Стивън Съндей: Тук съм, за да играя, а не да вися пред банкомата

Стивън Съндей: Тук съм, за да играя, а не да вися пред банкомата

"Играч на ЦСКА. Щастли­во женен и наслаждаващ се на футбола." Това в крат­кото представяне на Стивън Съндей в социалната мрежа Туитър. И наистина, 26-годишният нигериец из­глежда максимално отда­ден на своя клуб. Сънди се представя все по-добре в родния елит и е един от тримата най-добри играчи на армейците през сезона заедно с Тони Силва и Сержиу Буш. Халфът даде интервю за "Тема Спорт", в което говори с голяма страст за престоя си в ЦСКА, върна се назад към времето си в Испания и по­сочи какви са основните це­ли в кариерата му. Сънди ко­ментира и спорната ситуа­ция в 80-ата минута от ма­ча с Ботев, при която плов­дивчани претендираха за дузпа за негова игра с ръка.

Стивън, изминаха пове­че от 9 месеца, откакто подписа с ЦСКА. Как се чув­стваш в отбора, привикна ли с обстановката вече?

Да, ситуацията в ЦСКА е супер. Чувствам се много добре. Нищо не ми липсва, а и съм със семейството си тук. Разбира се, в начало­то имах трудности с адаптацията. Все пак България беше напълно различна дър­жава от тези, в които съм пребивавал досега. Но свик­нах бързо. Особено съм впе­чатлен от София - това е прекрасен град, с много бо­гата история и забележителности. Има доста мага­зини. Изключително добро място за мен и семейството ми. Буквално се влюбих в столицата ви (смее се).

Беше ли запознат с проблемите на клуба, наследени от предиш­ните собственици, ко­гато подписа?

Честно казано, не знаех много за ЦСКА, още по-малко за си­туацията в клуба. Но обстановката не е чак толкова лоша. Намирам се в голям клуб и всичко ще се опра­ви, сигурен съм в това. Иска се търпение от нас, футболистите, но си заслужа­ва. Може и да има известни за­бавяния, но за мен лично това не е от особе­но значение. Аз съм в отбора, за да играя, а не да вися по цял ден пред банкомата и да чакам да ми преведат парите.

Кои са най-близ­ките ти съотборници? 

Всички! Колективът ни е от­личен. Изключително задруж­ни сме, което се по­стига много рядко. Най-много време прекар­вам с Тони Силва, Милисавлевич и Крачунов, но се раз­бирам с всеки. Точно този колектив до голяма степен ни осигурява и силните ре­зултати през този сезон.

Имаш богата кариера - започваш професионална­та си кариера в Испания през 2005 година, а преди това си играл в Нигерия. Разкажи повече за това как се озова в Европа?

През 2005 година взех участие в Световното първенство за имигранти. То бе наблюдавано от скаутите на много европей­ски клубове. Тогава бях само на 16, но играх силно и прив­лякох вниманието. Получих няколко оферти. В крайна сметка избрах тази на Поли Ехидо, който тогава игра­еше във втора испанска ди­визия, но днес не съществу­ва. И така, озовах се в Ехи­до, заиграх редовно в продължение на два сезона и други клубове започнаха да проявяват интерес. В крайна сметка ме взе Ва­ленсия. Е, там нещата не се развиха по перфектен на­чин. В първия ми сезон играех рядко, но все пак получа­вах шансове. Взех участие и във важни срещи, показах на света какво мога. Но след това представянето ми се влоши и в няколко шампио­ната поред бях изпращан под наем, обикновено във втора дивизия. В един мо­мент ми дотегна и реших да питам треньора си (6.а. Унай Емери) какво смята да прави с мен. Той ми каза: "Трябва да си търпелив, още си млад, дрън-дрън... Тогава ми стана ясно, че нямам ра­бота във Валенсия, няма да получа нов шанс за изява и трябва да си потърся дру­го място. Пък и конку­ренцията беше страхотна - в от­бора имаше футболисти като Давид Албелда, Рубен Бараха, Хуан Ма­та.... А аз бях само едно хлапе.

И под­писваш с Нумансия във вто­ра диви­зия.

Да, там ми потръгна добре, а и бях един полусезон под на­ем в същия отбор преди това. Бях за­познат с об­становката. Използваха ме редовно. Престоят ми в Нумансия беше фантастичен, вероятно най-приятният ми досега. И в Ехидо също беше добре, но Нумансия беше по-класен отбор. Може би там научих най-много. Защо­то моята цел в играта е да се развивам - да надграждам максимално. Това е движеща­та ми амбиция. Не искам да съм лидер, светът да се вър­ти около мен - не. Просто целта ми е да науча възможно най-много неща. В Нумансия играех в почти всички срещи и много искаха да ме задър­жат, но си казах, че ми е вре­ме за ново предизвикател­ство. Бях стигнал тавана си там и предпочетох да си тръгна, преди да започна да тъпча на едно място.

