Колко кратко трае радостта в дома на бедния! Тази фраза, отчаяна и едновременно с това достойна, я чух един път през 1950-те години, когато спирането на тока бе често явление. В онези случаи набързо се палеха свещи, които винаги имахме подръка. При случката, която ви разказвам, токът дойде по време на семейна радостна глъчка – нищо учудващо в нея. Угасихме свещите с изпълнени с оптимизъм издихания и много скоро след това токът пак угасна. Ето тогава баща ми произнесе онази фраза. Трябваше наново да запалим свещите и под тяхната несигурна светлина да подновим ученето на уроците си.
По същия начин гледам на този Атлетико Мадрид – първенец в Примера и финалист в Шампионската лига, комуто само с един замах Жозе Моуриньо – този така антипатичен господин, иска да отнеме Тибо Куртоа, Филипе Луиш, Тиаго Мендеш и Диего Коща. А много е вероятно и да успее. Освен това е лесно да се предскаже и че ще си тръгне Жоао Миранда. Давид Вийя пък вече си отиде. Това са шестима от единайсет – остава поне мечтата да бъде задържан Коке.
Моуриньо се видя елиминиран от Атлети в ШЛ и побърза да реши проблема чрез чековата книжка, взимайки при себе си всички гореспоменати. Е, нека си помислим колко по-лошо би било, ако в Челси отиде Диего Симеоне, а вместо него на “Висенте Калдерон” дойде Моуриньо. Защото не е едно и също да правиш любов или да я купиш наготово.
Алфредо Реланьо, “АС”