интер... и т.н. Това бе най-важното.

-         Изпитвате ли угризения, че не сте играл в някой конкретен клуб?

-         За клуб не зная, но винаги съм искал да играя в английското първенство. Нямах обаче нито възможността, нито времето.

-         Блестяхте за Барселона, но подписахте за Реал Мадрид. Защитавахте и цветовете на Интер, а после и на Милан. Много фенове Ви обичаха, това е несъмнено, ала други – по-малко...

-         Както казва големият писател Нелсон Родригес, “единодушието е глупаво”. Това, че не се харесвам на абсолютно всички, въобще не ме притеснява. Надявам се само да се харесвам на мнозинството (б.и. – смее се).

-         Година след професионалния си дебют вдигнахте световната купа в САЩ 94. Макар че не играхте тогава, как изживяхте съжителството с играчи като Ромарио, Бебето и Дунга?

-         Беше чудесно. Споделях всекидневието си с Ромарио, Бебето, Дунга, Раи, Леонардо... толкова играчи, които от сума време познавах само от телевизията и от които се възхищавах. Внезапно се озовах до тях, играейки и учейки се. Помня, че на тренировките наблюдавах детайлно всички движения на Ромарио и Бебето. Така научих много.

-         Бразилия 2014 наближава с бързи темпове. Как Ви се струва настоящата Селесао бразилейра? Едно световно първенство не е същото нещо като Купата на конфедерациите...

-         Наистина не е, но отборът все пак доказа потенциала си. Имаше време да тренира и резултатите дойдоха: Бразилия подобри доста играта си. Бразилците, в това число и аз, се надяват да спечелим световната купа у дома си. Имаме големи шансове.

-         Кои са Вашите фаворити за трофея?

-         Испания и Германия остават сериозни кандидати, но Бразилия показа голяма сила и ще играе пред своя публика. Бих посочил като фаворити Бразилия, Германия и Испания в този ред.

-         Знаете ли, че Мирослав Клозе е на един гол от това да изравни Вашия рекорд като голмайстор в историята на състезанието?

-         Да, да... доста хора ми говорят за това. Според мен рекордите във футбола са за това, за да бъдат подобрявани. Тази възможност не ме тревожи. Все някой ден някой ще подобри този рекорд. Написах своята история, вкарвайки много голове, а това никой не може да го изтрие. Моята история и моите 15 гола са незаличими. Ако вкара повече голове от мен, бих го поздравил и бих му се възхитил от това. Но моите голове, моята история никой не може ги отне.

-         Това би било реванш за германците. Все пак Вие бихте рекорда на Герд Мюлер в собствената му родина...

-         Предвид всичко изживяно в последните 20 години, какъв съвет бихте дал на Роналдо от 1993 година, ако имахте тази възможност?

-         Да има търпение, амбиция и много дисциплина. Но съзнанието ми не се е променило много с течение на годините. Бих сторил всичко по именно същия начин.

Следвай ни: