Това не беше най-убедителната футболна хореография от страна на Манчестър Юнайтед, който търси усещане за хармония, прилягаща на името на този велик клуб, преди четвъртфиналния сблъсък от Шампионската лига срещу най-силния отбор на континента – Байерн (Мюнхен).
Мениджърът Дейвид Мойс се озова седнал до Райън Гигс в понеделник на пресконференцията преди мача и това, което можеше да бъде шанс за отричане веднъж завинаги на предположенията за раздалечаване между двамата по отношение на позициите за посоката на клуба, всъщност донесе неудобни моменти.
Пролича най-вече, когато Гигс бе запитан, в преднамерен опит за отваряне на дискусия за напрежението върху мениджъра, дали се вижда един ден в неговата роля. Този фланг бързо бе затворен. “Тук сме да говорим за мача”, бе отвърнато на нападателния американски журналист всред насилен смях.
Гигс бе в залата, тъй като му бе ред, а не като част от предварително нагласен удар срещу новия режим, какъвто неговият близък приятел Пол Скоулс произведе при появата си в студиото на “Скай Спортс” преди седмица. И все пак всички тези изкуствени усмивки придадоха на цялото събитие усещането за събиране на скарано семейство.
При все че най-реалистичният шанс Гигс да поеме поста от Мойс би дошъл при напускане на последния преди лятото, сблъсъкът с Байерн осигурява възможността на мениджъра да сложи точка на всяка мисъл за пуч от страна на “Випуск 92”. Нов разгром – напълно възможна развръзка, обаче би предизвикал нови въпроси за това дали Мойс може да изведе Юнайтед напред, а величината на мисията се подчертава от липсата на наказания Патрис Евра и възможната на Рафаел де Силва заради разтежение в бедрото.
Балончето за думи на Мойс на корицата на фенизданието “Red Issue” не можеше да обрисува по-добре задачата пред отбора. Заглавие: “Юнайтед изтегли Байерн”, мениджърът, фиктивно, казва: “А имаме за ляв бек Бютнер”.
Франк Рибери предизвика фаула, довел до съдбовното изгонване на Рафаел в четвъртфиналния реванш през 2010 г. между тези два отбора, а днес може заедно с Ариен Робен да навреди значително повече на тази отбрана на “червените дяволи” с наличието на Александер Бютнер в нея.
Настроението сред вече придошлите в Манчестър германци бе на самоувереност, граничеща с перчене. “Седем, осем или девет гола ще вкара Байерн?”, запита британските журналисти един тамошен ТВ екип. Това бе чужда обстановка за Гигс – да стои и да обсъжда двубой, преди който неговият клуб е отписан от почти всички. Поне човек би очаквал Юнайтед да се ползва с репутацията на несъкрушимост сред германците заради постигнатото от уелсеца и компания срещу тях във финала през 1999 година.
Уелският ветеран говореше в стила “Манчестър Юнайтед”, който е далеч по-естествен от този на по-предпазливия Мойс. “Не се виждаме като аутсайдери. Виждаме се като домакини в екипа на Манчестър Юнайтед. Ще излезем да спечелим този мач – настоя играещият треньор. – Уверени сме и очакваме мача с нетърпение.”
Ако обаче Мойс планира отхвърляне на характерната си предпазливост и заложи на офанзивен стил с цел доказване на това, че отборът може да играе и мисли като някогашния шампион, значи се е справил добре в задачата да го прикрие. При задаване на идеята за атакуваща стратегия в опит за вземане на преднина преди реванша на “Алианц Арена” следващата седмица, той отбеляза, че “в първите мачове винаги има известна предпазливост. Трябва да гледаме двата мача генерално.”
Едно от решенията пред Мойс е дали да ползва Шинджи Кагава след силното му представяне срещу Астън Вила в събота. Вечно ентусиазираното японско медийно братство натисна за него вчера, припомняйки рекорда на сънародника си за Борусия (Дортмунд) срещу баварците: четири победи в четири мача. “Той е в мислите ни. Много го харесваме”, каза им Мойс.
Гигс, след приноса си при решаващата победа над Олимпиакос, също ще се надява на шанс за изява. Той не отрече, че му се иска да е играл повече в един сезон, в който има само 6 мача като титуляр, само с един повече отколкото в Европа: “Като футболист ти се ще да играеш непрекъснато. Обичайно играя веднъж на две или три седмици, вероятно за да се извади най-доброто от мен. Последният мач бе може би за първи път от шест-седем седмици.”
Той се измъкна от коментар за критиките към играта на тима, отправени от бившите му съотборници Скоулс и Гари Невил: “Да си критикуван е нещо нормално като играч на Манчестър Юнайтед. Загубиш ли мач, критикуват те.”
За Гигс, повече отколкото за всекиго другиго довечера, има мотивация за още едно представяне от онези предишните на Юнайтед. Защото, след всички тези славни години, не се предполагаше нещата да завършат плачевно като сега.
Йън Хърбърт, “Индипендънт”