Новият треньор на Славия Иван Колев има интересна визитка. Бившият селекционер на младежкия национален отбор е работил много години в Индонезия и Мианмар. За известен период дори бе начело на индонезийския национален отбор. Преди да смени Милен Радуканов при "белите", Колев работи в ДЮШ на "Левски". За впечатленията си на "Овча купел", престоя в азиатските страни и младежите "Стандарт" говори с Колев след тренировка.
- Г-н Колев, според вас има ли промяна в играта на "Славия", откакто поехте клуба?
- Смятам, че да. Примерно в мача срещу "Черно море" официалната статистика говори, не аз. 65% от владеенето на топката беше наше. Това е най-високият процент за "белите" от началото на сезона. От 50 минути игрово време 32 сме ние. На този фон резултатът от двубоя е 3:1 за "Черно море". Ще ви кажа, че една от причините е, че противникът има 17 контраатаки, а ние 7. Обикновено те са породени от грешки на другия. Тоест ние сме сбъркали 17 пъти. Така че трите гола на "Черно море" са след 3 наши грешки.
- От какво са породени тези грешки?
- Аз мисля, че вдигнахме скоростта и темпото. Играчите очевидно не са привикнали на този маниер на игра, да държат топката. Това им пречи. По друг начин се организираме в защита. Това не е лесно.
- Времето минава бързо, как смятате да научите по-бързо футболистите на тези ваши виждания?
- Първо да кажа, аз не се опитвам да правя много промени. Искам да сменя малко неща, но за трайно време. Те са само 4 или 5 елемента. Не говорим за генерални промени, защото не е възможно.
- Последните дни и седмици непрекъснато пристигат нови играчи. Вие ли ги искате, или някой друг ви ги води? И говорили ли сте с шефа Венци Стефанов за зимна селекция и с какъв бюджет ще разполагате?
- Първо, категорично не приемам, че непрекъснато пристигат нови играчи, дори не и често. Повикани са само такива, които са ни трябвали за даден пост, и такива, които сме проверили по съответните канали. Не е дошъл никой ей така на проби.
Не сме говорили с Венци за селекция. Сега мислим за предстоящите мачове.
- Какво ще кажете на феновете на "Славия"?
- За съжаление като видях каква е картинката в отбора, може би ще се наложи още малко да пострадат. Аз очаквах по-други неща. Може би ще е необходимо още време. Дано бързо да дойдат по-добри дни.
- А какво очаквахте?
- Това са мои виждания, разбирания. Не е нужно да коментирам. Просто се разминават нещата. Това не е оплакване. Една промяна към по-добри резултати изисква повече време.
- Веднага ли се съгласихте, като ви покани Венци Стефанов?
- С него проведохме няколко разговора. Уточнихме някои неща.
- Защо нещата не се получиха при младежкия отбор на България, когато вие бяхте начело?
- Отваряте една много интересна тема, малко болна за мен. Но ако анализирате резултатите от двете години, в които работих там, ще видите нещо много странно. Нарочно не обръщах внимание на тези неща. Но щяхте да видите неочакваната разлика между първата и втората година. В началото работата и резултатите бяха отлични, победи над силни тимове. Националите вървяха по възходяща линия. Тогава привлякохме момчета, които никой не познаваше в България - Миланов, Спас Делев, Сашо Тонев, Момчил Цветанов. Ние ги вкарахме в отбора. И никой не каза браво, че ги намерихте. Но аз не търся дивиденти. Изведнъж втората година какво случи? Спад. Резултатите бяха шокиращи и това, което се случваше преди двубоите. Но не искам повече да коментирам.
- В интервю, когато вие напуснахте младежкия национален отбор, казахте, че в България няма достатъчно таланти?
- Това не знам къде е излязло и измислено. Това е пълна глупост, лъжа. Трябва да слушам запис. Ако това се окаже вярно, ще си скъсам всички дипломи и ще стана миньор или копач. Обратно, аз винаги съм твърдял, че в България има изключително много таланти. С които обаче не се работи по такъв начин, за да стигнем високо европейско ниво. Не говоря само за треньорите. За всичко, което се осигурява на тези момчета. Говоря като храна, социална атмосфера, клубна дисциплина. Не им се осигурява нужното да вървят нагоре.
- Школата на "Славия" се е доказала през годините. Вие сте отскоро в клуба, но защо напоследък не излизат "бели" таланти, изключвам може би Стефан Велков?
- Нямам много право да говоря за школата, защото не съм запознат с детайли в работата. Но ще кажа нещо като принцип, което важи и за всички школи у нас. И най-добрите подготвят футболисти по българските стандарти, за родното първенство. А те! До скоро националният ни отбор беше на 74-75-о място в ранглистата на ФИФА. И никой не обръща внимание. Ние го възхваляваме, а той е до Азербайджан. Какво възхваляваме? Тази еуфория докъде доведе отбора? Защо никой не обръща внимание? Ние подготвяме юноши за това ниво. Даже трудно и до там стигаме. Но ако искаме да постигаме успехи, трябва да ги готвим за място в Топ 20.
- Имате много любопитна визитка като треньор в Индонезия и Мианмар, кое ви липсва най-много от тези държави?
- Като бях там, ми липсваха много от хубавите нещо в България, така и обратното. Има твърде много неща. Първото, което се сещам, е храната. Страшно много риба, зеленчуци, пилешко. Плодовете са фантастични. Обожавам рибата и морските деликатеси. Там е уникално - скариди, раци, калмари. Облизвах си пръстите всеки ден. Приготвено е невероятно. Тук такова нещо няма.
- Кое е различно в тези две страни като футболна култура от България?
- То между Мианмар и Индонезия има много разлики. Мианмарците са привърженици на европейския футбол, те привличат доста английски треньори. Харесват директния футбол. В Индонезия предпочитат латиноамериканския футбол. Там има страшно много бразилци, аржентинци, уругвайци и колумбийци.
- Кажете нещо на бирмански?
- Нищо не знам, само - "Минг Лала", това е здравей.
- А на индонезийски?
- Него го знам да не кажа перфектно, но на 60-70%. Кажете какво искате да чуете?
- Ще стана шампион със "Славия".
- "Akan menjadi juara dengan Slavia". Дано и да стане (смее се).
- Как всъщност се решихте на тези приключения?
- Ами не ги приемам като такива. Аз имах агент - Мауро Бернабей, световноизвестен мениджър с толкова много продадени футболисти. Особено заплатата не беше приключение.
- Коя е най-запомнящата се случка извън терена?
- Кръстиха на мен едно индонезийско дете, и то в Папуа - Иван Бран Колев.
- Как стана така?
- Родителите му ми бяха почитатели на клуба, в който работех - "Джаяпура". Таткото на детето ми беше шофьор за кратко и станахме приятели. После като му се роди детето, той ме помоли да му стана кръстник.
- Как реагира семейството ви, кога им съобщихте, че заминавате?
- Те почти винаги бяха с мен. Нямах проблем със самотността.
- Имаше ли неприятности в Мианмар, хората какви са?
- Всички бяха много дружелюбни. Те са възпитани, нация със стара култура. В Индонезия също всички бяха страхотни. Проблемът е, че хората там смятат, че са нещо много повече, да речем, от страна като България. Всичко идва от това, че са много богати. Направо в Индонезия са страхотно заможни. Там има огромни находища от всичко. Има и крайно бедни райони. Но възнагражденията там са като нашите крайни села например - Лудогорието, Монтанско, Силистренско.
- Индонезия е известна с природата си. Кое е най-екзотичното животно, което сте виждали?
- По улиците е пълно с маймуни. Иначе в техните специални паркове съм виждал изключително много шарени животни. Но на мен ми направи впечатление растителността. Имаше стотици видове палми, бананови дървета, всякакви чудесии.
Димитър Пенев, "Стандарт"
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)