Не тая болка от Атина, не се сринах и за миг, казва легендарният гимнастик Йордан Йовчев
Йордан Йовчев държи рекорд с участието си в шест олимпиади, което за спортната гимнастика е не само чудо, а истински подвиг. На последната в Лондон през 2012 г. е на 39 г. Всички помнят и 2004 г., когато в Атина бе брутално ощетен. Откраднаха титлата му, но целият свят го призна за шампион.
В новата кампания на "Стандарт" - "Спортните чудеса на България", той има номинация и в двете категории - "Спортна личност" и "Спортно събитие". По покана на "Стандарт" Йовчев се съгласи да участва в гласуването.
- Г-н Йовчев, вашите постижения ви подредиха сред най-големите имена в световния спорт и логично присъствате в анкетата на "Стандарт". Нека обаче първо поговорим не за медалите, а за вашите треньори. Иван Славчев, Живко Добрев, Васко Василев, Атанас Тодоров, Милко Танкушев. Пропускам ли някого?
- Не се чувствам удобно, когато трябва да говоря за себе си и да давам преценка какво съм свършил и колко съм популярен. Но благодаря, че съм намерил място в анкетата ви. Това е оценка за постигнатото през годините.
Първият треньор, който ме насочи към гимнастиката, е Иван Славчев. Без него нямаше да стигна до залата. Помня деня, когато дойде в училище. Бях втори клас. Училище "Христо Ботев". Събра 5-6 дечица по негова преценка. Малки, ниски, с потенциал за развитие
Отидохме в салона. Направихме по един мост. Бяха елементарни тестове. Изпробва ни - "Я да ти видя шпагата. А на лоста колко набирания правиш?". После избра четири-пет момченца и ни каза: "Искам ви в зала "Чайка" утре". Така баба ми, Бог да я прости, започна да ме води. Славчев откри много звезди в спортната гимнастика. Почти не грешеше. Преценката му се доказа в годините, защото повечето малчугани, забелязани от него, ставаха големи гимнастици. Уникален педагог. В нашия спорт 20 години понякога са недостатъчни, за да покажеш таланта си, а той виждаше много напред. После започнах развитието си при най-различни треньори. Минах и през Александър Сотиров, Любо Недялков, Станой Борисов. Много са хората и всеки е оставил някаква следа у мен. Чувствах много близък Васил Василев, който през 1991 г. беше старши треньор. Екипът беше такъв, че всички си помагахме един на друг. Състезателите израствахме заедно. Отборът също допринася страшно много за развитието на един гимнастик. Атанас Тодоров пък работеше в един център в Швейцария, а ние ходехме там често на турнири. Винаги ни е приемал и се е грижил за нас. Приютяваше ни и ни осигуряваше отлични условия като материална база за тренировки.
- Шест Олимпиади за Йордан Йовчев. Как ги видяхте през вашите очи? Последната в Лондон е истински подвиг...
- В Лондон ми беше много трудно да се преборя. Очакванията бяха големи. А ти искаш да се впишеш в тях, но виждаш, че силите ти те напускат и не си този, който си бил преди 10 г. Не е като да си на 25 години. Аз бях на една "старческа" възраст за спорт за високи постижения. Имах и контузии. Но въпреки всичко си вярвах, че мога да се справя. И това ми даваше сила. Като направих финала на халки, си отдъхнах дълбоко. И тогава силите ми сякаш свършиха.
- Но как физически успяхте?
- Всеки един от тези треньори, за които говорихме, е оставил положителна следа още в подготвителните ми години. Когато си силен физически, преодоляваш контузиите. Един по-слаб състезател например пада, чупи си ръката и една година е аут. Аз обаче това съм го превъзмогнал, защото съм бил физически и психически силен. Точната дума обаче е, че съм бил постоянен. Всеки ден не съм тренирал по-малко от предния
- Сега тялото изневерява ли ви?
- Не. Сега не играя гимнастика на високо ниво. Старая се да поддържам форма. Влизам във фитнеса. Всеки ден тренирам. Може да е 15 минути, но го правя. И се чувствам добре, и имам нужда от това. В залата съм със себе си. Нищо не ме боли. Даже ми е много готино да се изморя.
- Казват, че генетично имате перфектната фигура за гимнастик?
- Да. Нисък съм, повратлив и гъвкав
- От кого е генът?
- Не знам. Майка ми е по-нисичка. Баща ми, не бих казал, че има данни за гимнастика.
