"От скрина": Триумф, сълзи и мистерия в Париж - един епохален мач

"От скрина": Триумф, сълзи и мистерия в Париж - един епохален мач

С един колега си спомнихме как непосредствено преди световното в САЩ мачовете от турнира бяха разиграни на компютър от в-к "Старт". България май биеше Нигерия, правеше равен с Гърция и с 4 т. прескачаше на осминафиналите. Сиреч компютърът предричаше първа наша победа на световни финали. В мача за титлата пък трябваше да спори Бразилия. Срещу кой обаче нито аз, нито колегата си спомняме.

Такива неща бяха интересни едно време. Време, в което се събират албуми със стикери, бяга се от час, за да се гледа срещата за Междуконтиненталната купа, записват се на видео касети мачове като Панатинайкос - Аякс от Шампионската лига, а при "Аско Деница" в столицата върви здрава търговия със записите на историческите ни 4 мача от САЩ'94.

Четири години след финала между Бразилия и Италия романтиката около футбола все още я има. Тогава светът вижда един финал в Париж, за който ще се говори още дълго. Мач, обвит в дебела мистерия. Наскоро един наш читател ми писа, че има желание да прочете всичко най-интересно около сблъсъка между Бразилия и Франция на "Стад дьо Франс". Добре. Ето какво и как се случи. Поне това, което е известно.

"Напред деца на Родината, денят на славата дойде..." - така започва Марсилезата. На 12 юли 1998 г. французите на Еме Жаке се хвърлят с все сили във вълните на историята, а 90 минути по-късно денят на славата за френския футбол наистина идва. От страната на победените пък е Бразилия, която предава короната след 4-годишно господство и която изиграва най-странния мач в своята история.

От САЩ'94 до Франция'98 са минали четири лета. Изтекла е вода в канала на времето. Футболът е претърпял някои промени, като например вече отборите не залагат на персонални пазачи спрямо най-опасните футболисти на противника и се използва зоново покритие. Почти отмрял е и постът либеро. За тези години сериозна скорост е набрала и разширяващата се Шампионска лига на УЕФА, като клубният футбол малко по-малко завзема все повече съзнанието на феновете.

Така или иначе финалът за световната купа си остава най-големият мач и на 12 юли два милиарда зрители приковават поглед към "Стад дьо Франс" в парижкото предградие Сен Дени, където Бразилия и Франция трябва да решат спора за златната статуетка. За първи път двубоят за купата е поверен от ФИФА на африкански съдия - мароканецът Саид Белкола (бел. авт. - арбитърът напуска този свят през 2002 година). Светът пък вече 12 години чака гол от игрова ситуация във финал на мондиал, след постните продукции от Рим'90 и Лос Анджелис'94.



Бразилия притежава страховит отбор, в който покрай другите лидери се откроява мегазвездата Роналдо. Начело на "Селесао Бразилейра" застава легендата Марио Загало, който и досега заедно с Франц Бекенбауер е един от двамата на планетата ставали световни шампиони и като играч, и като наставник. В състава на бразилците има цели 7 първенци от САЩ, но извън финалите във Франция остава големият ас Ромарио. Бразилия започва трудно шампионата, като дори инкасира загуба от Норвегия в групата. След това обаче идват три луди мача с Чили, Дания и Холандия, след които Роналдо и компания отново са на финал.

До 1998 г. френският отбор никога не е стъпвал в мач за трофея, макар "петлите" да имат изключителни състави през 1958, 1982 и 1986 г. Френският футбол изживява "пробуждане" след почти смъртоносния удар на Емил Костадинов на 17 ноември 1993 г. А иначе този кошмар с България идва точно, когато футболът във Франция набира сила. През същата година Марсилия печели Шампионската лига, а наред с това Монако, ПСЖ и Бордо изграждат отбори, с които скоро ще атакуват челните места в Европа.

След нокаута на "Парк де Пренс" Франция взима спешни мерки за футболна реформа, за да могат "петлите" да се представят достойно на домакинския мондиал след 5 г. Жерар Улие е заменен от помощника му Еме Жаке, който уж е само временно решение, но след една победа над Италия в Неапол в началото на 1994 г. остава за постоянно на треньорския пост. Постепенно от състава на Франция се оттеглят футболисти като Жан-Пиер Папен, Ерик Кантона, Давид Жинола, Франк Созе, Базил Боли и пр., а Жаке започва да налага нова вълна "петли" - Зидан, Джоркаеф, Тюрам, които покрай вече опитните Дешан, Блан, Десаи ще са новото лице на Франция.

