Велинов: Михайлов трябва да се събуди - залъгват го, че на главата му все още стои лавров венец

Бившият председател на Зоналния съвет на БФС-Велико Търново – Георги Велинов има 18 години работа в ръководните структури на БФС, преди да бъде освободен през лятото на тази година. Придружавал е националните отбори в някои квалификационни срещи. С други думи, той е един от хората, които са наясно изцяло с ежедневието на родния футбол. Това е достатъчен повод да го потърсим за коментар по темата за уволнението на Любослав Пенев като селекционер на националния отбор на България, произлезлите от този ход на Изпълкома на БФС скандали и въобще за цялостното състояние на родния футбол. Първоначално Велинов отказваше, но в крайна сметка, след като коментира ситуацията пред камерата на местната телевизия във Велико Търново, се съгласи да даде интервю и за Спортал.

Кой е той …

Георги Велинов е роден на 6 май 1946 година в търговищкото село Черни бряг. С футбола започва в детско-юношеската школа на ФК “Локомотив” /Горна Оряховица/. Последователно играе в същия клуб, "Академик" /Свищов/ и "Етър" /Велико Търново/. Заради отличен успех завършва висше образование във Великотърновския университет предсрочно - вместо за редовните 4 само за 2 години. Първата специалност е история, а втората – физкултура. След края на състезателната си кариера 2 години е директор на ДЮШ в "Етър", на чийто мъжки тим по-късно е треньор. Дипломира се и като наставник във ВИФ. Треньорската му кариера преминава през "Левски" /Лясковец/ и "Локомотив" /Горна Оряховица/. В периода 1985-92 г. е президент на "Ботев" /Дебелец/. След това 2 години работи като преводач в Германия. От април 1996 до януари 2005 г. е председател на Зоналния съвет на БФС във Велико Търново. Точно тогава е уволнен от Стефан Капралов. На 20 февруари 2006 г. с решение на президента на БФС Борислав Михайлов Георги Велинов е възстановен на поста председател на Великотърновския зонален футболен съвет. На този пост остава до лятото на тази година.

Господин Велинов, свидетели сме на поредните циркове в родния футбол. Как оценявате ситуацията около уволнението на Любослав Пенев и последвалите скандали от това?

- Случилото се е едно разтрогване на брак. Когато обаче страните не са достатъчно цивилизовани, се получават именно подобни грозни скандали.

Къде е вината в случая?

- И в двете страни. Още с назначаването си, Любослав Пенев трябваше да е наясно, че слабото българско първенство не може да му гарантира добра селекция за националния отбор. Статистиката за миналата година е достатъчно красноречива – мачовете от първенството са посетени от 3 пъти по-малко зрители, отколкото българи са ходили на театър. И ако в другите държави за всеки пост на терена селекционерите им имат поне по двама качествени футболисти, то Пенев не оцени, че у нас трудно може да събере 11 титуляри.

Наистина с идването си той вдигна националния отбор. Примерите са двубоите на България като гост на Чехия и Италия в квалификациите за Мондиал 2014. Във футбола обаче важи правилото, че всеки се изявява толкова, колкото му позволява противникът. Видяхме, че на световното първенство в Бразилия италианците не успяха да преминат груповата фаза, а Чехия пък въобще не се класира за въпросния Мондиал.

Това показва, че добрите мачове на България срещу споменатите два съперника заблудиха Пенев и той нямаше реална представа за стойността на отбора си преди квалификациите за Евро 2016. Друг негов гаф е, че седмица преди старта на настоящите квалификации националният ни селекционер обяви гръмко, че България има отбор, който няма да се съобразява с никой противник. Сега, след трите неуспешни мача, той прехвърли вината другаде. Любослав демонстрира грозно поведение в интервюто си миналата неделя, отнасяйки се неуважително към Йордан Лечков и Борислав Михайлов.

Кой е другият виновен? Неясно и немотивирано беше обяснението на президента на БФС Борислав Михайлов за освобождаването на Любослав Пенев. Той каза, че Пенев е направил много, но футболистите го предали.

България вече няма треньор. Кой според вас трябва да е новият?

- Който и да бъде, трябва да е луд за връзване. Причината – обречен е на провал. Името не е най-важното. „Смелчагата“ трябва да е достатъчно ерудиран и интелигентен, поставяйки точни и ясни условия по отношение на структурата на футболните първенства у нас, и да е убеден, че тя ще работи в полза на националните гарнитури.

