Алексис си изкарва хляба сам още от 6-годишен



Новата звезда на Арсенал Алексис Санчес определено знае някои неща за трудностите в живота. Футболистът, който дойде за 33 млн. паунда, е израснал в бедност в миньорско градче в Чили, което е известно като Дяволския ъгъл. Неговият брат Умберто (28 г.) разказва как, за разлика от много други футболисти, Алексис се е научил да играе футбол бос. И е трябвало сам да изкарва прехраната си, когато е бил още на 6. Като дете бившият играч на Барселона, който игра много добре за Чили на мондиала, е молил съседите си за храна и е правил акробатични номера на улицата, за да спечели пари и да си купи нещо за ядене.

"Алексис нямаше нищо, докато растеше. Трябваше да се бори с всичко, с което разполагаше. Ние бяхме най-бедните от бедните и Алексис трябваше да печели пари по всякакъв начин още от много малък. Миеше коли за монети или правеше салта на улиците и чакаше минувачите да му дадат някакви пари. Беше като малък гимнастик, премяташе се навсякъде. Съседите му даваха няколко монети, за да ги забавлява. Понякога беше толкова гладен, че тропаше по вратите на съседите и просеше хляб. Те винаги му даваха каквото им беше останало. Хората в нашия квартал знаеха как да се грижат един за друг. В някои случаи Алексис се боксираше на улицата за забавление. Той обича бокса. Някой имаше стар чифт ръкавици, той ги слагаше и беше готов да се бие с всеки младеж. И съседите му даваха малко пари. Животът ни беше труден, докато растяхме. Той не е като глезените футболисти, за които слушаме сега. Бедното му детство е нещото, което го прави толкова гладен за успехи на игрището. Той знае колко късмет е имал, за да стигне до там, където е в момента. И никога не забравя откъде е тръгнал", разказва Умберто.

Алексис (25 г.) е израснал в градчето Токопийя в северната част на Чили. Това е на повече от 11 000 км, направо на другия край на света, от Лондон, където скоро Санчес ще дойде с приятелката си Лая Граси. Алексис подписа с Арсенал и ще получава по 130 000 паунда седмично. Но той остава верен на корените си и ходи в родния си град два пъти годишно. Раздава играчки и футболни топки на децата по Коледа.



"Ако Алексис не беше футболист, щеше да работи в мините, както повечето мъже тук. Това е много труден живот, изкарват се по 300 000 песос (314 паунда) на месец", казва Умберто. Ако растеш на това място, има най-вече три избора - да си миньор, рибар или футболист. "За щастие той беше достатъчно талантлив, за да се справи на игрището. Обича да си идва вкъщи, той е много скромен".

Токопийя - с население 25 000 души - значи Дяволският ъгъл на езика на местните кечуа. Най-близкият град – Антофагаста, е на три часа път с кола. А по пътя са останали отломки от разбити коли. Алексис расте със сестрите си Мархори (сега на 32), Тамара (17) и с брат си Умберто в едноетажна къща, направена от изоставени от строежи тухли от сгурия, дърво и нагънато желязо. Бащата - Гилермо Сото, миньор, напуска семейството, когато Алексис е бебе, а майка му Мартина е отгледа децата си само с помощта на съпруга на сестра си - Хосе Делайге.



Мартина е припечелвала от чистене на къщи, миене на риба и продажба на цветя, а от децата се е очаквало да печелят пари за себе си. Младият Алексис е прекарвал свободното време във футбол на боси крака с приятели на едно прашно, мръсно игрище близо до дома му. Точно там се променя животът му, след като той е забелязан от Алберто Толедо, треньор в школата на местния клуб Араусо.
"Беше очевидно, че хлапето има талант, скорост, сила, страшен удар и футболен мозъл. Говорих с майка му и я убедих да го пусне да тренира в школата. Те не можеха да си позволят таксата от 1000 песос (1 паунд) месечно. Той беше добър и трябваше да го пуснем да играе. Нямаше обувки, но след като го видяхме как играе, кметът му подари първия чифт. Той беше удивен от качествата му. Когато започна в школата, беше недисциплиниран. Нашата работа беше да го вкараме в правя път, да се грижим за него и да го окуражаваме да играе за тима. Научихме го на феърплей и на това колко е важно да се справя добре в училище", разказва 58-годишният Толедо.

Тимът печели титла след титла с Алексис в състава. В квартала му лепват прякора Катерицата заради това, че не може да си намери място и постоянно трябва да прави нещо. Но след успеха на игрището вече се появява нов прякор - Детето чудо. "Той имаше талант и не се страхуваше от никого. Когато беше на 8, искаше да играе с момчетата до 18 г. Този глад на игрището идва от трудното му детство", разказва директорът на школата Луис Клаус.

Приятелят на Алексис Пауло Лейтон помни едно специално представяне от Санчес. "На един мач дойде по-късно, а ние вече изоставахме с един гол. Той вкара осем и спечелихме мача. Беше толкова добър."



След това Алексис подписва с местния Кобрелоа, а по-късно минава през аржентинския гигант Ривър Плейт, италианския Удинезе, Барселона, където среща приятелката си Лая, която е дизайнер на дрехи. Той подписа с Арсенал, след като Чили отпадна от Бразилия с дузпи на световното първенство. В групата чилийците удариха 2:0 Испания и изхвърлиха световния шампион. 
Миналата Коледа, обратно в Токопийя, Алексис и брат му Умберто заедно с кмета на града Фернандо сан Роман раздават сладкиши и футболни фланелки на местни деца.

"Това беше прекрасен пример на това какво можеш да постигнеш с много труд. Той идва от скромно семейство, но е издрапал с нокти до успеха. Никога не се е предал, никога не е приел съдбата. Всички го обичат заради това", казва кметът.

Миналата година Алексис дарява 160 000 паунда за подобряването на 5 малки футболни игрища в неговия град. Единият е точно онова прашно игрище, на което е играл като малък. Сега вече там има изкуствена трева.

Докато Умберто разказва какъв е бил пътят на брат му от бедността до богатството, по-младите членове на семейство Санчес играят мач на игрището. Младият му братовчед - Кристофър Санчес, 16-годишен, лъже двама съперници и вкарва. А след това обявява пред всички: "Един ден аз ще съм по-голям от Алексис!"
Том Уордън

The Sun
"7 дни спорт"