- При вас се случи нещо феноменално. Нямате олимпийско злато, а в очите на цял свят сте олимпийски шампион. Вие чувствате ли се такъв?
- Заслужавах да бъда олимпийски шампион. Все пак е друго, когато в историята си записан като такъв. Поколенията се менят, фактите остават. Хората са запомнили обаче, че Йовчев беше ограбен на олимпиадата. Любовта им компенсира. Аз медалите си
от Игрите даже и не знам къде са. Минах през сериозни преживявания. Очакванията ми, тези на семейството, на треньорите, приятелите! Цялата зала, всички виждат, че ти си номер 1, а изведнъж не си ти! Спокоен съм и го преживях сравнително добре, защото знаех, че бях отдаден на 100%. Получиха ми се нещата. Тогава беше моята сила. Връщане във времето не можеш да направиш.
- Но сте приятели с Димостенис Тамбакос, който взе златото?
- Приятел съм с всички, защото тренираме заедно. И всеки уважава труда на другия, хвърлен, за да стигнеш до олимпиади и да правиш достойни съчетания.
- Той признавал ли ви е, че не е заслужавал златото?
- Да. Ние си го говорим. На него му е неудобно. Не, че ще върне медала. Той за себе си знае истината. Знае я и треньорът му. Всички! Не я засягаме тази тема. Защо трябва той да се чувства неловко, а на мен да ми е неприятно. Загърбили сме го това.
- А болката стои ли още във вас?
- Не. Отдавна ми е минало.
- А как го преживяхте. Имахте ли срив, чисто психологически?
- Абсурд! Как да се срина? Аз съм доволен от себе си! Спортът ме учи да падам, да ставам. Тези неща ги преодолявам. Аз съм наясно, че в спорта има загуби. Стана ми много готино, защото показах на света, че една малка България може да се сравнява с китайци, руснаци. Не всичко е въпрос на пари. Понякога е въпрос на качества и на жажда за победа. Халките са едни за всички. А и психиката е много важна. Тя движи тялото. Всяко дете да знае, че щом се занимава със спорт, вече е победител. Калява се и се учи. Трябва да намира волята да се бори, когато му е трудно, макар и не винаги да успява.
- А защо останахте в Америка през 1996 г. и защо се върнахте?
- Америка беше голямо училище за мен. Тук постоянно се грижеха за нас. Трябва виза - готово, трябват билети - ето ги. Ние само тренирахме. И в един момент, когато останах там, защото имахме такова предложение и то финансово беше много добро, се наложи да се оправям сам с всичко. Нямах зелена карта. Трябваше да взимам адвокати, да уча езика. Всичко си направих аз.
Освен това можехме и да учим. Имаме опция да играем в шоута. Съчетавахме полезното с приятното. Популяризирахме гимнастиката. Чувствахме се добре. Намерихме нови приятели. Експериментирахме. Рискувахме. Върнах се, защото голяма част от подготовката ми като състезател минаваше в България. У нас, и в Европа по-лесно се концентрирах. После и семейството ми се прибра.
- София бе избрана за европейска столица на спорта през 2018 г. Какво мислите?
- Трябва да се гордеем с всяко постижение. Ние като спортно министерство участваме в редица програми, които подпомагат спорта. Ведомството финансира над 240 софийски клуба. Дават се над 2 млн. лева, което не е малко. Винаги има какво още да се желае. Нужна е инфраструктура, за която трябва подобрение, грижи и поддръжка. Този избор ще задължи община и министерство да работят в тази насока. Предполага се, че ще има един по-лесен достъп до европейски програми. Хората искат да има и повече открити площадки. Аз с удоволствие се включвам в откриването им. Смятам, че личният пример е важен. Когато те видят, че и ти си навън, приобщаваш хората. Ако щете да се затичат дори. Има такива, които отиват до площадката само за да те видят.
- Казвали са ми, че зад вас стои много силна жена и без нея никога не бихте успял. Така ли е?
- Имам голяма подкрепа, за да мога да се чувствам добре. Хубаво е да имаш такъв всеотдаен човек до себе си. Сега, в един момент, ще трябва това нещо да се връща.
- За кого е вашето голямо благодаря днес?
- Много подкрепа съм срещал по пътя си. Българите винаги са се отнасяли добре към мен. На бенефиса ми не очаквах, че залата ще се напълни. Преживял съм неописуеми емоции. Благодарността ми е към всеки, защото съм бил мотивиран да правя нещо, от което другите да се почувстват горди.
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)