Синовете на волейболната легенда Владимир Николов ще играят рамо до рамо на клубно ниво за първи път в италианския Кучине Лубе (Чивитанова). Алекс обяви готовност за силен сезон, в който двамата да бъдат водещи фигури, докато по-малкият му брат Симеон разглежда трансфера като ключова крачка в своето професионално израстване.
Детството на двамата преминава в непрекъснато движение — нови държави, различни езици, култури и предизвикателства. Където и да отвеждаше кариерата баща им Владо Николов, извел Тренто и Кунео до шампионски титли в Италия, малките Алекс и Мони бяха неотлъчно до него. В динамиката на честите промени най-стабилната опора винаги оставаше братската връзка. Впоследствие волейболът ги раздели по сходни, но разминаващи се с три години пътища: през школата на Левски София и университета в Лонг Бийч, докато Алекс не облече екипа на Лубе, а Симеон не премина през Русия. Сега съдбата ги събира в Чивитанова като съотборници на клубно ниво — нова страница за двамата, които от деца подкрепяха баща си от трибуните с националната фланелка, преди самите те да станат част от представителния тим на България.
Йези Волей Къп: Лубе се изправя срещу Осака в събота, Климеш е готов за битка
Очаквахте ли толкова скоро да играете в един клуб?
Алекс: Мечтата ни винаги е била да бъдем съотборници в националния отбор, така че събирането ни на клубно ниво дойде неочаквано. Сигурен съм, че Мони има качествата да допринесе много за отбора, и се надявам бързо да го демонстрира.
Симеон: Мислил съм за този момент, но не предполагах, че ще настъпи толкова бързо. Присъствието на Алекс беше сериозен фактор да приема предложението на Лубе. Заедно сме значително по-силни.
Да бъдете братя помага ли на терена, или по-скоро усложнява отношенията?
Алекс: Определено помага повече, отколкото пречи. В подобна ситуация сме само ние двамата и подкрепата между нас е не просто задължение, а вътрешна необходимост.
Симеон: Понякога създава трудности. Алекс говори с мен по начин, по който никога не би си позволил да говори с друг разпределител, именно защото сме братя. От друга страна, връзката помежду ни е уникална както на човешко ниво, така и в играта. Като разпределител знам абсолютно всяко негово предпочитание на игрището, а това е огромен плюс.
Как реагирате, когато възникне спор по време на мач?
Алекс: За мен всичко приключва на момента. Той понякога го преживява една идея по-дълго (смее се).
Симеон: Случвало се е едва няколко пъти. В момента споделяме общо жилище и се стараем да оставяме емоциите от залата зад гърба си, въпреки че невинаги е лесно.
Кое качество най-много харесвате в другия?
Алекс: Иска ми се да притежавах лекотата и безгрижието, с които Мони подхожда към нещата.
Симеон: Алекс притежава вродено лидерство. Когато се появи сложна ситуация, той е човекът, към когото се обръщаш за насока, защото винаги знае правилното решение.
Бяхте ли толкова сплотени и като деца?
Алекс: Винаги сме имали изключително силна връзка. Животът в чужбина и езиковите бариери с местните деца ни накараха да разчитаме изцяло един на друг и на семейството ни.
Симеон: Като по-голям с три години, Алекс винаги ме е подкрепял безрезервно. Изключително благодарен съм, че е до мен.
Съществува ли съперничество помежду ви?
Алекс: Като малък не се сещах, че понякога трябва да му отстъпвам, и играех с пълна сила, за да го победя.
Симеон: Това не се е променило. Дори на вчерашната тренировка бяхме в противникови отбори и той искаше победата на всяка цена. В него състезателният дух е много по-силно изразен.
Любовта към волейбола веднага ли се появи?
Алекс: В началото просто исках да бъда активен и да играя с връстниците си, конкретният спорт не беше от значение.
Симеон: В моя живот волейболът винаги е бил единственият избор. В детските години обаче нямах желание да бъда разпределител, защото всички искаха да атакуват и да бележат точки. Впоследствие осъзнах предимствата на този пост и свободата да контролирам темпото и организацията на атаката.
Кой от двама ви прилича повече на баща ви?
Алекс: Аз по характер, а Мони визуално.
Симеон: Алекс. Баща ни винаги е бил безспорен лидер и капитан, а след време същото очаква и брат ми.
Как оценявате представянето на европейското първенство?
Алекс: Отпадането на осминафиналите от Германия остави горчив вкус, тъй като имахме потенциал за много повече. Въпреки това изживяването да играем пред родна публика беше безценно.
Симеон: След онзи мач не спах няколко нощи. През лятото натрупах сериозен опит в тежки двубои, а селекционерът Кико Бленджини ми помогна много. Амбициран съм да приложа всичко научено в мачовете за Лубе.
На какъв етап от кариерата си се намирате в момента?
Алекс: За мен приключи началният етап, в който си просто млад състезател, дошъл да трупа опит. Вече се стремя към големи успехи и трофеи — времето за това настъпи.
Симеон: Предстои ми дебютен сезон в италианското първенство и знам, че ще бъде трудно, но се намирам в отлична спортна форма.
Кои елементи от играта на колегите ви в Суперлигата бихте искали да притежавате?
Алекс: Защитните действия и посрещането на Люк Пери, както и невероятната блокада на Джаксън Хау.
Симеон: Класата на Симоне Джанели. Той разполага с абсолютно всичко, към което се стремя в моята игра.
Какви са целите ви за предстоящия сезон с Лубе?
Алекс: Очаквам кампания, в която да бъдем водещи фактори.
Симеон: Надявам се на големи победи, но и на поучителни моменти от трудните мачове.
Ребека Сайбене, https://www.gazzetta.it