Четвъртото място не може да е успех

Когато си бил близо не просто до медал, но дори до възможността да играеш за европейска титла, няма как да не боли, прибирайки се с празни ръце. Няма как да няма разочарование. Още повече, знаейки, че си достоен да те посрещнат окичил най-малко бронзово отличие. Затова и четвъртото място не може да се определя като успех.

Да, България игра добре, на моменти показа класа, отгаваряща дори на шампионски тим. Цецо Соколов изигра няколко паметни двубоя, най-вече срещу Полша и Германия във фазата на елиминациите. Той буквално помете тези два съперника и сам ни прати на полуфиналите. Не случайно и обра най-много овации, ставайки реализатор №1 на турнира.

Но тук не става въпрос само за играта, за това кой е бил най-симпатичният отбор или пък е преодолял най-тежки съперници по пътя си. Защото след един-два месеца вече никой няма да помни как е играла България, а ще гледа само на кое място се е класирала. И истината е, че четвъртото не е никак лошо, но не отговаря на класата на България.

То е отстъпление спрямо онези четвърти места, които записахме за Световната лига и Олимпийските игри. Защото преди година с класирането в Лондон изненадахме всички – и чужди и свои. В Мар дел Плата пък затвърдихме онова, което се изграждаше през 8-те месеца между двата турнира. Но след като цяло лято си имал възможността да надградиш и не си успял да го направиш, просто няма как да говорим за успех. Дали Италия и Сърбия бяха по-добри от трикольорите във въпросните два мача, или пък нашите са били по-слаби, или толкова могат? Въпроси, на които Камило Плачи и хората около него трябва да отговорят. А и техните ръководители в лицето на Данчо Лазаров.

Хари ЛАТИФЯН, "Тема Спорт"

Следвай ни: