Позабравеният Александър Тонев

Навремето в Астън Вила Томас Хитцълспергер трябваше постоянно да бъде насърчаван да стреля към вратата при всяка възможност. Александър Тонев не се нуждае от такова нещо. 24-годишният българин отчаяно търси първия си гол за клуба, като се надява на по-голям късмет при далечните шутове. А изстрелите му все повече наближават целта. Срещу Манчестър Юнайтед на "Олд Трафорд" той завъртя топката точно до гредата. Още по-близо до попадението Сашо беше при домакинството на Фулъм, когато вратарят Дейвид Стокдейл се намеси отлично.

"Обичам да стрелям постоянно и да бележа голове", заяви Тонев пред официалния сайт на английски клуб. "Мислех, че ще вкарам и при двете въпросни положения срещу Юнайтед и Фулъм. Чувството да реализираш е невероятно. Нямам търпение да забия първия си гол за Вила", добави българският футболист.



И докато първото му попадение изглежда доста по-лесна задача, то дългосрочната цел на крилото е да играе по-често. От началото на сезона във всички турнири той има само 8 мача като титуляр, а в 12 други е влизал като резерва. "Надявах се, че двубоите ми ще са повече, но, както се вижда, нуждаех се от време за адаптация. Но ето, че вече се чувствам по-уверен в себе си. Когато дойдох тук, беше трудно - нова страна, а и трябваше да науча нов език. Може би се нуждая от още време, но като цяло се чувствам по-добре. Тренировките ми харесват и жадувам да играя в мачовете. Висшата лига е много трудно първенство, но аз привикнах към него. Пристигането ми в най-силната лига в света беше голяма крачка напред, след като преди това бях в България и Полша. Футболът тук е на доста по-високо ниво от каквото съм си представял. Английският футбол е брилянтен. Тук са най-добрите играчи, страхотни стадиони, невероятни фенове. Освен това самата игра е доста по-бързо от тази, на която съм свикнал. Доста се потрудих в тренировките, за да се приспособя към нея", продължи Тонев.

Мениджърът на клуба Пол Ламбърт също вярва, че нашенецът е напреднал много в последно време и няма да е далеч моментът, в който Тонев ще покаже най-доброто от себе си. Според треньора Александър има изключителна бързина и в същото време е еднакво добър и с двата крака. Остава играчът да успее да оправдае гласуването му доверие. "Оптимист съм, че ще участвам повече в мачовете през следващия сезон. Дано да получа шанс и в последните от този. Наслаждавах се на всяка минута на терена. Най-специален обаче беше първият ми двубой - срещу Челси в началото на сезона, когато се появих като смяна. Независимо че загубихме, ние играхме много добре. Невероятно е да имаш шанса да се изправиш срещу такива имена, които често си ги гледал по телевизията", не скрива вълнението си бившият състезател на ЦСКА.



При пристигането си в Бирмингам той разчиташе основно на сънародника си Стилиян Петров, който в началото му превеждаше. Английският на Александър вече се подобри до такова ниво, че той вече не се нуждае от помощ. "Всеки ден говоря със Стенли, но не за футбол. Двамата сме много добри приятели. Той ми помогна много в това да разбера всичко за клуба и за английския футбол като цяло. Стан е легенда както в Англия, така и в България. Той е много забавен и ме разсмива. Иска ми се да вярвам, че един ден ще достигна неговото ниво във Вила и в националния ни отбор. Всички млади футболисти в България искат да са като него", разкри Сашо.

Както е известно, двамата със Стилиян Петров не успяха да се засекат на терена, тъй като бившият капитан прекрати кариерата си заради заболяване от левкемия.

Преди да се подвизава в полското първенство с екипа на Лех, Тонев спечели Купата на България с ЦСКА през 2011 г. Сега той би искал да се наслади на подобен успех и с Астън Вила: "Защо не? Настоящият сезон беше разочароващ, но вярвам, че можем да се справим далеч по-добре през следващата кампания. Жалко е, че отпаднахме толкова рано както от Купата на Лигата, така и от ФА Къп, защото в тези надпревари винаги има шанс за триумф".

В родния му Елин Пелин в България има дом за изоставени деца, където от известно време насам малчуганите се радват на няколко "трофея" - фланелките на Александър с неговите име и номер, които той им изпраща през няколко месеца. "Това прави децата щастливи. И те искат да играят футбол, но нямат обувки и екипи. Аз като футболист осъзнавам откъде съм тръгнал", завършва Тонев.