Алегри печели... с фундаментите на Конте

23 сеп 2014 | 14:30
4503
0

Това си е философски въпрос отвсякъде. Когато замениш треньор икона, дали скачаш за най-близкото му копие (подхода “ако не е счупено, не го ремонтирай”), или залагаш на най-добрия наличен вариант?

На 15 юли Ювентус – настоящ шампион на Серия А, се озова без треньора, донесъл му три поредни титли. Антонио Конте напусна клуба по взаимно съгласие и на следващия ден представи видеообръщение към привържениците. Ако не разбирате италиански, не бихте схванали какво казва, но не се тревожете: дори и да разбирахте, пак нямаше да сте по-наясно с обяснението му.

Във футбола съществува една стара мантра как отборите приемат характеристиките на своите наставници. До каква степен се съдържа истина в нея, е въпрос на дебати. Сигурното е, че Юве на Конте имаше много ясна самоличност, отразяваща човека зад руля. Играеше с интензитет и мощ, подсилван от система 3-5-2, която в началото за някои бе извън мода, ала се оказа от ключово значение за успеха.

По който и начин да го извъртате, никога не е добре да изгубите своя треньор насред трансферния прозорец и в навечерието на старта на предсезонната подготовка. Затова внезапното напускане на Конте можеше да е крайно увреждащо, поради което клубът побърза да назначи негов наследник. Само след 24 часа на поста застана бившият треньор на Милан Масимилиано Алегри. Конте, междувременно, бе поставен начело на италианския национален отбор.

По много начини това бе ярко отличаване – на единия от другия. И двамата имат твърде малко общи неща помежду си. Като играчи, Алегри беше елегантен халф плеймейкър; Конте – яростен, борбен отнемащ топката питбул. Алегри има репутацията повече в спектъра на близък до играчите и дипломат; Конте олицетворява типа отработващи всяко упражнение до постигане на съвършеното.

Външният вид на спретнатия, изпит Алегри му придава аристократична осанка. (Изпълнителният директор на Милан Адриано Галиани пословично каза, че той притежава “физиката на ролята” на треньор на отбора, а един от прякорите му бе Граф Макс.)

Вижте контраста с Конте: неговото фамилно име, иронично, значи “граф”, ала у него няма нищо от синята кръв. От натрупания тен до прямата му, проста реч, неговият образ е на човек в окопите, на когото не му пука от ритуали и външен вид. (Единственото изключение в този план може би е присадената коса, макар че дори тогава Конте бе открито самоироничен и обезоръжаващ.)

Веднъж щом Алегри дойде на поста, веднага се заговори, че ще остави своя собствен печат върху отбора, като се отдръпне от системата 3-5-2 и направи онзи тип тактически промени, отразяващи неговата философия. Всъщност обаче видяхме много малка промяна от миналия сезон и това е за добро, що се отнася до резултатите: Ювентус спечели и трите си мача от Серия А плюс дебютния в Шампионската лига.

В събота вече бе най-голямата победа от тях: 0:1 на “Сан Сиро” срещу стария клуб на Алегри – Милан. Всичко в нея изглеждаше като завръщане към миналия сезон. Десет от титулярите бяха остатък от ерата “Конте”, а единственият нов – Роберто Перейра, бе в стартовата единайсеторка само защото Андреа Пирло и Артуро Видал имаха кондиционни проблеми.

Системата бе добре познатата 3-5-2 и, макар да не бе точно копие на миналогодишната (няма евтини заместители на играчи с качеството на Пирло и Видал), изглеждаше като такъв Юве, какъвто Конте би тренирал и извел на терена в подобен сблъсък.

Въпросът тогава е какво казва това за Алегри? Трябва ли той да натиска повече за налагане на своята собствена характеристика и философия върху отбора? Или пък е прав, като се отнася към това като към някакъв тип действие изцяло за момента?

Това вероятно е поредно доказателство, че някои треньори, и вероятно не само във футбола, определят самоличност на даден отбор, а други се чувстват удобно с различни подходи и се съсредоточават на първо място върху менажирането на наличния персонал и открилите се ситуации.

Алегри сякаш попада във втората категория: системата на Конте работи, играчите се чувстват уютно в нея, тъй че защо да се бъзикам с нея? Вместо това фокусът пада върху поддържането на глада и мотивацията в състава, което невинаги е лесно след три поредни титли.

Той имаше подобен подход и в Милан. Пристигна всред значителен скептицизъм, като някои осмиваха даденото му от Галиани описание: да, той наистина “изглеждаше като за ролята”, но дали можеше да я изпълни?

В първите си три сезона той изведе “и росонери” до 1-во, 2-ро и 3-то място в Серия А, без да харчи купища пари. Нещо повече, стори го, докато тренираше състав с някои единици с огромно его и сложен характер: от Златан Ибрахимович през Филип Мексес до Антонио Касано.

Подът се срина под Алегри в последната му година в Милан и той бе освободен през януари. Все пак, поглеждайки сега назад във времето, първите му три сезона зад руля изглеждат доста добре.

До момента Юве изглежда като тим на Конте без Конте. Това не е лошо. И се дължи на съгласието на Алегри да пренебрегне своето собствено виждане в полза на това на предшественика си. При победите на тима, това изглежда правилният избор.

Изпитанието ще дойде, когато Юве посрещне първите си неудачи срещу по-коравите съперници. Тогава Алегри ще бъде изправен пред избора дали иска да се справя в ролята на самия себе си, или е по-добре да се превъплъщава в Конте.