Стилиян Петров: Съжалявам само, че не се простих с футбола по начина, по който исках

Стилиян Петров е роден на 5 юли 1979 година в Монтана. Започва кариерата си в местния тим, като там и дебютира в "А" група. Записва 21 мача и 4 гола с екипа му. През 1997 година преминава в ЦСКА. С "червените" има 43 срещи и 5 точни попадения. Едва на 20 години е продаден за рекордните 2,8 милиона лири на шотландския Селтик. С "детелините" изиграва 234 мача и 60 гола. На 30 август 2006 година преминава в елитния английски Астън Вила. Там има 186 мача и 9 гола. Общо за кариерата си халфът записва 573 официални срещи за клубните си отбори с 83 точни попадения.

Става първият българин, който е капитан на отбор от Висшата лига на Англия и единственият до момента.

С ЦСКА e шампион на България и двукратен носител на купата. Със “Селтик” печели 4 титли на Шотландия, три купи и три купи на лигата.

Футболист №1 на България за 2003 година. Четири пъти е втори и два пъти трети в анкетата. Най-добър млад играч в Шотландия (2001 г.). №1 на “Селтик” за 2005 г. 3 пъти е футболист №1 на седмицата в Шотландия. Два пъти е “№1 на играчите” в “Астън Вила” (2009 и 2012 г.) и веднъж “№1 на феновете” (2009 г.). През миналата година бе въведен в залата на славата на английския клуб.

В националния отбор на България дебютира на 23 декември 1998 година в контрола с Мароко. Първия си гол вкарва на 29 март 2000 г. срещу Беларус. Красимир Балъков му дава капитанската лента. Играе на европейското първенство в Португалия. Приключва кариерата си като рекордьор със 105 срещи за България и 8 гола. На 30 март 2012 година “Астън Вила” обяви, че Стилиян е болен от остра форма на левкемия. След като влиза в ремисия, обявява край на кариерата си на 9 май 2013 г. Женен за Паулина. Има двама синове - Стилиян-младши и Кристиян.

- Най-важният въпрос е как си?
- Благодаря, добре. Бих казал дори много добре. Хващаш ме точно след тренировка.

- Не приключи ли с тренировките?
- Напротив, сега са по-интензивни. Лекарите ми разрешиха повече натоварвания. Идва специален човек вкъщи. Правим различни упражнения. Във фитнеса се задържам повече. Заради лечението бях качил доста килограми и сега трябва да вляза във форма. Старая се, да ги сваля. Всеки четвъртък ритам футбол с приятели, а напоследък залягам над голфа. Вземам уроци. Но все се оплакват, че вдигам прекалено много шум. Много съм бърборел.

- Какви са амбициите ти в голфа?
- Да стана професионалист (залива се от смях). Просто е една прекрасна игра за свободното време. Пък и след две седмици ми предстои благотворителен турнир. Няма как да се излагам. Заради това вземам уроци. Все пак трябва да защитавам репутацията си. Дали е във футбол, дали е в голф, все едно.

- А планове за бъдещето правиш ли?
- Постоянно. Всеки ден планувам. Но съм оставил всичко за след 7-8 месеца. Сега искам само мое време. За никого другиго. Време, в което мога да правя само това, което най-много ми липсваше през цялата кариера - да съм със семейството си. Водя децата на училище, вземам ги. Ходим на уроци, да играем... Всичко това ми липсваше много.

- Това ли ти липсваше?
- Да. Свободата. Да определям сам какво правя. Преди постоянно имаше мачове, мачове. Лагери, пътувания. Днес с клубния отбор, утре с националния. Момчетата пораснаха без мен. Заради това съм благодарен толкова на съпругата си. Тя и семейството са в основата на всичко, което съм постигнал в живота си. Сега е друго. Емоцията, да съм с децата постоянно, е неописуема. Няма по-хубава емоция от това.

- Те как вървят във футбола?
- Стилиян загуби интерес. Него повече го влекат тенисът и плуването. Крис още е малък, но показва изключителни качества. Още е само на 7, рано е да се каже дали ще тренира сериозно. Но определено той има голяма любов към играта. Сигурно ще има нов Петров след известно време.

- Гледаш ли българското първенство?
- Когато имам време - постоянно. Иначе се интересувам какво става. Чуваме се с приятели, с колеги. Следя всичко изкъсо (смее се). Последно гледах дербито Локо (Пд) - ЦСКА. Стана страхотен мач. Два уникално красиви гола. Останах много доволен от това, което бе показано.

- Можеш ли да сравниш нивото от твоето време, когато играеше в родното първенство, и сега?
- По наше време имаше повече утвърдени и изградени футболисти. Заради това някои смятат, че нивото е било по-високо. Сега в отборите има доста млади момчета, но на тях не им се дава шанс. А сред тях има доста интересни таланти.
Проблемът обаче е друг.  Получават се доста интересни мачове, а след тях постоянно се търси черното. Или се напада съдията, или се изразяват съмнения, че има някаква договорка. В такава обстановка трудно се играе футбол. И няма как да израсне. Никой не търси позитивното.

- Все пак сме българи.
- За жалост е така. Но вижте, че се работи, и то сериозно. Лудогорец е един страхотен отбор, вижда се, че там разполагат с огромен потенциал и средства. Но парите не са всичко. Вижте как се работи в Литекс, пловдивските Локо и Ботев, дори в ЦСКА. Стойчо Младенов показа, че в този отбор има сериозен потенциал. Най-срамно е положението в Левски. Но няма как да е друго. Там взеха играчи, които са изгонени от други отбори, и сега чакат нещо от тях. Просто няма как да се получи. Не можеш като Божинов да имаш два мача за последните три години и изведнъж да вкара 10 гола. Във футбола има и логика.

Отборите в България са в една сложна ситуация и въпреки това правят някои доста интересни неща. Заради това трябва да им се отдаде заслуженото.

- А гледаш ли мачовете на националния отбор?
- О, да. Тях почти задължително. Гледах и двете последни квалификации. Под ръководството на Любо Пенев има огромно израстване. За съжаление обаче, класирането остана същото. А то никога не лъже. И в предния цикъл бяхме на същото място. В последните два мача ме изненада силно съставът, с който излязохме. Но в крайна сметка това си е решение на Любо.

Тепърва предстои обаче по-тежкото. Групата ни за евроквалификациите е изключително сложна. Дано момчетата продължат с израстването и се класират. А аз ще им стискам палци.

- А футбола в Монтана следиш ли го?
- Трудно. По принцип трудно се намира информация за "Б" група. Разчитам на познати, на приятели. Този отбор си ми е на сърцето и е нормално да се интересувам от него. В последните няколко сезона станаха доста странни неща с него. Минаха огромно количество футболисти, а резултатите липсваха. Това не говори хубаво за състоянието му. Липсва стратегията в изграждането на силен отбор. Като гледам, и този сезон няма да могат да се върнат в елита. Но разбирам, че се прави стадион, което е една хубава новина. И за футболистите, и за привържениците на отбора.

- С някого от клуба ли поддържаш връзка?
- Не, с приятели. Все пак доста от тях сега са точно треньори в "Б" група. Говорим за Светльо Тодоров, за Сашо Томаш, Тошко Кючуков и Косьо Мирчев. Най-сериозна връзка поддържам с Мирчев, който с Томаш и Кючуков са в Банско. От тях получавам информация за всичко.

- А чувате ли се с Мартин Петров и Димитър Бербатов?
- О, да. С Мартин почти постоянно, все пак аз се грижа за семейството му тук, в Англия (отново бурен смях). За мен ситуацията с него е доста странна. Разполагаш с такъв футболист, а не го използваш. Играч, който ти гарантира по 2-3 положения на мач. Който може да се пласира, да центрира, да се бори. Всички видяха какво направи Здравко Лазаров със защитата на ЦСКА. А Мартин може още повече. Той страшно обича ЦСКА и заради това се върна, да помогне. Но ми е странно, че през лятото, когато нямаше никаква подготовка, беше изпуснал много, играеше във всеки мач. А сега, когато мина през подготовка и има сили, не играе. Но не съм треньор на ЦСКА, не знам какви са причините.

С Бербатов се чуваме по-рядко. Все пак той е на доста по-сериозна програма. Последно беше, когато премина в Монако. Него няма какво да го коментираме. Класата си е класа. Показва го и във Франция. И чета, че искат да го оставят. И ще са прави, защото с него всеки отбор е различен. А тандемът Фалкао - Бербатов ще е убийствен, нали?

- Последният ти отбор Астън Вила също е в сериозна криза.
- Така е. През последните месеци малко се отдалечих от нещата в отбора. Просто много време ми отне работата по фондацията. Преместихме се и в нова къща. А за едно семейство това е стрес.

Сега стана ясно, че е имало някакъв проблем между треньорите. Което е безкрайно неприятно. Вероятно това е една от причините да не играе силно отборът. Но сега се надявам, че с привличането на Гордън Коуънс и Шей Гивън нещата ще тръгнат.

- Александър Тонев като че ли също е в криза?
- Не. Сашо е прекрасно момче. Вече започна да свиква с нещата. Все пак не трябва да се забравя, че преходът от Полша в Англия е доста сложен. Аз да не бях върхът, когато за първи път се появих в Шотландия? Той вече разбира какво му трябва, работи извънредно. И съвсем скоро всички ще видят какъв футболист е. Защото притежава изключителни качества. За мен той и Тодор Неделев са най-интересните млади играчи в България. Дано скоро започнат да играят, за да се уверят всички в това.

