Доказателството: кога и къде Петев си призна, че е от ЦСКА

Нападките на феновете на Левски към Ивайло Петев, че той е бил привърженик на ЦСКА изглежда са верни. На 15 юни тази година във вестник "24 часа" излиза интервю, в което наставникът, тогава начело на Лудогорец, признава, че от малък подкрепя "армейците".

Публикуваме цялото интервю, като признанието на Петев за ЦСКА е в последния въпрос:


Ивайло Петев е роден на 9 юли 1975 година в Ловеч. Кариерата му започва от местния Литекс, където от 1998 година до 2002 година записва 88 мача и 15 гола, като е преотстъпван два пъти на Олимпик (Тетевен, 6 мача) и варненския Спартак (19 мача и 6 гола). През 2002 година отива в Черно море (10 мача, 1 гол) и се завръща в Литекс, където записва още 3 мача за "оранжевите". Един сезон е във варненския Спартак (13 мача и 3 гола), след това се мести в Родопа (Смолян, 28 мача и 4 гола), Дунав (Русе, 28 мача, 2 гола) и Марек (Дупница, 10 мача и 1 гол). Изкарва един сезон в гръцкия Трикала (22 мача и 1 гол). Завръща се в България и играе за любимец (28 мача и 5 гола), за да приключи кариерата си на 35 години след един сезон в Етър (25 мача и 5 гола) през лятото на 2010 година.

С екипа на Литекс има две шампионски титли (1998 и 1999 година) и веднъж е носител на купата на България (2001 година). Избран е в идеалния тим на ловчанлии за десетилетието от идването на Гриша Ганчев в клуба.

В националния отбор записва 3 мача по времето на Стойчо Младенов. Има 11 срещи и 1 гол за младежкия национален отбор. Треньорската му кариера започва в Любимец, където е играещ наставник. През лятото на 2010 година поема Лудогорец и го извежда до "А" група в последователни сезони. Печели две титли на България (2012 и 2013 година), една купа (2012) и една суперкупа (2012). Женен, има дъщеря.

- Ивайло, защо избра точно футбола?
- Защото винаги това съм искал. На село през цялото време гонехме топката. Никой не ме е притискал. Сам го избрах.Когато вече пораснах, нашите си признаха, че толкова съм желаел да стана футболист, че се отказали да ме натискат за нещо друго. Страх ги било да не се разболея тежко, ако ми отнемат топката. И така се оказах в спорта.

- Имаш ли някакви спортни корени?
- Никакви. Татко работеше по поддръжката на едно военно поделение. Мама цял живот продава захарни изделия, докато се пенсионира. Нямам близки спортисти.Аз съм единственият, който избуя. Иначе се справях добре в училище. Успехът ми беше над 5. Но след това започнах сериозно да играя и то мина на заден план. Сега го отчитам като сериозна грешка. Но тогава нямаше нищо по-голямо в живота ми от топката. Така си остана и до ден-днешен. Обичам тази игра, смятам, че я познавам и не мога да си представя да съм извън нея.

- Семейството как го понася?
- Трудно. Постоянно липсвам. Понякога съпругата ми Юлия има право да ми се сърди. Но вярвам, че двете с дъщеря ми Полин вече разбраха, че без футбола няма как да съществувам. Полин е на 13 години и е пълна отличничка в Ловеч. Тя е на тати гордостта. Към тях двете съм длъжник. Защото направо от терена станах треньор. Преди липсвах, сега още повече. Това лято не остана и ден почивка след приключването на първенството. Обещал съм обаче да ги водя някъде през демекври. И смятам да го изпълня.

- Как се оказа на стадиона за първи път?
- По нормалния начин. Имаше прием за спортонто училище в Ловеч. Татко ме закара с колата и отпраши на работа. И ме остави да се оправям сам. Смятам, че се оправих. Много съм благодарен на родителите си, че в нито един момент не ме накараха да правя нещо, което не искам.

- Спомняш ли си първия си треньор?
- Как да го забравя? Николай Василев-Коцето. От него научих, че най-важното в този живот е да имаш самодисциплина. И се опитвам да го спазвам. Когато имаш самодисциплина, всичко е възможно. В мъжкия отбор ме взе Радослав Здравков. Тогава бяхме още ЛЕКС, а аз бях някакъв младок, когото никой не познаваше.

- Кой беше най-хубавият ти момент на терена?
- Някъде през 2000 година. Тогава бях в силата си. Бяхме взели вече двете титли. Стойчо Младенов ме викна в националния отбор. За неофициални мачове, но чувството беше изключително. Да играеш за България. Това съм си го мечтал като дете. Имаше интерес и от грандовете. Един ден ме викна Гриша Ганчев и ми каза, че Наско Сираков му се е обадил за мен. Но не смята да ме пуска. Приех го нормално. Все пак по това време бяхме един от най-силните отбори в България.

- А най-тежкият?
- Това е лесно. Контузията. Да скъсаш кръстни връзки в периода, когато си най-добър, е отчайващо. 8 месеца не знаех на кой свят съм. Много исках да се възстановя. Успях, но коляното продължи да ме боли до края на кариерата. Не можех да правя това, на което съм способен.

- А имаше ли закачки в съблекалнята?
- Те са си традиция във всеки отбор. Без тях е доста трудно. Все пак една група мъже са постоянно заедно. Аз поне си бях в Ловеч, а останалите момчета спяха на хотел. Спомням си, че веднъж голмайсторът ни Стефан Юруков цяла седмица разхождаше един камък в чантата си. Сложихме му го и той не се усети. Чики си беше такъв. Спокоен, над нещата. Доста се смяхме, когато най-накрая го откри.

- Трудно ли се работи с Гриша Ганчев?
- Напротив. Доста лесно. Точен човек, който ти казва всичко директно. Няма да те излъже. Винаги сме знаели за какво играем.

- Какво мислиш за евентуалното обединение между ЦСКА и Литекс?
- Някак си не ми е приятно. За България трябват повече силни отбори. Сега се прави една стъпка в правилната посока. Ще има повече дербита, ще липсват мачовете, в които можеш да се отпуснеш. Ако изчезне Литекс, изчезва един много силен отбор. А колкото повече такива има, толкова по-добре. Нека са 5-6, защо не и 7. Това само ще ни направи по-силни, по-готови за евротурнирите.

- От времето като футболист е прякорът ти Кмета. Как се появи?
- Измисли ми го една от най-култовите фигури в отбора - домакинът ни Кольо Гавазов. Така и не разбрах защо точно този прякор. Може би трябва да го питаш него. Аз си го приемам.Вероятно съм се разпореждал като кмет в средата на терена. Иначе политически амбиции никога не съм имал. За мен №1 си е футболът.

- Как се оказа в Разград?
- Съвсем случайно. Вече мислех да се отказвам. Бях малко и треньор в Любимец, но имахме различия с президента. И се преместих в Етър. Вече мислех да се отказвам от футбола, когато ми се обади Александър Александров, който е президент на Лудогорец и до днес. Аз вече бях записал курсовете за лиценз и се готвех за треньор. Исках да бъда треньор. И Александров ми обясни, че имали намерението да правят млад и амбициозен отбор за "Б" група. Тогава дори го нямаше Кирил Домусчиев. И отидох да гледам последния мач от сезона във "В" група. Трябваше им равен срещу Доростол (Силистра), но паднаха с 0:2. Така реално поех отбора във "В" група. Но след това Миньор (Раднево) се отказа и за няколко дни трябваше да дадем отговор дали сме готови да се включим във втора дивизия. Бюджетът беше осигурен и тръгнахме. След няколко месеца дойде и Домусчиев, направихме селекция и влязохме в елита след само един сезон. Останалото го знаете всички. Взехме всички трофеи.

- Можеш ли да степенуваш титлите си като играч и като треньор?
- Трудно. Но въпреки всичко първата винаги е най-сладка. Защото емоцията е друга. Никога не си постигал нещо и изведнъж си шампион. И започваш да се вълнуваш. След това има някакъв момент на очакване на повторението. Но не може да се сравни с първата титла. Дори по начина, по който станахме първи в последното първенство.

- Честно, очакваше ли да се развие така шампионатът и да станете първи в последния възможен момент?
- За мен втората титла беше логична. Все пак може би 80-90% от първенството бяхме на първо място. Загубихме от Левски нелепо. Един мач, който можехме дори да спечелим. Но признавам, че след това бях малко разколебан. Тайно се надявах, че ще вземем втората титла. Имах малко увереност. Дори след една среща с момчетата преди мача с Ботев, на която си казахме, че ще се борим до последно, пък да става каквото ще. Загубихме от Левски с автогол, те загубиха титлата с автогол. Господ им го върна.

- Излиза, че си бил оптимист преди последния мач.
- Е, чак оптимист не, но имах малка надежда, че нещата може да се обърнат в наша полза. След втория гол срещу Монтана единствено ме интересуваше резултатът в София. И просто не мога да опиша как се почувствах, когато разбрах, че Славия е направила 1:1. Радостта беше неописуема.

- Как се работи с Кирил Домусчиев? Изглежда, че си имал късмет и като играч, и като треньор с шефовете?
- А може би те са намерили в мен един добър работник? Такъв, на когото могат да разчитат във всеки един момент. Иначе отношенията ни са нормални. Г-н Домусчиев е максималист, аз също съм максималист. За мен второто място е провал. Това е основната опорна точка в отношенията ни.

- Вече имаш 4 титли, 2 купи и една суперкупа. В същото време не си печелил класация нито като играч, нито като треньор. Това не те ли дразни?
- Ни най-малко. За мен винаги на първо място е бил отборът. Няма как да се чувствам комфортно, ако аз съм №1, а тимът ми завършва на пето място например. Това просто няма как да се получи. Доволен съм от това, което постигнахме през последните години. А признанието ще дойде рано или късно. Аз няма къде да бързам. Още съм само на 37 години. Но имам 4 титли. Малко сме в България.

- Всяко лято се говори за евротурнири. Кирил Домусчиев заяви, че още не сте готови за тях. Ти какво лично очакваш?
- Очаквам да станат страхотни мачове. За пробив в Европа трябва и малко късмет. Особено, когато си нов отбор и нямаш достатъчно натрупан коефициент. Не обичам да смятам шансове. Единствено си избрах съперник - БАТЕ (Борисов). Защото на третия път винаги стомната се чупи. Всичко обаче зависи от жребия. Този сезон има доста сериозни отбори. Но нали точно срещу тях виждаш колко струваш. И как работиш. Аз вярвам, че по начина, по който работим, ще имаме успех.

- А какво да се очаква от новото първенство?
- Със сигурност ще бъде по-силно от предходното. С оставането на по-малко отбори в елита. Особено здраво ще бъде в плейофите. Очаквам страхотни мачове. Дербита ще има във всеки кръг. Това не се вижда всеки ден. Надявам се, че хората също ще напълнят стадионите. И накрая Лудогорец да е шампион за трети път.

- А всъщност ти най кой отбор симпатизираш извън работата?
- На ЦСКА. От дете. Което обаче никога не ми е пречило да бъда безкомпромисен срещу любимия отбор на терена и извън него. В България прекалено много се обръща внимание на такива неща.

Следвай ни: