Интервюто със Суарес: Не съм си и помислял да пропусна Мондиала

Понякога може да има само един откриващ въпрос и това е един от тези пъти. В последните две седмици това бе Въпросът, задаван отново и отново. Бе задаван от всекиго и всекиму, само не и на него. Бе станал мания в Уругуай, една страна в търсене на отговора, сякаш изцяло върху него се крепят всичките й надежди. Затова, Луис, ще успееш ли? Отговорът е предпазлив, ала той е уверен. Ако има един човек на света, който да не е разтревожен дали Луис Суарес ще играе на световното първенство това лято, е Луис Суарес. И, сам твърди, точно затова ще успее.

Срещнахме се само седмица след операцията на менискуса на лявото му коляно и по-малко от две седмици преди дебютния мач на Уругуай на Мондиала срещу Коста Рика. Признава, че това са били “трудни дни”. Болезнени и дълги също така. Късно вечерта е, а има още възстановителни процедури за правене преди новия ден. Седи с изпънат и изправен крак върху дървена пейка и възглавничка под стъпалото, но в забележително позитивно настроение.

“Емоционално се чувствам добре, психически съм чудесно. В никой момент не съм се чувствал притиснат или тъжен, защото в никой момент не съм си и помислял, че има шанс да пропусна световното. Можеше да заплача заради тази контузия, ала не го сторих, тъй като знаех. Знаех. Когато докторът ми каза за първи път, три малки сълзички се стекоха, но само толкова. Жена ми каза: “Не мога да повярвам, колко силен си сега”, ала аз знаех, че ще успея.”

Суарес е решен на предпазливост, както и всеки в щаба на Уругуай. Това е в деня, след който отборният лекар Алберто Пан се обърна към медиите да им каже, че новината е, че “няма новина”. Има съзнателен опит да се спре истерията и, изкусително е като заключение, да се избегне даването на насоки на противниците. На теория това изолира Суарес от шумотевицата, макар той да не може да се откъсне напълно от нея. Една луда история се върти, че е навредил и на кръстна връзка. “Тъпо”, отсича той.

Него почти не можеш го видя. Когато се върна в тренировъчния комплекс на тима в покрайнините на Монтевидео, работи във фитнесзалата, далеч от жадните очи. Повечето му рехабилитационна работа се върши недалеч от там – у дома. Той има терапевтичен уред за електрическо нервостимулиране, а най-важната част от екипировката е проста еластична превръзка.

Няколко дни по-късно се появи на терена за първи път заедно с хора от медицинския щаб. В репортажите ентусиазирано се съобщаваше, че дори е правил няколко спринта и е работил с топка. Засега обаче лечението е просто: той става от леглото и излиза внимателно на крака от стаята си. Време е за ново полагане на лед.

За Суарес да е силен емоционално бе жизненоважно. Физическа болка? Той може да се оправи с нея; има нещо почти неунищожимо у него. Към края на интервюто и на времето за полагане на лед разказва историята как е ударен от кола, чупи си крака, а продължава да играе.

“Бях на 12 годинки или там някъде. Случи се близо до “Парке Сентрал” (б.и. – стадиона на Насионал). Имах фрактура на пета метатарсална кост, ала не знаех и все пак играх. После ми поставиха шина, но пак играех в училище. Когато ми я махнаха, не беше останало много; стъпалото се бе износило и лекарят бе бесен. Седмица след като я махнаха играх истински мач.

Аз съм емоционален човек и много показвам външно чувствата си в някои области, но съм силен в други. Контузиите не са въпрос само на физика, макар че това, естествено, е най-важното нещо, а и на психика. Ако си мислиш: “Няма да успея”, “Боли”, “Никога няма да се оправи”, няма да стане. Моят цел бе ясна: да съм силен емоционално и физически. Исках децата ми да могат да ме гледат как играя на световно първенство.

Разбира се, има го нормалното опасение при операция... една операция винаги си е операция. Първом трябваше да си почина напълно. Не можех да го натоварвам с тежести въобще. Беше тежко да виждам жена си разтревожена и да ми дума: “Не мърдай!”, “Стой мирно!”, “Стой там!”, да не мога да сложа децата да си лягат или да ги изкъпя. Бях по-разтревожен от това отколкото от мисълта да не успея да се възстановя навреме. Ако ми бяха казали, че контузията е по-тежка, щях да съм притеснен. Знаейки обаче каква е точно величината, бях уверен.”

След няколко дни бях на патерици и физиотерапевтът Валтер Ферейра каза: “Разкарай ги!”. Нареди ми да натоваря контузената област с тежести, но внимателно – не да правя като някои и направо да се натисна: бам бам бам. “Малко по малко, докато болката си отиде”, рече той. И, малко по малко, болката си отива.

Слушах толкова много разкази за менискуса. Някои играчи казват: “Върнах се след 15 дни”, други казват 20, трети – 25. Всеки случай е различен. Някои казват: “Проходих на втория ден, но след двайсетия пак се поду.” И сега сякаш всеки е доктор.

Днес се упражнявах с еластична превръзка, вдигах крака нагоре-надолу ето така. Целта е да подсиля квадрицепса, който поддържа коляното. Понякога си правиш упражненията, поглеждаш към коляното и си мислиш, че е отекло, а то не е. Просто така стоят нещата и така ще бъдат вече.