След това отиваш в Изра­ел - в Бней Шахнин, но само след два официални мача за 5 месеца разтрогваш. Защо не се получиха нещата там?

В началото ми беше трудно с адаптацията и съответно не ме пускаха в игра. Отделно условията в клуба бяха ужасяващи. Буквал­но нямаше къде да се трени­ра. Трябваше да обикалям се­лата, за да си търся подхо­дящ терен за подготовка. По игрищата нямаше трева, а пясък. Така и не успях да свик­на. Не че хората в клуба бяха лоши - даже напротив, про­явяваха отзивчивост. Но ба­зата на Бней Шахнин бе под всякаква критика. Няма нищо общо с тази в ЦСКА. Тук ми се струва направо елитно в сравнение с положението, в което бях в Израел. Смятам, че направих грешка с преминаването си в Израел, но вече няма за какво да съжалявам.

Имаше ли други оферти освен тази на ЦСКА през миналата зима?

Да, няколко. Но преце­них, че ЦСКА е най-подходя­щото място - престижен отбор, с много успехи и бо­гата история. Сега много ми се иска да върнем клуба където му е мястото, да възстановим традициите му с нашето представяне. Ще е много трудно, тъй ка­то конкуренцията не спи, но нищо не се получава от днес за утре.

В последно време се на­ложи като неизменен ти­туляр в ЦСКА. Кое свое ка­чество намираш за най-добре развито?

Старая се да работя във всички компоненти, да вла­гам максимума от себе си. Ако не си даваш зор, какъв е смисълът дасе занимаваш с футбол? Затова амбицията ми е всеки ден да надграждам. Интересувам се от тактиката на отбора, от тренировъчния процес. Нас­лаждавам се на това, което правя. Като най-силна моя черта може би трябва да отлича позиционирането. Следя постоянно играта и се опитвам да съм там, къ­дето ще бъде топката. В офанзивен план участвам по-рядко, но основната ми задача е да спирам атаки­те. Най-важното е да вла­гаш страст на терена. Не го ли правиш, нямаш работа във футбола.

Смяташ ли, че ЦСКА има голяма възможност да се пребори за титлата?

За мен лично е важно да се борим за трите точки във всеки мач. Ако мислим отсега за титлата, ще ста­не лошо. Ще си създадем ня­какви очаквания, които после много лесно се прова­лят. Затова нека да си бием двубой след двубой, пък на­края ще видим какво ще стане. Прави ми впечатле­ние, че моите съотборници са много отдадени на тере­на. Винаги се стремят към победата, готови са да се бият за нея. Може би сме най-агресивният отбор в А група и така и трябва да бъ­де. Понякога се налага да респектираш съперника си и след това да си свършиш ра­ботата с головете.

Какво е мнението ти за Сержиу Буш и Тони Силва, които са най-конвертируе­мите играчи в състава? 

Буш е много талантливо хлапе. Точно такъв човек ни трябваше - да вкарва голове дори когато нещата изглеж­дат безнадеждни. Буш ни да­ва спокойствие със своите попадения. Сега вече сме уверени, че ако създадем много положения, поне едно ще бъде реализирано от не­го. През миналия сезон тази брънка ни липсваше, но с не­говото привличане си вдиг­нахме класата и промених­ме цялостния си облик на терена. Тони Силва пък разполага с уникален талант. Много надарен футбо­лист. Когато му е ден, е съ­щинско удоволствие да на­блюдаваш играта му. Ако Тони не беше в отбора, не­щата щяха да са доста по-тежки. Дано задържим и двамата още дълго.

А какво мислиш за капи­тана ви Валентин Илиев?

Той е нашият герой. Малко играчи имат подобна амбиция, характер и себераздаване. Вальо е олице­творението на ЦСКА, той е за пример на всички. Ние сме максимално отдаден отбор, който е готов да мине през всичко, за да постигне своите цели. Точно той ни прида­ва този характер. Надявам се да възвърнем предишните успехи на клуба.

В последния ви мач срещу Ботев гостите претенди­раха за дузпа към края за твоя игра с ръка. Смяташ ли, че трябваше да се отсъди наказателен удар?

Съдията можеше да отсъ­ди нарушение на границата на наказателното поле или малко пред него, но не и дуз­па. Бях малко пред наказател­ното поле, когато топката случайно се отби в ръката ми. Не знам за каква дузпа изобщо може да става въпрос. Това е крайно несериоз­но. Но не смятам, че тази си­туация щеше да промени не­що. Ние бяхме по-добрият отбор и заслужено стигнахме до победата. Колкото и да се оплакват от Ботев - нищо няма да се промени. Те не създадоха нито едно положе­ние за гол.


"Домът на Феновете" е новата секция на Sportal.bg за игри. С регистрацията си Вие ще можете да персонализирате Вашето съдържание и да участвате в нашите игри за страхотни награди.

Регистрирай сe

Още от БГ Футбол

Виж всички

Водещи Новини

Видео акценти