След използваното за генерална репетиция европейско първенство през 1996 г., където Франция губи на полуфинала с дузпи от Чехия, тимът на Жаке е готов да атакува златните медали на своя земя през 1998 г. Треньорът прави някои корекции след Евро'96, като на вратата Бернар Лама е заменен от Фабиен Бартез, Рейнал Педрос губи мястото си в халфовата линия, а Патрис Локо не попада в състава за световното за сметка на голаджията на Оксер Стефан Гиварш. И до днес си шири мнението, че на Мондиал'98 французите са използвали домакинството си по най-добрия начин, но един поглед на пътя им до финала показва голям характер, дух и, разбира се, късмет. "Златен гол" срещу Парагвай, победа с дузпи над Италия и ловко 2:1 над Хърватия на полуфинала, за да дойде "златният" 12 юли.

Преди финала става нещо мистериозно и решително. Остават по-малко от 2 часа до началото на сблъсъка. Из журналистическата ложа на "Стад дьо Франс" раздават листовете със съставите на Загало и Жаке. Секунди по-късно десетки мобилни телефони започват да звънят трескаво до различни кътчета на земното кълбо. Топновината е налице - бразилската звезда Роналдо е извън групата на Бразилия. Въпросите валят един след друг: Как? Защо? За къде е Бразилия без Феномена?

Няма и половин час по-късно журналистите на френския стадион получават нови листове - този път Роналдо води нападението на "Селесао Бразилейра" заедно с Бебето. И сега, когато четете тези редове, не се знае какво точно се случва с бразилския голаджия в онзи парижки ден. Става ясно, че на сутринта преди финала Роналдо припада мистериозно, а след това е откаран в болница, където му се правят пълни изследвания.

В минутите преди началото на срещата нападателят, който само няколко дни по-рано открива резултата в полуфинала с Холандия, пристига в Сен Дени с лекарска декларация, че е в състояние да излезе на терена. По-късно от компанията, обличаща бразилския национален тим, излизат с обръщение до медиите, че решението Феномена да играе е взето единствено от треньора Загало и самия футболист.

И досега любителите на конспиративни теории разиграват редица сценарии за неразположението на Роналдо - от заговор на ниво национални федерации, до френски кулинарен номер, покосил Феномена.

В крайна сметка мегазвездата взима участие във финала, но изявите му нямат нищо общо с качествата му и на практика Бразилия играе с 10 души. Така както Роберто Баджо е непълноценен четири години по-рано в Ел Ей.

Проблемът във френския лагер е отсъствието на централния бранител Лоран Блан. Снажният защитник получава червен картон след театрално падане на Славен Билич в полуфинала, за което хърватинът е освиркван мощно от "Парк де Пренс" при всяко свое докосване до топката в Малкия финал с Холандия. Все пак Блан се появява преди финала на игралното поле и както винаги целува по темето стража Бартез.

Марио Загало залага на 4-4-2, като пред вратаря Тафарел защитната четворка включва: Кафу, Алдаир, Жуниор Баяно и Роберто Карлос. Ривалдо и Леонардо са външните халфове, а между тях работата е разпределена между Сезар Сампайо и капитана Дунга, за когото това е последният мач с националния екип. Напред Роналдо и Бебето трябва да търсят гола за бразилския успех.

4-4-1-1 е подредбата на домакините. Напред единственото острие на Жаке е Гиварш, който е подпомаган от Юри Джоркаеф. Зидан е конструктивният халф на Франция, а Дешан - дефанзивният. По двата фланга са десният полузащитник Кристиан Карембьо и левият Еманюел Пти. Ляв бек на "петлите" е Бишенте Лизаразу, а от другата страна на френската отбрана е героят от полуфинала Лилиан Тюрам. Централни защитници са Марсел Десаи и заместникът на Блан Франк Ле Бьоф. Следва един мач, който се развива по смайващ начин. Просто и най-големите френски оптимисти едва ли си представят такъв развой на финала, а същевременно същото важи и за най-големите бразилски песимисти.

Французите грабват гостите от първата минута. Още в 25-ата секунда Гиварш се оказва на добра позиция, но се засуетява. Същото става и в 4-ата минута, когато деветката на Франция е намерен добре от Зидан. В 7-ата минута Джоркаеф има шанс с глава, но не улучва добре топката. Френският натиск е огромен, а най-активен в тези минути за Бразилия е Кафу. Едва в 11-ата минута Роналдо играе за първи път с топката, като не става дума за нищо виртуозно. В 24-ата минута Бразилия създава първата си опасност, но Фабиен Бартез лови удар с глава на Ривалдо.