- Как вървят нещата с фондацията?
- Ох, доста трудно. Но работата е на 95% свършена. В скоро време всички ще видят и сайта. Трудно се прави нещо, като не знаеш точно как се прави. Аз и съпругата ми се постарахме да свършим повечето работа сами. И се оказа непознато поле. Но вече излизаме на финалната права. Все повече хора започнаха да се включват. Това няма как да не ме радва. Това означава, че ще имаме възможност да помогнем на повече хора. А и вече им помагаме. Това, което разбрах за тази коварна болест, е, че времето е преди всичко. Колкото е по-ранна диагнозата, толкова са по-големи шансовете да се пребориш. Точно в това искам да помогна. Понякога един уред е доста по-важен от всичко останало. Аз имах късмет с прегледите, които ни направиха заради Фабрис Муамба. Други могат да го нямат и трябва да направя всичко, за да имат и те шанс.

- В България се интересуваме само от едно - кога се прибираш?
- Планирах да се прибера за последното вечно дерби. Но изникнаха ангажименти. Сега трябва да изчакам лятото, за да свърши училището на децата. Тогава ще се приберем всички за 2-3 седмици. Липсва ми България. И имам един голям дълг към много хора.

Още не съм им благодарил за подкрепата, която ми оказаха в трудния за мен момент. Това не се забравя. Лесно е сега да кажа - благодаря на всички! Но няма да е истински. Нямам търпение да се прибера.

- Толкова ли чувстваше подкрепата?
- О, да. Това с думи не може да се опише. Когато разбереш такава диагноза, всеки тръгва да се бори. Независимо че осъзнава, че може и да загуби. И точно тогава подкрепата те окуражава. Всичко - и есемесите, и съобщенията, и писмата. 19-ата минута. Мачовете, които бяха направени, в Бирмингам, Глазгоу, София. Като се добави и опората на семейството. На невероятната ми съпруга Паулина, на която дължа всичко. На децата, на родителите, на брат ми, на родителите на Поли, на приятелите. Това нещо не се описва. То си остава в сърцето. Но ти дава огромна сила в битката.

- А фондацията ще има ли клон в България?
- Разбира се. Това е една от целите. Но тепърва предстои много работа. Има още път да извървим.

- Ще има ли мач като този в Глазгоу в София?
- Ще дойде и този мач. Със сигурност ще го има. Но е труден за организиране. Трябва много хора да бъдат на едно място в даден час. Това си изисква подготовка.

- Пак се връщаш в Глазгоу, за да връчиш на Селтик шампионската титла.
- Така е. Първо обаче имам една-две благотворителни прояви, едната е в училището на децата. След това отивам с Джон Хартсън на купона за титлата. Поканиха ме отдавна, приех. Селтик е отборът, който ми даде много през кариерата. Там трудно мога да откажа. Дори апартаментът ми в Глазгоу още е мой. Не съм го продал.

- Липсва ли ти футболът?
- Как да не ми липсва. Липсва ми постоянно. Цял живот си имал един дневен ред и сега бързо трябва да го промениш. Сигурно след година-две ще ми липсва още повече. Но скоро ще започна курсовете за треньор, ще изкарам школата в Англия. Както казах, всеки четвъртък ритаме с приятели. Много трудни мачове, защото променяме постоянно съставите. Старая се да не мисля за футбола. Но понякога е трудно.

- А помниш ли първия си мач в "А" група?
- Как да не го помня. Помня, че за първи път попаднах в групата за мача с Левски. Точно бяхме излезли в голямо междучасие, когато ни привикаха на лагер, защото имало много контузии. А първият ми мач беше с Литекс. Победихме с 3:2 и аз вкарах третия гол. С по-силния си ляв крак (отново бурен смях).

- Първият ти треньор разказа, че премията при децата била бутилка лимонада.
- О, голяма битка беше за тази бутилка. Голяма зелена бутилка лимонада. Сашо Гигов е един от хората, които ме накараха да заобичам футбола. Той ни накара да се забавляваме на терена. Тази бутилка ме научи, че когато се трудиш, когато даваш всичко от себе си, има и награда. Постарах се да не забравя този урок. Точно това сега проваля младите. Те смятат, че трябва да е точно обратното.

- Съжаляваш ли за нещо през кариерата си?
- Не. Имах една позитивна и добра кариера, на която доста хора могат да завидят. И го правят, но това си е за тяхна сметка. Съжалявам единствено, че не казах сбогом на футбола по начина, по който исках. Вече си го бях избрал. Но Господ е решил друго. Значи и за това не съжалявам, а се радвам, че стана така.

Георги Банов, "24 часа"

Следвай ни: