)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
&format=webp)
Ако денят се познава по сутринта, след по-малко от шейсет дни чакане нашето калчо (никога досега така съсипано и на национално, и на международно ниво) отново намери отбор, когото да обича дълго занапред, и го показа в Бари миналата седмица.
Италия на Антонио Конте започна пътя си великолепно, побеждавайки новата Холандия на Хуус Хидинк с един-два спиращи дъха моменти в първите десет минути и най-вече с това, че от първия миг демонстрира възприемането на чертите на характера на своя предводител.
Последният селекционер на “скуадра адзура”, дебютирал с победа, беше Дино 
Дзоф през далечната вече 1998 година. Това иде да рече, че никак не е лесно стартирането на приключението на пейката на този отбор, и особено срещу съперник като Холандия – полуфиналист на последното световно първенство и финалист от предходното.
Препятствието бе много тежко, от онези, от които те хваща страх. Бившият треньор на Ювентус, единственият с нужния имидж за националния тим, обаче го посрещна с обичайната си смелост и с изключителната си сила на емоциите, с които успява да зарази всеки работещ в неговия лагер.
Резултатът 2:0 от сблъсъка с “лалетата” е хубав, няма съмнение, ала най-много впечатли пламът на Италия в една проста лятна приятелска среща. Бяхме свикнали с тона на светец на Чезаре Прандели, с разходките по терена на Марио Балотели, с кавгите между млади и стари, с невъзможността да се сформира голям колектив в Бразилия. А сега виждаме един национален отбор, приличащ на клубен – компактен, костелив орех, жертвоготовен.
Италия не успяваше преди Мондиала да надвие дори Армения, Ирландия и Люксембург, а в четвъртък би Холандия, показвайки интензитет в играта като за... мач от първенство – същия интензитет, който Антонио Конте предава на играчите си в своите тренировки.
Никой не усети липсата на Марио Балотели, върху чийто гръб може би всеки от отбора товареше подсъзнателно индивидуалната си отговорност. Победи и загуби зависеха винаги и само от новия нападател на Ливърпул, а сега, когато вече няма символи и звезди, принципът е “един за всички, всички за един”, както иска селекционерът.
Който сбърка, си плаща и никой в този колектив повече няма да може да се 
чувства привилегирован. Това разбрахме в Бари, където го нямаше Балотели – човек на спонсора, който плаща голяма част от заплатата на Конте – и където на пейката останаха Антонио Кандрева и Марко Пароло – хора на президента на Лацио Клаудио Лотито, който бе край скамейките и в съблекалнята на Италия с екипировка на националния отбор с още незнайно какво право.
Алберто Дала Палма, “Кориере дело Спорт”
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)