В 27-ата Роберто Карлос наивно жонглира с топката край флагчето за ъглов удар, след което топката напуска игралното поле. При последвалия корнер Пти центрира, Зидан е изпуснат от Леонардо и идолът на домакините с глава прави 1:0. Бразилия е в шок, а Франция на седмото небе. Малко след това Бартез помита за една топка приличащия на мрачна сянка Роналдо. В 41-ата минута Пти е много близо до гол, но шутът му профучава покрай гредата. Бразилия атакува вече в 3-5-2, като Кафу и Роберто Карлос заиграват като крила, а Леонардо и Ривалдо се прибират навътре зад Бебето и Роналдо. Център-халф остава Сампайо, а ветеранът Дунга застава в помощ на останалите в защитния вал Алдаир и Баяно. В 45-ата минута Гиварш е изпуснат от бразилците, но изстрелът му е спасен като по чудо от Тафарел. Секунди по-късно обаче на таблото на "Стад дьо Франс" вече пише - Франция 2, Бразилия 0. Този път Дунга изпуска Зизу след корнер и звездата на Ювентус пак с глава покачва резултата.

След почивката Загало сменя неубедителния Леонардо с крилото Денилсон. Възрастният наставник на световните шампиони обаче дава пълен кредит на доверие на безличния Роналдо. В 56-ата минута именно Феномена е близо до гол, като това е единствената ситуация открила се пред него. Шутът му от малък ъгъл обаче е уловен майсторски от Бартез. Жаке предусеща, че този щурм на гостите не вещае нищо добро и веднага заменя Карембьо с Ален Богосян. В 61-ата минута Бартез греши, Бебето стреля слабо и Десаи чисти решително. Три минути след това идва върхът на пропуските на Гиварш, който пропилява поне 3 гола в този финал. Нападателят стреля отблизо, но топката излиза в аут. 60 секунди по-късно русокосият футболист е заменен от записалия едва 7 мача за Барселона през сезона преди мондиала Кристоф Дюгари.



В 68-ата минута Десаи влиза грубо в краката на Кафу и това носи червен картон за железния играч на Милан. Останали с 10 човека, момчетата на Жаке хвърлят всички сили да бранят преднината си. Пти напуска полузащитата и застава на мястото на Десаи в отбрана, а на терена на мястото на втория нападател Джоркаеф влиза дефанзивният халф Патрик Виейра. За сметка на това Загало заменя своя полузащитник Сезар Сампайо с голаджията Едмундо и Бразилия заиграва с петима подчертано атакуващи футболиста - Бебето и Роналдо, Денилсон и Ривалдо по крилата и Едмундо малко зад първите двама.

Вече и нервите взимат връх, като с изтичащите минутки Бразилия все по-болезнено усеща изплъзващата ѝ се световна купа. В 78-ата минута Ривалдо изкарва една топка в тъч, за да влезе на терена лекарския екип, след което Едмундо едва не се сбива със своя съотборник. В 83-ата минута оголеният бразилски дефанс дава шанс на Дюгари да направи 3:0, но дългокосият нападател останал сам срещу Тафарел стреля по земя покрай вратата.  



В последната минута на редовното време Денилсон с плътен удар праща коженото кълбо "Трикольор" в горната греда. Последната струна в този финал издава своя шампионски за Франция звук в 93-ата минута. Пти се включва в една френска акция отляво и пред смаяния поглед на Тафарел прави 3:0. Франция ликува.

В официалната ложа президентът на републиката Жак Ширак и Мишел Платини се прегръщат като деца. Под сакото си легендарната френска десетка е с фланелка на "петлите". В тези мигове наследниците на Блез Паскал се настаняват сред големците в световния футбол - Франция става седмата страна имала щастието да каже: "Oui, nous avons été champions du monde" (Да, ние бяхме световни шампиони - фр.).



Роналдо се здрависва тъжен с новите шампиони, а около него помощникът на Загало Зико бърше горещи сълзи, тъй като отново се е разминал със златния медал. Домакините ликуват, а капитанът Дешан става първият французин целунал някога световната купа.

Следва луда нощ из цяла Франция, а на следващия ден новите световни шампиони са посрещнати като национални герои в Елисейския дворец. На 14 юли е националният празник на Франция, но в тези дни и часове за френския народ няма по-важни неща от световната титла. Мондиал'98 остава в историята, а Роналдо трябва да изчака до 2002 г., за да заличи неприятния си спомен от Париж. 

За мнения, препоръки и идеи относно рубриката, моля пишете на: filip.drumchev@sportal.bg или в групата От скрина във Facebook

Всички материали в "ОТ СКРИНА" тук!

Още от От скрина

Виж всички