Нападателят на Монако Димитър Бербатов даде интервю пред клубната телевизия на монегаските. Митко разказа за първите си стъпки в тима, живота си в Монако, докога смята да играе, с какво иска да бъде запомнен и какво смята да прави, след като приключи с футбола.
Как се чувствам в Монако
"Чувствам се страхотно, защото всички, като се започне от играчите, треньора и останалите, които работят за клуба се отнасят много добре с мен и ме посрещнаха отлично. Аз съм малко срамежлив и не говоря много, но всички бяха много добри. И вече, когато започнахме да тренираме и да играем можех да покажа какво мога. За момента се чувствам много добре и нещата се развиват чудесно за мен и отбора".
Семейството
"Семейството ми харесва Монако, а това е много важно за мен. Разбира се и аз го харесвам. Мисля, че няма някой, който да не го. Морето, хората, магазините, яхтите. Формула 1 ще бъде тук също. Ако трябва да бъда честен обаче за мен няма значение къде живея, стига да играя футбол. Мога да живея на улицата, само и само да играя".
Моят стил
"Играя така, както съм го правил през целия си живот. Опитвам се да правя различни и красиви неща, да играя както виждам аз нещата и мисля, че се справям доста добре".
Задължително ще се снимам във филм
Не мисля, че трябва да бъда сравняван с Ерик Кантона. Той беше велик играч за Манчестър Юнайтед - головете, които вкарваше, начинът, по който си вдигаше яката беше много готин. И след като приключи с футбола, отиде в киното. Аз също съм голям фен на филмите, така че след като сложа край на кариерата си, също ще се опитам да се снимам в някой филм. Мисля, че ще бъда добър актьор".
Художникът Бербатов
"Баща ми беше доста добър в рисуването. Така че просто талантът се е предал на мен. Започнах да го правя, когато бях много малък - може би 10, 11-годишен. Ако видя нещо, което ми харесва, мога да го нарисувам без проблем. Така се забавлявам просто. По този начин си почивам. Или така, или гледам някой филм. Харесвам Луи дьо Финес и филмите му - направих му карикатура, харесвам Снууп Дог - и него го нарисувах. Така че ако направя карикатура на някого от съотборниците ми, значи го харесвам".
Искам да бъда запомнен с...
"Все още имам същата страст към играта и се надявам, че мога да играя още малко. Защото, когато приключиш, няма връщане назад. Тъжното е, че, когато станеш възрастен, не можеш да играеш повече на професионално ниво. За това ще се опитам да съм на терена възможно най-много. Разбира се, щастлив съм с всичко, което постигнах в кариерата си. Продължавам напред. Ако успея да спечеля още неща с новия ми отбор, ще съм радостен, защото ще мога да се обърна назад с усмивка, защото съм се справил добре. Искам да ме запомнят като добър и специален играч. Футболист, който играе по неговия си начин, вкарва неговите си голове и се забавлява на терена".