Каква ще е ползата от промените, за които говорите?

- Сигурен съм, че ще помогнат. Моят анализ показва, че през последните 20 години българският футбол премина през няколко фази. Първата от тях бе фазата на надеждата. Тя започна през 1994 г., след великолепното ни представяне в САЩ, и продължи 10 години. През това десетилетие имахме големи очаквания, които обаче не се потвърдиха. Примерите са провалите ни на Евро 96, Мондиал 98 и Евро 2004.

След 2004 г. настъпи Фазата на илюзиите – правиш нещо грешно и се заблуждаваш, че е правилно. Най-яркият пример тук бе налудничавата идея за нова структура на родните футболни първенства. Тя предвиждаше сформирането на две Б групи, както и освен четирите В групи да има и още осем зонови групи. Тук бе нарушен един от трите фактора, които определят всяка човешка дейност.

Елиминираме първият фактор – генотипният, защото САЩ 94 показа, че футболът се отдава на българската нация. Нарушен беше обаче вторият фактор – обществено-икономическият. На база на него се изгражда структура, организация и управление на футболния процес – това е третият фактор.

Не може, след като в продължение на 15 г. България бележи отрицателен прираст, а икономиката й все повече се задъхва, да увеличаваш футболните отбори. През месец май 2004 г. в интервю пред вестник „Футбол“, казах: „Стархувам се да не кастрираме българския футбол“. Изявлението беше по повод изказването ми на национално съвещание на БФС през февруари същата година в Перник. Тогава предупредих, че в следващите 10-12 г. България няма да се появи на световно и европейско първенство.

През октомври 2005 г. настъпи промяна в ръководството на БФС. Четвъртите в света дойдоха с ореола на победители, като личности покорили футболният Еверест без кислородни маски и вече 20 г. по-голяма част от футболната общественост в България ги оценява по това, което сториха по терените в САЩ.

По дрехите посрещат, по ума изпращат. Съвременното тълкуване на тази поговорка е отношението между форма и съдържание. Твърдо съм убеден Борислав Михайлов беше и остава най-подходящият да ръководи БФС – капитан на онзи страховит национален тим, рекордьор по участия в него /което предполага известност в световният футбол/, богат човек /предполага независимост от богатите хора у нас/, силен характер /даващ му възможност да се противопостави на натиск от управляващите държавата. Тук помощ му оказва и категоричната линия на ФИФА и УЕФА за недопускане на политическа намеса във футбола/, обаятелна личност /способна да убеди футболните хора у нас, че избраната от него и екипа му посока за развитие на родния футбол е правилна/.

Какво не стори Михайлов за изминалото почти десетилетие, откакто е начело на българския футбол?

- Най-напред не успя да подбере точните хора и да изгради добър екип с който да работи. И до днес няма до себе си „футболния“ човек, какъвто при Иван Славков беше Иван Вуцов.

Още в началото Михайлов пропусна момента да изгради работещо звено от професионалисти, да очертае ясна стратегия за развитие на българския футбол от децата до националните отбори. Всяко звено в тази структура, представляваща Футболната пирамида, трябваше да работи за нейния връх – националните гарнитури. Още в най-ранна възраст малчуганите от детските градини трябваше да бъдат убеждавани, че те са бъдещите футболни национали, и тогава нямаше да се стигне до безпрецедентния случай с Димитър Бербатов. Не Йордан Лечков е виновен за отказването от националния тим на Бербатов. Митко просто не оцени, че България е над всичко.

Боби Михайлов е изключително добър човек и страда именно от добрината си. Като бивш капитан на националния отбор, той се чувства отговорен за съдбата на бившите си колеги и положи прекалено много усилия за да задоволи претенциите на повечето от тях. Тук за действията му важи поговорката: „Направи добро и го хвърли зад гърба си“. Реакцията на Любослав Пенев е достатъчно доказателство за това.

Къде е ролята на държавата в родния футбол?

