Анчелоти казва истината: CR7 е най-добрият

Не Креспо, Дел Пиеро, Малдини или Андреа Пирло; не Кака, Сеедорф, Дидие Дрогба или Петер Чех; нито пък Давидс, Канаваро, Джанлуиджи Буфон или Бекъм; също не Чаби Алонсо, Неста, Кафу или Хамес Родригес; не Шевченко, Гарет Бейл, Франк Лампард или Карим Бензема; не Роналдиньо, Тиаго Силва или Златан Ибрахимович.

Карло Анчелоти е тренирал изключителни футболисти (един дриймтим от негови бивши играчи в любимата му схема “коледна елха” би накарал лигите ви да потекат), ала никой от тях не е бил тъй блестящ както Кристиано Роналдо.

Така казва самият Анчелоти. Треньорът на Реал Мадрид бе запитан по тази тема и отговори: “Без да искам да показвам липса на уважение към когото и да било... да – Кристиано е най-добрият, с когото съм работил.”

Пак се върнете на списъка по-горе, пълен с играчи с изключителни умения и постижения: има световни и европейски шампиони, легенди на клубно и международно ниво; “Златни обувки” и “Златни топки”, носители на рекорди; някои от най-изумителните таланти и от най-вдъхновяващите лидери, капитани и кумири; мъже, определили своите отбори.

И все пак ето един играч толкова добър, с така умопомрачително блестящи постижения, с така абсурдни статистики; играч, който почти сигурно ще напусне Мадрид, счупил всеки голов рекорд в най-големия клуб на света, че малцина биха оспорили твърдението на Анчелоти. Поне, може би, докато не добавите името на друг в този списък: Зинедин Зидан.

Както самият Анчелоти го каза: “В Ювентус имах шанса да срещна един от най-добрите играчи в света и, несъмнено, най-добрия, когото аз съм тренирал. Той беше специален и не можеше да се сравни с никого. Той беше Зидан и точка.”

Анчелоти написа това в книгата си от 2013 г. “Моята коледна елха”. Написа го преди пристигането си в Мадрид. Сега, само година по-късно, спечелил Десетата, казва, че е намерил някого сравним със Зидан. Някой, който дори го надминава.

Щом чу записа от пресконференцията, бившият помощник-треньор на “белите” Анхел Капа отвърна: “Какво друго можеше да каже?!”. Капа може и да предпочита Зидан, който се вписва повече с неговите лични футболно-естетически предпочитания, ала имаше право, и то в широк смисъл.

Анчелоти бе поставен на дузпата в пресконференция. На едно ниво отговорът му, разбира се, бе обусловен. Може би дори неизбежен. Един треньор трябва да удовлетворява онези, които играят за него; не трябва да го прави за онези, които не играят за него. Повечето играчи се нуждаят да се усещат оценени и Роналдо не е изключение. Ако Анчелоти бе дал друг отговор, можеше да предизвика ненужен проблем. Можеше да предизвика и медийна буря, чието ехо да отекне вътре в клуба. Както и Барселона, Реал Мадрид не може да живее във вакуум дори и ако го иска.

Едно от най-угнетяващите неща в медийното филтриране на футбола е, че създаде положение, в което често изглежда, че никому не е позволено да казва каквото мисли. А ако го стори, не можеш да не се зачудиш дали е наистина. “Личните мнения” изглеждат всичко друго, но не и лични. Средата е такава, в която фалшивата ярост е първичната настройка и в която мнозина, в това число и играчи, често се оплакват мелодраматично от “липса на уважение”.

Вижте например абсурдното гласуване за Играч на годината в света, в което тъжно често играчи и треньори политиканстват и когато знаят, че вотът им е публичен, някои избират според очакванията, а не според убежденията си. Вижте как и това да си вторият най-добър в света е повод за срам и те прави боклук, все едно да си просто фантастичен е равносилно на провал. Вижте как фокусът твърде често пада върху падението, а не върху празнуването. Макар това въобще да не е падение само по себе си.

Вижте как играчи често се запъват, когато ги запитат нещо съвсем просто като това кой за тях е най-добрият – те просто вече си представят заглавията при “грешен” отговор, затова посочват свой съотборник. Можете ли да си представите футболист на Мадрид да не спомене Роналдо? Или пък играч на Барселона да не посочи Лионел Меси? Марсело Биелса го каза най-точно: “Проблемът с избирането на най-добрия е, че вместо да излезе хвалба за посочения от вас, то се превръща в критика към непосочения.”

Анчелоти започна отговора си с: “Без да искам да не отдам уважение някому...”, и беше тъжно, че му се наложи да го стори. По-голяма вреда би донесло “да не отдаде уважение” на Роналдо. Отговорът на Анчелоти обаче добави стойност в мнението му заради изключителното му минало с блестящи играчи. На стълбицата на комплиментите този бе най-горе. И значителен.

Роналдо е вкарал вече 13 гола този сезон, най-добрия старт в Ла Лига от 60 години. Има две “Златни топки” с два различни клуба. Взе и “Златната обувка” миналия сезон с Луис Суарес. Бе голмайстор тогава и в ШЛ със 17, рекорд в турнира, пък и също като Меси гони рекорда на Раул тук за всички времена. Бе и най-скъпият футболист в историята, а днес никой не го брои за скъп. Счупи рекорда на Телмо Сарра за брой голове в един сезон, който бе изравняван, но не и надминаван цели 60 годни. Докато напусне Мадрид, ще е задминал всички. Ще има повече голове от Раул и Алфредо Ди Стефано.

Ние знаем всичко това. Анчелоти знае повече от това. Той вижда какво стои зад него: талант, разбира се, но също така и амбиция, професионализъм, труд, отношение, чистата проба нежелание да спира дотук. Анчелоти знае, че успехът на Роналдо не е случаен; не е плод дори само на природен талант. Португалецът е човек, който има инсталирана ледена стая в дома си; човек, чието желание да се подобрява никога не се изпарява, който никога няма да е задоволен. И затова възхитата расте. Дори от някого, работил с хора като Малдини, Алонсо или Пирло.

“Той е голям професионалист, много сериозен, бори се. Лидер, който не говори много, а е твърде значим”, тези думи са на Анчелоти и не са празни приказки. Неговият помощник Пол Клемънт веднъж призна, че по време на тренировка малко след идването им в Мадрид се спогледали с отворена уста с шефа си: “Създадохме и приложихме едно упражнение, което ползвахме преди също в Челси и ПСЖ... и не можехме да повярваме какво ниво са достигнали тук.”

В случая с Роналдо това не е съвпадение. Докато други се прибират вкъщи и припълзяват в леглото, той продължава да работи. Клемънт продължава: “Кристиано е водещ играч сега и е бил наглеждан добре. Наистина спазва голяма дисциплина. Помня как след един мач се прибрахме в 3 часа сутринта, а той отиде и си взе ледена вана. Друг път го стори в 6 сутринта. Бяхме се прибрали от Истанбул, а ето го него с физиотерапевта – в 6 сутринта!”

След победата на Мадрид над Лудогорец в България, Роналдо бе запитан за отговора на Анчелоти. Той бе вкарал една дузпа и изпуснал друга. Трябваше полет да се хваща и възстановителна работа да се свърши, ала той първо се спря да говори с пресата, на която каза: “Думите му бяха много мили, защото идват от човек, който е спечелил всичко и е тренирал най-добрите играчи. Благодарих му, а той отвърна, че всичко, което е направил, е просто да каже истината.”

Сид Лоу, ESPN

Следвай ни: