)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
&format=webp)
Световното първенство е събитие №1 във футбола. Без съмнение всеки шампионат на планетата остава в нашето съзнание и покрай коментаторите на турнира. Колегата Ивайло Ангелов бе любезен да отговори на въпросите на Sportal.bg. Ето какво сподели от далечна Бразилия топкоментаторът на БНТ пред нашата медия:
- Каква е емоцията да си на световно първенство в Бразилия?
- Емоцията да си на световно първенство, и то в Меката на футбола – Бразилия, е несравнимо. Страстта на хората към играта е навсякъде около теб, ти я виждаш в очите им от най-малките деца до възрастните хора, и без да искаш, тя те заразява. Критикуват ме за възгласите при головете. Аз обичам тази игра и винаги съм бил честен с хората. Така, както усещам играта и атмосферата на стадиона, така се опитвам и да я предавам, няма фалш. Това, което излъчват трибуните, минава през теб като ток и не виждам защо ти трябва да го спираш?
- Каква е разликата между Мондиал 2014 и предишните първенства, на които си бил?
- Всеки Мондиал си има своята специфика. Тук футболът се усещаше най-много. И като игра от отборите, и като стадиони, и като привърженици. Съвсем различно нещо от това, което беше в Южна Африка. Мисля, че домакините се справиха много добре, като се имат предвид и огромните разстояния между градовете, в които се играха мачовете, и тежката организация, която винаги съпътства събития с подобен мащаб. Предполагам, че можем да очакваме подобно нещо и в Русия след 4 години.
- Твоят коментар за поредния провал на Англия?
- Англия не игра лошо на това първенство, бих казал, дори по-добре от преди две години на Европейското първенство, но си тръгна рано. Причините? Най лесно е да се посочат двама-трима виновника за това - Джерард за втория гол на Уругвай, или това, че Рууни не се върнал, за да помогне на Бейнс при втория гол на Италия. Или пък, защо нямаше човек до Маркизио при корнера за първия гол. И така нататък. Нещата са много по-сложни и не могат да се разкажат с две изречения. Аз ще акцентирам върху един от проблемите, като си позволя да направя паралел с играчите на Германия (колкото и странно да е това). Преди 5 години двата тима играха на финала на Европейското първенство за младежи. Бундестима разгроми Трите лъва. От онзи отбор на Германия сега на разположение на Льов са цели 6 футболисти – Нойер, Йозил, Хумелс, Кедира и т.н. От онзи състав на Англия в сегашния при мъжете е само един Милнър, който е резерва за клуба си, и Уолкът, който бе контузен за това световно първенство. Къде отидоха Джак Родуел, Габриел Агбонлахор, Адам Джонсън? Големият прилив на чужденци в последните години във Висшата лига задуши развитието на младите играчи, но и самите те са твърде разглезени от сериозните пари, които им се дават. Каква е тази сума, която получава ляв защитник? Или случая на Люк Шоу, за когото дават 30 милиона, за да бъде резерва на Евра в Манчестър Юнайтед?! Младите трябва да търпят повече критика и да издържат на напрежение, а не само да се местят от Саутхемптън в Ливърпул или Манчестър и да търкат пейките с големи заплати. Питате ли Йозил, дали му е било лесно в Мадрид или сега в Лондон, но се е справил и се е изградил и като характер. В този аспект адмирирам „сърдитото старче” Рой Ходжсън в стремежа му да налага млади играчи и да следва тази линия – Стърлин, Шоу, Лалана… Но и те самите трябва да променят мисленето си.
- Забелязваш ли нови тенденции във футбола на този турнир?
- Да, и те са в положителен аспект. Много голове, открит футбол (до фазата на елиминациите), по-малко картони, пълни трибуни и сериозното влияние на треньорския фактор.
- Защо Чили стана Мексико?
- Не знам. Смятам, че това е лапсус, а не грешка (едва ли някой си мисли, че не правя разлика между Чили и Мексико). Търсейки отговор за себе си на този въпрос, смятам, че емоцията е тази, която е била водеща. Вероятно и близостта в манталитета на двете държави се крие в генезиса на този лапсус. Мексико е символ на темперамента и адреналина, Чили - също. Усетих, че този вирус на подсъзнанието ме хвана и мен. И както всички чуха, няколко пъти се извиних на зрителите.
- Мачът, който мечтаеш да коментираш? А и този, който искаш да си имал възможност да коментираш ти?
- Мечтите са едно, реалностите - друго. Харесват ми мачове с история и заряд - като например Англия - Германия на финала на Световното през 1966, Аржентина - Бразилия, Холандия - Германия, Бразилия - Италия…
Едно интервю на ФИЛИП ДРУМЧЕВ
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)