- Прекалено се злоупотребява с липсата на помощ от страна на държавата. Още в началото на 1990 г. на първия конгрес на БФС в условията на демокрация пледирах в изказването си за приемане на Закон за спорта с уговорката, че възможностите на държавата не са големи. Тогава цитирах поговорката: „Когато имаш две ризи, дай едната на ближния си.“ и попитах:“А, когато имаш само една риза и тя е останала без ръкави, какво да дадеш?“ …

Днес държавата е без дрехи – гола. И да искаш тя да строи стадиони на професионалните футболни клубове /ПФК/ е утопия. До колкото съм разбрал президентът на Славия /София/ г-н Венцислав Стефанов искаше именно това. Нека ме извини, ако съм се заблудил.

ПФК са регистрирани по търговския закон и държавата няма право под никаква форма да спонсорира тези дружества. /Преди няколко дни немският колос Байерн /Мюнхен/ обяви, че предсрочно е изплатил новия си стадион „Алианц Арена“./

Единствената възможност за модернизиране на материалната база на българските клубове са европроектите. Тук не ми е ясна ролята на БФС при одобряване на кандидатите за финансиране. Не знам дали футболната централа има думата за насочване на средствата. Мое мнение е, че беше нецелесъобразно да се хвърлят 7 000 000 лева за футболна база в Криводол преди няколко години. Футбол там не се практикува през последните 3 години. Ето, тук можем да търсим вината на държавата относно избор и място за футболна база.

Преди 6 месеца БФС извърши някои уволнения в Северозападна България. Как ще ги коментирате?

- Фактът, че на последните два конгреса на БФС Михайлов нямаше конкуренти за поста президент, също бе в негов ущърб. Участието на българския национален отбор в квалификациите за Мондиал 2014 подведоха Боби. Убеждението в благоприятния изход от настоящите квалификации за Евро 2016 подтикнаха президента на БФС към някои необмислени уволнения, които не са в интерес на организацията и управлението на футбола в страната.

Моето уволнение и това на председателят на Областния съвет /ОС/ на БФС Монтана – Боян Гергов приемам за логични. Държа да подчертая, че решението ми за напускане на поста председател на Зоналния съвет /ЗС/ на БФС Велико Търново съм взел на 21 август 2013 г. в 15:50 часа. Тогава реших, че предстоящия сезон 2013-2014 ще е последният ми на този пост.

Липса на кадрова политика и глупава грешка е уволнението на секретаря на ЗС на БФС Велико Търново – Страцимир Тинчев. Неприемливи за мен са още уволненията на председателите на ОС БФС в Габрово /Николай Цанков/ и Враца /Цецко Стефанов/, защото те имат политически оттенък. Това вече застрашава независимостта на БФС.  

Какъв е изходът от трагичната ситуация в родния футбол?

- Борислав Михайлов трябва да се събуди. Сега сме 2014-а, а не 1994 г. Той трябва да спре да вярва на лакеите около себе си. Те го залъгват, че на главата му все още стои лавров венец. В интерес на истината, има голям воденичен камък, който пречи на президента да изплува, а той трябва да го стори. Длъжен е да потърси обществена подкрепа, защото хората които му вярват, остават все по-малко. В противен случай фазата на халюцинациите в която се намира българският футбол ще продължи. Ще поливаме, торим и обезпаразитяваме. Ще ни се превижда прекрасно екзотично цвете, но всъщност саксията е празна. Ние просто не сме го засадили. За това милионите похарчени за националният отбор са пари хвърлени на вятъра.

Промените, за които се говори /задължително по 6 български футболисти в титулярните състави на родните отбори за мачовете им/, вече са закъснели. Дори и веднага да влязат в сила, ефектът от тях ще се почувства едва след 4-5 г. Затова и договорът на новия национален селекционер трябва да е за 4 плюс 4 години.
Когато се съобразяваш с обществено-икономическите условия имаш необходимият управленчески капацитет и огромно желание, не е трудно да организираш и управляваш този процес. Това за „желанието“ напоследък породи у мен противоречиви мисли:

На 5 декември 1791 г. умира великият Моцарт. Сред неколцината, които го изпращат в последният му път са композиторът Салиери и артистът Розер:

„Жалко за Моцарт. Каква голяма загуба за цялата музика“, казва Розер. „Жалко, разбира се, че си отиде такъв гений, но за нас е добре, че той умря. Ако беше още жив никой по света не би дал и парченце хляб за нашите композиции“, отвърнал му Салиери.

Следвай ни: