Защо Евертън вместо Арсенал в Топ 4 ще е за добро

Защо Евертън вместо Арсенал в Топ 4 ще е за добро

Поредица от тънки правоъгълни платна, хроникиращи славните времена на Евертън, е разположена на стълбището на клубната тренировъчна база Финч Фарм. Девет шампионски отбора, пет триумфирали с Купата на ФА. Тези платна бяха поставени по настояване на Роберто Мартинес скоро след пристигането му миналото лято, като в горния край на стълбището, символично, е оставено празно място. Играчите минават оттам всеки ден.

Дали завършването на 4-то място в Премиър Лийг и класирането в Шампионската лига, при все че до целта ще има и плейоф за преминаване, би заслужавало това пространство да бъде запълнено с образа на този настоящ буен тим на Евертън? Отговорът е твърдо “да” в една ера, когато финансовата мощ на даден футболен клуб се е превърнала в такъв значителен и неоспорим фактор за неговия успех.

Съседът Ливърпул, разбира се, ще пристъпи към доста повече от поставянето на платна, ако спечели титлата и там е иронията за Евертън – че при така обещаващ сезон заглавията ще бъдат отнети от клуба от другата страна на Станли Парк, където мърсисайдският съперник също надскача боя си.

На “Гудисън Парк” това, че техният клуб минава относително под радара, е лек повод за раздразнение. Не се посвещава много ефирно време на Евертън; не е голям броят на редовете, изписани за това какво е постигнато и как. Това обаче е комплимент за плавния преход при наследяването на Дейвид Мойс от Мартинес и за наглед безпроблемния начин на работа на клуба. Клуб, който не е в криза, във война, в състояние на текучество и постоянни промени, разделен от фракции. Но не се бъркайте – Евертън е на ръба от сътворяването на история и това е нещо, което английският футбол и Премиър Лийг трябва да честват.

Ако “сините” се присъединят към Ливърпул в Топ 4, това ще отбележи изключителен момент. От 1996 г. насам не се е случвало два от присъстващите в челната четворка предния сезон да излязат от нея, и то бе във времената, когато Шампионската лига бе запазена територия само за шампионите, а не елитарно и напомпано с пари състезание, отворено за завършилите по-надолу в таблицата и на магия спасяващо ги от отрязване от захранването. Още по-забележителното би било, че вторият излязъл от Топ 4 след Манчестър Юнайтед би бил Арсенал, тъй като тези два клуба никога не са пропускали класиране за ШЛ.

Сезон 1995/96 бе и същият, в който Блекбърн сътвори такава немощна защита на титлата си, свличайки се от 1-во до 7-мо място. Единственият клуб с подобна ужасяваща защита на короната си оттогава насам? Юнайтед този сезон, разбира се.

Да, от 2002 г. насам, когато Англия получи 4-та квота за ШЛ, имаше много малко текучество в Топ 4. Новите лица в елитната компания бяха Челси и Манчестър Сити, напомпани от стотици милиони от частни богатства. За да сме честни към Челси, те заеха мястото си през 2003 г., точно преди покупката на клуба от Роман Абрамович през това лято, ала и излязоха от четворката заради лош мениджмънт през 2012 г., като бяха спасени единствено от това, че спечелиха турнира.

От 48-те налични места от 2002 г. насам само осем клуба са се възползвали – три от тях неизменно, като Юнайтед и Арсенал заеха 12 квоти, Челси – 11, Ливърпул – 6, Сити – 3, Нюкасъл – 2, а Тотнъм и Евертън – по една. Сега Евертън може да се завърне.

Победата на отбора на Мартинес вчера го доближи само на точка от 4-тото място в класирането, като има мач в повече при предстоящи шест до края на първенството. “Сините” имат да домакинстват на Юнайтед и Сити, което оставя тима на Арсен Венгер фаворит в битката. Евертън обаче не се плаши от никого на “Гудисън”.

Мойс бе човекът, който изкова фразата, че Евертън е “клубът на народа”, и макар че имаше предвид само народа от Мърсисайд, към момента това понятие трябва да се разшири към останалата част от страната. Най-малкото заради вярата, която би се вляла у Саутхамптън, Нюкасъл и дори Астън Вила, че Топ 4 не е недостижима мечта, ако съставът се подсили достатъчно, трениран е достатъчно добре и е менажиран с вдъхновение.

Късмет също е нужен, както и съдбовност. Никой не предвиждаше скоростта на упадъка на Юнайтед този сезон: шампионите ще се превъоръжат това лято и пак ще са страховита сила, а и Тотнъм ще се завърне на сцената. Ако изпадне от четворката, Арсенал също ще е отново в сметките съвсем скоро. Вече има силни индикации, че Юнайтед, Сити, Челси, Арсенал и Ливърпул ще харчат обилно, а именно те са клубовете, които по размер, бюджет и скорошна история следва да оформят, и то с разлика, Топ 5, а Тотнъм е след тях.

Не всичко обаче опира до финанси. За щастие, футболът е на първо място и талантът на Мартинес превърна Евертън в един от най-атрактивните отбори в лигата. Лион Озмън бе в клуба при последното класиране в Топ 4, когато тимът бе отстранен от Виляреал в плейофите, и, без да омаловажава труда на Мойс, вярва, че Мартинес е надграждане в стилистично отношение.

“Този сезон сме владеещ топката отбор, без значение дали бием, или падаме. Живеем и умираме с тази максима – твърди халфът. – Не искам да проявявам неуважение към тогавашния тим (2004/05), ала тогава не държахме топката. На практика оставяхме съперника да я владее, защитавахме се и вкарвахме с контраатаки.”

Ако някога е имало момент на пробив, той бе на “Гудисън” през септември, когато Мартинес записа първата си победа. Случи се тя да е срещу Челси и да дойде с едничък гол – удар с глава на Стивън Нейсмит след фаул. Дочуха се дюдюкания от трибуните, когато при статичното положение топката не бе изсипана в наказателното поле, а бе разиграна късо и настрана. Накрая обаче влезе в мрежата – това се почувства като съдбовен момент и се доказа като такъв.

Впоследствие средното владеене на топката в мач от Евертън нарасна с 3.5% до 56%, а средният брой подавания от 416 до 478. Играчите също така са окуражавани да поемат рискове – средният брой дрибъли на мач нарасна от 13 при Мойс до 24, докато защитата си остана здрава като скала.

Има някои очевидни показатели, определящи Мартинес: увереност и позитивност; убеждението, че те е взел на борда за пътешествие – нещо, което стори и в Суонзи, и в Уигън; ясен, остър като бръснач тактически мозък и неуморно трудолюбие.

Той каза на президента на клуба Бил Кенрайт, че ще изведе тима до ШЛ; сравни Рос Баркли с Михаел Балак; заяви, че Шеймъс Коулмън е “добър колкото най-добрите в света”; говори за Лейтън Бейнс като за “икона”, която може да бъде превърната в опорен халф по подобие на Филип Лаам; Озмън е “уникат”; Гарет Бари – “истински лидер”. Списъкът продължава...

Има я и, също като в Ливърпул, отдадеността към налагането на млади английски футболисти, като Мартинес избута напред Джон Стоунс, освен Баркли. Не става въпрос за проста показност, има и огромен брой действителни причини за този ход.

Роберто Мартинес е едва 40-годишен, ала е опитен мениджър. При неговата възраст и при тази на Брендън Роджърс (41) става смехотворно да защитаваш Тим Шърууд на основата на това, че е “млад мениджър” със своите 45 години. Единственото опасение е това дали Евертън ще съумее да задържи своя водач? В дългосрочен план той е от калибъра “Шампионска лига”.

Във футбола няма такова животно като “неутрални зрители”. Глен Джонсън обаче уцели с коментара си за похода на своя Ливърпул към титлата, че “никой не иска едни и същи отбори да я печелят отново и отново”. Тази теза може да бъде продължена и към Топ 4 и участието в ШЛ. Задръжте малко коефициентите и изчислението на шансовете, нека се насладим на това, че този турнир може би все пак не е онази предсказуема запазена територия за богати и самодоволни членове.

Онова, което би било още по-забележително за Евертън, е, че въпреки постиженията на Мойс, тимът всъщност не се е класирал за евротурнирите от 2009 г. насам. А последният път, когато и двата клуба от Мърсисайд завършиха в Топ 4? Отговорът е 1988 г. в старата Първа дивизия, когато Ливърпул бе шампион, а Евертън завърши 4-ти. Дали пък историята не е на път да се повтори?

Джейсън Бърт, “Дейли Телеграф”

Още от Футбол свят

Виж всички