)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
&format=webp)
Чрез крикета на маса пакистанецът връща стотици малчугани към нормалния живот, променя и нагласите на околните
Всяка седмица 200 деца в България играят крикет на маса. Спортът е сред най-непознатите и непопулярни в страната. Но за най-малките жители на седем града той е една от малкото възможности за досег с нормалния живот. Децата, които обожават крикет на маса, са с увреждания – т.нар. деца със специални нужди. Те страдат от аутизъм, имат умствена изостаналост, детска церебрална парализа или са със специфични нарушения на способността за учене. У повечето българи те предизвикват съчувствие и страх. Пакистанецът Саиф Рехман обаче знае как да ги накара да се радват. Преди 15 години той тръгва от родината си към западна Европа. Остава в България и започва собствен бизнес, но не забравя любимия си спорт – крикета. Основава първия клуб по крикет в страната ни, става негов треньор и запалва за играта десетки привърженици. Истинското му призвание обаче е крикетът на маса – адаптирана версия на спорта за деца с увреждания.
За крикета на маса Саиф чува за пръв път в Пакистан. Намира нужната информация в Интернет и го пренася в България. Правилата са прости, а може би спортът е толкова популярен в България, защото не е скъп. Нужна е само маса за тенис на маса, топче и малка дървена бата. „Преди две години, когато започнах тренировките, използвахме най-обикновени маси, а вместо бати – ракети за тенис на маса, - разказва Саиф. - По-важното е обаче, че крикетът кара децата с увреждания да движат тялото и ръцете си сами. Имам клипове на заниманията, правени през 2-3 месеца, и на тях се вижда положителната промяна. Спортът развива фината моторика и концентрацията на децата. Мотивира ги и ги дисциплинира, учи ги да работят в екип. Основното обаче си остават положителните емоции и радостта, че в играта няма ограничения и е за всички. Лекарите и родителите също констатират положително развитие на физиката и на психиката.”
Всички, които се занимават с деца със специални нужди в България знаят, че за тях почти няма възможности за спорт. Освен това те са обречени на отшелничество, затворени в институции далеч от центровете на градовете, изпратени в села или заключени в апартаментите на родителите си. Затова, когато видят тези деца в нормална среда, много хора се страхуват и не знаят как да се държат. Искат да им помагат, но не знаят как. Трудно им е да наблюдават спокойно едно момче или момиче с церебрална парализа например. Спортът е отлична възможност за контакти с тези деца и може да промени отношението на „нормалните”.
- В западна Европа положението е различно, - казва Саиф. – Но и тук правителството започна да предоставя добра материална база, сгради, медицинско обслужване и рехабилитация. И нещата постепенно се променят. Но все още няма връзка между нормалните хора и тези с увреждания. Няма събития, които да ги събират заедно, а крикетът на маса и крикетът за слепи е отлична възможност за това.
Саиф печели първите привърженици на крикета на маса в Медицински център „София”, където работи безвъзмездно от 2012 година. След това сформира отбори в Центъра за социална рехабилитация в София, в Дневния център за деца с увреждания в Пловдив, в помощни училища и в домове за деца в цялата страна. Обучава треньори, обяснява правилата и как масата за тенис да стане игрище за крикет. Познава всички деца по име, помагал е на рехабилитатори и възпитатели, говорил е с родителите и с познатите им. Всяка година той организира три състезания, на които събира деца от цялата страна. На 19 май отбелязва международния ден на крикета. През юни е турнирът за купата на България. В края на ноември е шампионатът на страната. На всяко ново състезание приятелите на крикета са повече отколкото на предишното. Все повече са и „нормалните”, които подкрепят състезателите. През ноември тази година съдиите на турнира ще бъдат деца от нормални училища, обучени от Саиф. Така тези с увреждания ще имат шанс да се интегрират сред здравите си връстници, а всички ще натрупат ценен житейски опит.
- Целите ми са високи, - казва Саиф. – Не искам отбори, с които да се чудя какво да правя. Крикетът на маса трябва да стане популярен в цяла България и в чужбина, да се провеждат международни състезания и да покаже на хората, че ако някой подаде ръка на тези деца, те могат да спортуват. А те имат емоции, искат да се движат, да играят, да печелят. Всичко, което имаме ние, имат и те. Разликата е, че са физически увредени.
Саиф се отличава от повечето българи не само с отношението си към децата със специални нужди. Различна е и нагласата му към работата с тях. Защото докато за някои от тези, които са ангажирани със спорта за хора с увреждания най-големият проблем е недостатъчното финансиране, пакистанецът намира начин да се справи с него. Занимава се с децата със специални нужди на доброволни начала, без да иска и лев за труда си. И докато по-рано спортът е бил част от свободното му време, сега се е превърнал в лично предизвикателство.
- Когато помагаш на деца със специални нужди и виждаш положителна промяна - че могат да движат ръката си както искат, че горят в играта – това е достатъчно, за да продължиш, - казва Саиф. - Правя това повече от две години и не съм спирал. Нямам спонсори. От една година ми помагат приятели от различни компании като например Пи Ар компанията „Пъблисити груп”, която се включва в оганизацията на турнирите, намира доброволци и т.н. От тази година ме подкрепи и министерството на спорта, което одобри мой проект за крикет за деца с увреждания. Сумата не е голяма – 2000 евро - но е достатъчна, за да направя едно добро състезание, да осигуря транспорт и да купя нужните неща. Така ще успея да стигна до целта си - да развивам крикета за деца със специални нужди и да привлека към тази кауза нормалните хора. Да ги накарам да играят с тях, да спортуват заедно. Крикетът трябва да стигне до още държави. И сега понякога нормалните ми състезатели играят с тези с увреждания. Искам да направя официален мач между София крикет клуб и отбора по крикет за слепи. А когато нормалните хора сложат маска на очите си за 45 минути и нямат право да я свалят, когато трябва с нея да тичат, да ходят, да удрят топката, разбират колко трудно живеят слепите.
По неофициални данни в България има меджу 600 000 и един милион хора с увреждания. Броят им е малко по-висок от средното за Европейския съюз, където един от всеки шест души е с увреждане. У нас обаче степента на бедност при инвалидите е със 70% по-висока от средната. И основната причина за това е ограниченият достъп до заетост. Статистиката показва, че едва десет на сто от иналидите са заети в различни сфери на обществения живот. Още по-малък е броят на тези, които спортуват. И докато допреди време всички повтаряха, че основната пречка пред интеграцията е липсата на пари, все повече хора са убедени, че проблемът е в начина на мислене. Хората с увреждания живеят изолирани, далеч от погледите на „нормалните”, а нагласите към тях може да се променят само ако бъдат извадени от домовете им. Когато хора с инвалидни колички, с увреден слух или зрение влязат в политиката, появят се на отреденото им работно място, отношението ще стане по-различно.
За щастие Саиф Рехман не е единственият, който работи в полза на хората с увреждания в България. Десетки клубове и организации също помагат на инвалидите, но могат да научат много от неговата предприемчивост. Защото малките последователи на Саиф и феновете на крикета стават все повече и повече. Засега мнозинството от тях са скрити от хората - само двама от сътезателите по крикет с увреждания учат в „нормални” училища. Останалите са изолирани и броят дните до следващата тренировка. Затова мнозина се питат дали няма да станем крикет нация. Саиф има прост отговор: „Няма лошо. За мен крикетът е начин на живот. Важното е, че децата с увреждания имат повече избор, а благодарение на крикета все повече „нормални” хора се срещат с тях.”
Росица Стойкова, disabledsportsbg.com
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)