Камило Плачи: Чакахме принца, а излезе жаба

Камило Плачи: Чакахме принца, а излезе жаба

Треньорът на националите по волейбол Камило Плачи даде изключително образно интервю пред "24 часа". Плачи много мъдро отбелязва, че поредното четвърто място за нашия тим не бива да се приема като трагедия, колкото и да е разочароващо за феновете. На първо място защото това показва голямото постоянство в резултатите на отбора и на второ - защото спортът трябва да носи радост на хората, а не отрицателни емоции.

- За четвърти път поред останахме без медал от голямо състезание. Как се чувствате след тази пропусната възможност?

- Разочарован съм, разбира се. Всички много искахме да спечелим медал, но, за съжаление, отново не се получи. Сигурен съм, че и на феновете им е тежко, и наистина бих платил всякаква цена, ако можеше да им осигуря това така чакано отличие. Както се казва обаче, медалът има две страни. И ако обърнем, ще си дадем сметка, че това, което постигнахме през този сезон с националния, е наистина значително. Убеден съм, че през пролетта и най-големите оптимисти в България не са очаквали да стигнем до финалната четворка на Световната лига и европейското първенство.

- Какво означава за вас това четвърто място?

- Означава постоянство. Показва, че продължаваме да бъдем сред най-добрите, а това е изключително трудно. За мен е важно, че сме на правилния път, и резултатите в състезанията го доказват.

- Как бихте описали това европейско първенство?

- Бих го разделил на три части. Започнахме трудно, бих казал мудно, преди да преминем към втория етап, когато превключихме на по-висока скорост. Втората фаза бе много емоционална, с драматични обрати и положителна развръзка. Краят обаче не се получи като в приказките. Всички очаквахме принца, но вместо него се появи жабокът, ако може така да се изразя.

- Какво казахте на момчетата след загубите от Италия и Сърбия? Те изглеждаха буквално разбити.

- Изключително трудно е да поддържаш високо ниво в много мачове. Това води до изразходването на огромна физическа и психологическа енергия. И накрая, когато всичко приключи с неблагоприятен край, разочарованието е голямо. Аз съм позитивен човек и се опитвам да предам това и на състезателите. Те трябва да разберат, че няма нищо предопределено. Всичко е въпрос на работа и на това да играят повече мачове на високо ниво. Само така могат да израснат.

- Откъде намирате сили да се усмихвате на играчите и в най-тежките моменти?

- Вижте, загубих баща си, когато бях на 11 г. На 18 претърпях много тежък инцидент с мотоциклет, заради който прекратих състезателната си кариера. Синът ми беше три години на военна мисия в Афганистан и всеки ден животът му беше в опасност. Спортът не е нещо фатално и трябва да носи удоволствие на хората, които го практикуват и гледат. Освен това аз съм човекът с най-белите коси в отбора и трябва да вдъхвам спокойствие на играчите. Ако те усетят, че се страхувам, това неминуемо ще се предаде и върху тях.

- Изглежда, че отборът има и чисто психологически проблем при изиграването на тези срещи. В тази посока ли трябва да се работи занапред?

- Не, проблемът не е психологически. Това, което има значение в мачовете на такова ниво - полуфинал или малък финал, са качествата на състезателите. Когато един играч е добре подготвен технически и физически, той може да взема точните решения на полето. Вижте, има едно много важно нещо. Не е достатъчно само да кажеш "искам медала" и той да дойде при теб. Трябва много да се потрудиш, за да го спечелиш. И то не само във времето, когато си с националния, а и през останалите 7-8 месеца с клубния отбор.

- Мислите ли да промените нещо в състава за следващата година?

- В момента е трудно да дам конкретен отговор. Ще направим детайлни анализи с колегите от треньорския щаб и ще помислим добре какво може да подобрим. В следващите месеци отново ще бъда в България и ще следя младите състезатели от вътрешното първенство. Ако някой различен от повиканите до момента покаже качества, ще бъде повикан. Дано всички, които участваха през това лято, бъдат здрави. За успехите помогнаха много играчи и съм щастлив, че мога да разчитам на тях.

- Колко време ще останете в България след европейското?

- Около седмица. Там ме очаква дъщеря ми Роберта, която искаше да ме изненада, в случай че спечелим медал. Роби има желание да следва в Националната спортна академия и в следващите дни ще проверим как стоят нещата. Тя вече учи български, така че нищо чудно да се премести тук. Надявам се през тази седмица да излезем поне веднъж за по една пица, защото това е нещо, което не ми се е случвало от месеци.

Стефан Чолаков, "24 часа"

Последвайте каналите ни в:

Още от Волейбол

Виж всички

Водещи Новини

Видео акценти