Досега работих в затворени помещения. Сега искам да изляза навън, да започна джогинг. Когато изляза на игрището, искам да съм готов за това. Знаем какви са очакванията и какви са медиите. Ще кажат: “Той тича днес, но не изглежда съвсем наред.” После: “Днес тича нормално.” Така може да се натовариш със стрес и да създадеш невярно впечатление.”

Ако подготовката за Мондиала доминира над всичко, възстановяването на Суарес доминира над всичко в тази тема. Интересът и спекулациите са огромни. Нападателят не бе един от 50-те хиляди, посетили първите два подготвителни мача на Уругуай на “Сентенарио”. Извън стадиона имаше подвижни фризьорски салони. Вътре феновете показваха на какво са готови за родината си: едно момиче бе боядисало косата си в небесносиньо, тийнейджър пък бе обръснал своята изцяло.

“Може би в Англия Премиър Лийг засенчва това, но тук всичко се върти около световното първенство. В деня на операцията беше невероятно, обичта е изумителна. Напуснах болницата в количка, а имаше толкова много хора, въпреки че, честно казано, така и не разбрах за какво им беше притрябвала снимка. После имаше купища журналисти извън дома ми. Казах на един от тях: “Единственото, което ще получиш от тук, е настинка.” Нямаше как да изляза от къщи.”

Преди няколко дни Суарес се появи на Комплехо Селесте, за да се присъедини към обяда на своите сънародници. Един уругуайски вестник публикува негова снимка, на която се движеше добре. Суарес се смее: “Това фото е отпреди две години! Влязох през задния вход и никой не ме видя. Пък и куцуках.”

Това е мачът, очакван най-много от всички тук. Невероятно е да видиш колко много уругуайци станаха фенове на Ливърпул, от което се чувствам много горд. Да видиш как цялата страна чака мачовете на Ливърпул е невероятно или как се вбесяват, когато не могат да гледат мачовете на тима, защото са само по сателитната телевизия. Хората стават рано сутрин да ни гледат как играем.”

Пред очите им на 19 юни ще има познати лица. Очаква се петима от съотборниците на Суарес на “Анфийлд” да са в стартовата единайсеторка на Англия. “Вече казах на Джерард, че ще си разменим фланелките, а и Глен ще поиска моята, сигурен съм. Може би също Даниел (Стъридж) и Рахийм (Стърлинг). Ще взема няколко фланелки със себе си.”

И говори от опит. “Когато играехме с Холандия през 2010 година, бях в Аякс и имах приятели в националния им отбор. Трябваше да кажа на отговорника по екипите ни, че ми трябват пет фланелки. Макар че не играх, все пак те искаха екипа ми. На него има пришити мачът и датата, тъй че е хубаво подсещане за срещата. Така че – да, ще сменям фланелки, макар че не съм сигурен дали въобще ще облека моята тогава.

Едно световно първенство е винаги различно, но съотборниците ми играят много добре и може да са в подобна роля на тази в Ливърпул. Бях особено щастлив, когато чух, че Рахийм и Джордан (Хендърсън) са в състава. Нямах им номерата, така че ги намерих, за да им пратя поздравителни смс-и. Преди една година имаше хора, които ги подценяваха, а сега са в националния тим, защото играха толкова добре този сезон.

За Рахийм, който е толкова млад, това ще е чудесен опит. Англия има хубава смесица от опит и младост този път. В предишни години може би имаше играчи, преминали зенита си. Сега има футболисти, които тепърва пробиват и са гладни за успехи. Трябва да сме много внимателни. Те обаче си имат слабости в защита, които познавам добре.”

Например? “Няма да ги казвам във вестника... а в съблекалнята на Уругуай.”

Суарес признава, че отвъд очевидните имена най-много харесва Лейтън Бейнс и описва турнира като добра възможност за Уейн Рууни. Предупреждава обаче да не се претоварва с очаквания нападателя на Манчестър Юнайтед.

“Бейнс е играч, когото много харесвам. Той е съсредоточен повече върху защитната част отколкото върху нападателната, ала е с най-добрия ляв крак в Премиър Лийг. Блестящ е. Много е качествен, удря топката много добре и с добри играчи около му Англия може да се възползва. Трябва да сме много внимателни.

Рууни има волята за победа и това е добра възможност за него. Чета, че Рой Ходжсън казва, че хората го товарят с отговорности, но не трябва това да се пренася в стрес, защото и около него има мнозина добри играчи. Не е само Рууни. Трябва да цените и останалите.”

И тук е ключът. Когато това традиционно оплакване – ограничени шансове, малко играчи, къс избор от таланти – е представено пред Суарес, той само се подсмихва. “Неголям ресурс ли? С качеството и количеството налични играчи, с тренировъчните бази, с всичко налично в Първия свят, както го наричаме? С милионите играчи и наличните ресурси?... Ако тези ресурси са малко, ние какво имаме?!”

“Да – казва Суарес. – Тайната ни се крие в твърдата воля никога да не се предаваме, никога да не приемаме минимума. И не искаме хората да ни помнят вече заради ЮАР 2010. Искаме да ни помнят заради Бразилия 2014.”

Сид Лоу, “Гардиън”

Следвай ни: