Англия – Италия: пет дискусионни точки

Рахийм Стърлинг впечатли от първата до последната минута. Уейн Рууни за сметка на това бе сив, въпреки асистенцията си. Чезаре Прандели е тактически вълшебник, но докъде ще може да изведе Италия?

1. СТЪРЛИНГ ИЗГЛЕЖДА КАТО У ДОМА СИ НА НАЙ-ГОЛЯМАТА СЦЕНА

Всяко световно първенство си има по един млад играч, който превзема по буреносен начин турнира, и този път може той да се казва Рахийм Стърлинг. Неговото представяне бе чудесно и вълнуващо, а той изглеждаше така спокоен, така като у дома си на най-голямата сцена на световния футбол. Още от 3-тата минута, когато премина покрай Габриел Палета и изстреля мощен далечен удар във външната страна на мрежата. ВВС дори реши, че изстрелът е голов и промени надписа в горния ляв край на екрана на 1:0.

И това бе само началото. Стърлинг започна атаката за изравнителното попадение на Англия с блестящ извеждащ пас и продължи да създава проблеми на опитните халфове на Италия през целия мач. Не само брилянтната му техника изпъкваше обаче. Той бе навсякъде по игрището: в един миг въртеше като пумпал Андреа Пирло, в следващия отнемаше топката на Марко Верати с твърд шпагат; в един миг създаваше голов шанс за Стивън Джерард, в следващия преследваше италиански нападател дълбоко в собствената половина, спирайки потенциална голова атака (за което получи жълт картон). Завършено представяне, едно от най-добрите на Мондиала досега.

2. ДЕБАТИТЕ ОКОЛО РУУНИ ЩЕ ПРОДЪЛЖАТ ЯРОСТНО

Уейн Рууни не бе оставен извън тима, а при все това, в определен смисъл, все пак беше. Рой Ходжсън предпочете Стърлинг в центъра и премести нападателя на Манчестър Юнайтед отляво, където страдаше. Рууни ще да е изпитвал тихо възмущение, но професионализмът му е такъв, че се труди неуморно за колектива и асистира за единствения гол на Англия.

Останалите впечатления от него обаче са като от играч, изгубил искрата си, особено на международната сцена. Докато Ариен Робен сякаш става все по-бърз с всяка изминала година (сега е на 30), не така стоят нещата с Рууни, който е две години по-млад. Той изглежда все по- и по-летаргичен с всеки изминал сезон и ако няма да играе на върха на атаката или като “десетка”, със сигурност е по-добре да не е в тима. Ходжсън, който не се съгласи след мача с идеята, че Рууни е изглеждал “неуютно”, има да взема тежко решение преди двубоя с Уругуай.

3. ПРАНДЕЛИ Е ВЪЛШЕБНИК

Италия нямаше добра подготовка за този Мондиал, който както и да го погледне. Преди няколко седмици изгуби ключовия полузащитник Рикардо Монтоливо заради счупен крак. Онзи ден Чезаре Прандели изгуби друг – този път титулярния ляв бек Матиа Де Шилио, а за капак в деня на мача се принуди да мисли състава си без капитана Джанлуиджи Буфон, пострадал от глезенна травма. Дали се паникьоса?

Естествено, че не. Наскоро Прандели каза, че е сънувал как печели световната купа, използвайки седем различни формации в седемте срещи, и ако проблемите му с контузиите продължат, може би наистина ще му се наложи да го прави.

Тук обаче отборът му се държа, като че е първи избор, пълен със самочувствие и вдъхновение. Позицията на ляв бек не е любимата на Джорджо Киелини, ала той рядко изглеждаше в беда. Отдясно партньорството между Матео Дармиан и Антонио Кандрева бе причината за повечето от най-добрите голови положения на “скуадра адзура” и поредното доказателство за фантастичната тактическа гъвкавост на селекционера.

4. АНГЛИЯ ТРЯБВАШЕ ДА ПОЛУЧИ ДУЗПА

Може би изгубен покрай бурното развитие на мача бе фактът, че Англия трябваше да получи дузпа през второто полувреме. Италия водеше с 2:1 в 56-ата минута, когато Стивън Джерард проби в наказателното поле и бе изблъскан от Палета, родения в Аржентина някогашен съотборник на английския капитан в Ливърпул.

Това не бе най-лошото влизане, видяно някога на световно първенство (винаги можем да си спомним за камерунеца Бенжамен Масинг срещу Клаудио Каниджа на откриването на Италия 90), ала пак си бе очевиден фаул. Палета, който не се представи особено добре като цяло в двубоя, не докосна топката, а очевидно избута с рамо Джерард. Единствената загадка е защо капитанът не се жалва по-енергично пред съдията.

5. КОЛКО ДАЛЕЧ ЩЕ ОТВЕДЕ ОТБОРНИЯТ ДУХ ИТАЛИАНЦИТЕ?

Този отбор на Италия не притежава изобилие от блестящи индивидуалности. Марио Балотели? Да. Андреа Пирло? Да. Джанлуиджи Буфон? Да. И дотук. И все пак мачът с Англия показа, че те могат да стигнат далеч на този Мондиал. Видно е наличието на колектив, което невинаги го е имало в историята.

В навечерието на срещата Марио Балотели туийтна към очакващата нация: “Който и клубен тим да подкрепяте, днес само “скуадра адзура” е важна. Оставете омразата, ревността и гнева си настрана и ще останем единни ВСИЧКИ ние.”

Това сякаш даде тон за песен и италианският отбор на терена със сигурност бе единен – можеше да се види след последния съдийски сигнал какво значи победата за играчите му. Имаше прегръдки, имаше ревове, имаше “дай пет”-ици и една голяма прегръдка между Клаудио Маркизио и Балотели, които в един повърхностен план няма как да са по-различни един от другия.

Единият е играч на Ювентус, другият – на Милан. Единият е по-защитен тип футболист, другият е нападател. Единият е грубоват мъжага, другият – прясно сгодено лошо момче. И все пак играят в хармония и празнуват в хармония. Дори се видя и усмивка от Балотели. Ако той е толкова щастлив, кой знае какво може да се случи това лято.

Маркъс Кристънсън, “Гардиън”

Следвай ни: