Интервюто с Джерард: Можем да шокираме всеки гранд

17 сеп 2014 | 12:18
9453
0

Имаше моменти в последните пет години, особено във вторниците и средите, когато пускането на телевизора изпитваше до крайност психическата сила на Стивън Джерард. Капитанът на Ливърпул е футболен фанатик, който никога не пропуска възможност да седне вкъщи да погледа мач. В някои мигове обаче след 9 декември 2009 г. – датата на изгубване на мястото в европейския елит – Джерард намира гледането на Шампионската лига за почти непоносимо изживяване.

“Когато не си замесен, има голяма ревност – признава легендата. – Ревнувах от участващите отбори и играчи, когато Ливърпул нямаше общо с турнира. Това обаче е за добро, нали? Това е най-доброто клубно състезание и усещаш дупката, когато не си в него.”

Ето защо при извеждането на “червените” срещу Лудогорец във вторник вечерта Джерард ще да се е насладил на случая малко повече от обичайното. Не до съвсем отдавна среща с незабележителен съперник от България нямаше да успее да забърза пулса, ала отсъствието увеличи жаждата на Ливърпул.

За един период под ръководството на Рафаел Бенитес мърсисайдци бяха редовни участници в последните етапи на надпреварата, което обяснява позицията на капитана, когато разговорът се завърта към възможните очакващи го приключения занапред през сезона. Посланието на Джерард е ясно: завръщането в ШЛ е красива история, но не и върховната амбиция.

“Може би забравяш какъв си късметлия. Когато постоянно си в късните етапи и излизаш във финали, постижението е невероятно. Аз обаче имам увереността, че това може да не е много далеч във времето, ако собствениците продължат да подкрепят мениджъра ни Брендън Роджърс както досега. Имам голямо доверие на Брендън и състава ни.

Чуйте ме, защото ще го кажа другояче: ако отпаднем в груповата фаза или на осминафиналите, ще изпитаме огромно, огромно разочарование. Искаме да вървим много напред, възможно най-далеч. Това не може да е еднократно изживяване, не може да си мислим: “Не е ли велико къде сме стигнали?!”.

Това не е награда за завършването на 2-ро място в първенството миналия сезон. Не го виждам като награда. Това е мястото, където Ливърпул трябва да бъде, и то постоянно. Отговорността за даването на най-доброто от отбора е моя и на играчите. Важно е да сме в Шампионската лига и догодина.

Зная, че играчите, които не са изпитали това и после го изпитат, ще се влюбят във вкуса. Дано това ги накара да искат свирепо да задържат Ливърпул в турнира за дълги години напред!”

Онези, които не са изживявали великите европейски вечери, трябва само да хвърлят един поглед към Джерард, за да видят какво големите представяния на това ниво могат да направят за репутацията ти. Минали са все пак цели десет сезона, откакто той сам се обезсмърти, повеждайки кръстоносния поход към блестящата кулминация в Истанбул срещу Милан.

Случилото се онази вечер на стадион “Ататюрк” никога не е далеч от всеки един разговор на Мърсисайд (Джерард бе миналата седмица на премиера на нов филм, посветен на историческия финал), но помислял ли си е някога какво можеше да се случи, ако този невероятен обрат не бе се осъществил?

“Не мога да не се замисля за дузпата на Андрий Шевченко, когато реши да копне топката. Ако беше я засилил или я бе забил в някой от ъглите, може би сега щях да седя тук и да ви говоря за това как съм играл в два изгубени финала за Европейската купа. Зная, че щях да съм петият ни изпълнител, но ако бях изпуснал? На това ниво играят малките детайли, вземането на решение от големите играчи в големите моменти. Ако Шевченко не бе копнал топката при своята дузпа, напрежението върху мен щеше да е всепоглъщащо. Кой знае какво щеше да се случи?”

Тук следва пауза, докато той се замисля за момент, но после бързо продължава. Истанбул може би е определящият момент за кариерата му, ала той не се задържа върху него (“Мога да се отдам на мислите за това, когато окача обувките на пирона”), пък и апетитът му да добави нови глави към своята история и тази на Ливърпул е силен както винаги. Излизането от група с Реал Мадрид и Базел е първият приоритет и ако този неопитен състав го стори (Джерард има 130 евромача, останалите – общо 153 преди вторник вечер), “Анфийлд” ще трябва да докаже репутацията си.

“Разбираме, че не сме един от фаворитите. Има други, но посланието от мен като капитан на този отбор е, че не смятаме само да запълваме бройката. Няма начин! Имаме такова голямо предимство в сблъсъците на два мача с “Анфийлд”, каквото други нямат. Нека ви го кажа още сега: идвате на “Анфийлд” и получавате ужасяващо трудни 90 минути. А ние ще ги направим дори по-трудни за вас.”

Но как точно ще го направят? “Червените” не успяват да повторят блицкриг стартовете на мачове от миналия сезон през този, а животът без Луис Суарес все още налага приспособяване. Все пак сцената е поставена за някого да поеме мантията на уругуаеца и Джерард се надява това да е човекът, комуто дадоха фланелката с №45.

Марио Балотели може и да дели мненията полярно, ала вече получи свое знаме на трибуната Коп и капитанът, в тихите мигове на тренировъчния комплекс Мелууд, му е подшушнал къде може да се изстреля, ако вкара нужните на Ливърпул голове за завръщане в ШЛ и догодина.

“Несъмнено Суарес ще е един от големите играчи в турнира този сезон. Зная колко много иска да играе в това състезание, разговарял съм много пъти с него за това. Сега обаче имаме Марио и трябва да се придвижим напред.

Ако извадим най-доброто от него, имаме голям играч. Ако хората искат да пишат истории за него и да казват, че е луд или откачалка, нека! Той обаче вече е един от нас. Приветствахме го с отворени обятия за добре дошъл и искаме да му помогнем да успее. Всички се надяваме той да е хит. Има великолепен набор от съотборници, които ще работят за него и ще го подкрепят. Той трябва да стори същото за нас.”