Треньорът на баскетболния Партизан е изключително противоречива личност, но когато успехите говорят, всички останали мълчат. 55-годишният Душко Вуйошевич в момента кара петия си период в редиците на "гробарите" - дебютира на пейката на тима през далечната 1985 година, когато е помощник на Владислав Лучич, а две години по-късно го наследява на треньорския пост и тогава започва любовната история между него и "черно-белия" клуб.
Още от средата на 80-те години философията на Партизан е свързана с младите играчи, а роденият в Подгорица треньор запазва тази тенденция и до днес, като всяка година в редиците на мъжкия отбор с появяват поне по двама нови юноши.
В първите си години като треньор има щастието да работи с някои от най-големите имена на югославския баскетбол - Жарко Паспал, Владе Дивац и Саша Джорджевич, които тогава са голобради юноши, както и вече утвърденото име Желко Обрадович.
Днес Дуле, както е известен сред фенове и специалисти в западната ни съседка води отбор, чиято средна възраст е малко над 21 години. След легендарното поколение от края на 80-те, през ръцете на Вуйошевич минават играчи като Душан Кецман, Миленко Тепич, Никола Пекович, Урош Трипкович, Новица Величкович, Ненад Кръстич, Милош Вуянич… Последната вълна е от Богдан Богданович, латвиеца Давис Бертанс, както и французите Жофре Ловерн и Лео Вестерман.
Равносметката на ексцентричният спец, който понякога прибягва и до крайни мерки, най-пресните случаи от които са душене, шамари и ритане е повече от задоволителна - 12 титли на Югославия/Сърбия, пет Купи на страната, една купа "Корач", както и пет титли в Адриатическата лига. Освен всичко, прекарва голяма част от мачовете в непрестанни разправии с реферите и е редовен дарител с глоби към федерацията на Сърбия.
За кратко се отделя от любимия отбор, за да води Бреша, Оксимеса, Пезаро, Пистоя, Раднички и ЦСКА (Москва), а феновете му прощават и един сезон в началото на 90-те, когато е треньор на… кръвния враг Цървена звезда.
Луд и легендарен - такъв е Дуле Вуйошевич.