Уменията на Руди Гарсия доведоха до обрат в Рома

7 окт 2013 | 13:31
11226
0

В един ослепително слънчев ден този август собственикът на Рома Джеймс Палота наблюдаваше как тимът му провежда предсезонна тренировка в колежански кампус в предградията на Бостън. Той забеляза как, след предишно фокусиране върху атакуващите играчи, сега се търси повече баланс – подход, който дава надежди за по-добри резултати. Почти два месеца след началото на сезона в италианската Серия А, резултатите подсказват, че босът е убедително оправдан.

Рома – клуб, когото мнозина букмейкъри класираха като едва 7-мия най-добър в страната преди шампионата, днес има най-добрия си старт в историята, печелейки и седемте си мача. Никой не иска да се превъзбужда, ала от седемте тима с подобно постижение до момента едва един – Интер от сезон 1966/67, не е печелел титлата в крайна сметка.

Нещо повече – Рома има 20 вкарани гола през сезона, средно почти по 3 на мач. Във водещите пет европейски лиги само Барселона, също тръгнала заедно с Атлетико Мадрид с идеален старт, е с по-добро постижение – средно по 3.5 на мач.

Е, ние и преди знаехме, че “вълците” могат да вкарват: миналия сезон, въпреки завършека си на 6-о място, забиха 71 гола – само два след водачите по този показател от Наполи. Забележителната част в обрата е защитата. Рома е допуснала само едно попадение и така е по-непропусклива от всеки друг отбор във водещите лиги на континента. Сравнете това с миналия сезон, когато едва три от 20-те тима в Серия А пуснаха повече попадения от римляните.

Да, вярно е, че преди победата с 0:3 навън срещу Интер програмата на Рома бе някак лека, ако изключим дербито срещу градския съперник Лацио. Но също така е вярно и че ако сравните фиксчърите година по година, подобрението е изумително. Срещу петте опонента този сезон (останалите два са новаци в Серия А) бяха натрупани 15 точки. За сравнение, миналия сезон в същите фиксчъри бяха взети едва 4 точки.

Та какво стои зад обрата?

Със сигурност не е огромно лятно харчене за попълнения. Рома продаде играчи за общо 140 млн. долара (сред тях скъпи звезди като защитника Маркиньос и нападателите Ерик Ламела и Дани Освалдо), докато същевременно плати близо 90 млн. долара за нови. Нетните резултати от пазаруването са впечатляващи предвид резултатите. Те подсказват, че Рома, вместо да купува на килограм, е купувала с разум.

Кевин Щроотман, взет за 22.5 млн. долара от ПСВ Айндховен, е типично доказателство. Едър, силен и неуморен, 23-годишният холандски полузащитник е от типа играчи, които само могат да растат като стойност. Той бе преследван от куп водещи клубове, ала Рома приключи сделката рано и вероятно си спести няколко милиона в процеса.

Подобна е историята и с родения във Франция марокански централен бранител Мехди Бенатия. Някога сочен за млад суперталант и впоследствие изгубил пътя си, Бенатия възкръсна в провинциалния клуб Удинезе, където през последните три сезона тихо се утвърди като един от по-добрите централни защитници в Европа. Рома го купи почти веднага след отварянето на трансферния прозорец за много разумната цена от 18 млн. долара.

Истинската добавена стойност обаче сякаш идва от новия треньор на “вълците” – французина Руди Гарсия. Самото негово назначение бе критикувано от средите на бригадата от мрънкачи. През сезон 2010/11 Гарсия изведе Лил до дубъл от титла и купа на Франция с бляскав футбол. След този успех обаче тимът се хлъзна надолу до 3-то и после 6-о място, преставайки да бъде хитът на деня.

Всъщност упадъкът на Лил вероятно се е дължал повече на факта, че съставът бе ударен от продажбата на звездите си (Еден Азар, Матийо Дебюши, Йоан Кабай, Муса Соу и Жервиньо) и замяната им с по-нискокласни футболисти.

Гарсия продължи да повдига веждите на всички през лятото. Първо накара Рома да вземе Жервиньо. Котдивоарският нападател бе блестял при него в Лил, ала бе провал в последните два сезона в Арсенал. При тлъстата си заплата, 26-годишният играч не бе и особено евтин с цената си от 10 млн. долара. И при все това, след събирането си със своя стар ментор Гарсия, през този сезон е опустошителен.

Истинският шок обаче дойде от подхода на наставника към предсезонната подготовка. Италианските клубове, повече от всички останали, са пословични със своите летни почти концентрационни лагери, където футболистите биват тласкани досами физическите си граници в опит да се изгради нужната им за изкарване на целия сезон издръжливост. Дори предшественикът на Гарсия – Зденек Земан, караше играчите си да тичат нагоре-надолу по стъпалата на стадиона в стил Беър Браянт (б.пр. – легендарен треньор на отбора по американски футбол на Университета на Алабама).

Гарсия, който е с отлични познания в областта на фитнеса, вместо това предпочете подход “по-малкото е повече”. Неговият предсезонен лагер бе от само девет дни, а седмичната му тренировъчна програма е изключително лека по стандартите на Серия А – кондиционните занимания се правят само в сряда.

И при все това нещата като че се получават. Не говорим само за резултатите, а и за това, че 70% от головете на Рома този сезон са дошли през вторите полувремена, което подсказва, че отборът запазва свежестта и силата си, докато съперниците им отпадат постепенно физически.

Новият наставник свърши отлична работа и по оставянето на скандалите зад завесите, както и по убеждаването в методологията си на ветераните Даниеле Де Роси и Франческо Тоти, които общо имат 37 сезона и 1105 мача служба на клуба. А това е нещо, което в течение на годините се оказа ключово за всеки желаещ да е на пейката на “вълците”.

Рецептата за успеха, естествено, се простира и отвъд гореизброените неща. Рома имаше вероятно втория най-добър състав в Серия А миналия сезон и остана далеч долу под своите възможности. Този сезон пък отборът вероятно ги надскача. Малцина обаче са очаквали да достигне това ниво толкова бързо или Гарсия да окаже подобно влияние.

Габриеле Маркоти, “Уол Стрийт Джърнъл”

Следвай ни: