Една година щастие за РВП в Юнайтед стига

При пристигането си в Англия в една и съща година – 2004-та, съответно в Челси и Арсенал, Ариен Робен и Робин ван Перси вече бяха си изградили репутация, макар под “репутация” да говорим само за таланта на тези двама холандски играчи. За да коментира техните трансфери, един знаменит играч на “артилеристите” от онези дни сподели тази забележка, която в много отношения е разкриваща: “Те взеха солта, а на нас остана пиПерси”. Нека го преведем на по-разбираем език за читателя: единият от двамата е по-силен характер от другия, при това не само на думи.

Десет години по-късно Робен е спечелил всичко, или почти всичко, с Челси, Реал Мадрид и Байерн (Мюнхен). Ван Перси има само една шампионска титла на Англия с Манчестър Юнайтед. Титла, която той жадуваше след дългото (и напразно) очакване в Арсенал – клуб твърде умалял за неговия височайш статут. През 2012 година РВП натисна със зъби и нокти да напусне Северен Лондон и в средата на август подписа с “червените дяволи”. Безоблачното му щастие обаче трая само една година.

Да се казва, че напускането на Сър Алекс (Фъргюсън) се е отразило на холандския нападател, е евфемизъм. Ван Перси уважаваше бащината фигура на шотландеца, ала бе изградил много силна връзка и с неговия помощник Рене Мьоленстеен, който му е и земляк от провинцията Ноорд-Брабант. Дейвид Мойс обаче не пожела да задължи специалиста и именно тук започна проблемът.

РВП никога не се е славел с реномето на лесен за менажиране играч. В Ротердам, където е роден, напусна Екселсиор на 16 години, преди да премине във Фейенорд, а там конфликтите му с треньора Берт ван Марвейк озвучаваха стадион “Де Кайп” още от входовете. Стигна се дори дотам в навечерието на мача за Суперкупата на Европа 2002 срещу Реал Мадрид Ван Марвейк да изпрати младежа направо вкъщи, разгневен от неговото лошо отношение и поведение. И макар Арсен Венгер да съумя (къде по-успешно, къде не толкова) да изтърпява и задоволява капризите на Ван Перси, последният си остана също толкова непредвидим, колкото и физиката му.

След една година без суетни на “Олд Трафърд”, в която се носеше на крилете на щастието от възвърнатото здраве, нападателят пак започна старите си номера. Както често се случва когато главата не те слуша, се трупат контузиите: вече четири този сезон с предизвикано общо отсъствие от два месеца и половина. И по-лошото: изрече тежки думи след поражението на гости на Олимпиакос в Шампионската лига миналата седмица: “Някои от съотборниците ми понякога заемат зоните, където аз искам да играя. Това ме задължава да приспособявам беговете си и утежнява нещата. Жалко!”

Щеше ли Ван Перси да си позволи подобни изказвания в ерата “Фъргюсън”? Разбира се, че не! РВП обаче обича да търка сол в раната и да стреля по линейката, каквато метафора може да се приложи към Манчестър Юнайтед в сегашното му положение. Вместо да е солидарен и да гаси пожара, той мисли за своето его и за това как да избяга от този огъващ се пред бурята кораб.

Слуховете го свързват дори със завръщане в Арсенал, ала холандецът няма да си тръгне. Защото договорът му, който е в сила до лятото на 2016 година, не съдържа клаузи с неустойки за прекратяването му. И защото Юнайтед не е от онези клубове, оставящи даден играч да напусне под единствения претекст, че на него така му се искало. Уейн Рууни си плати скъпо да разбере това миналото лято. Освен ако...

През 2006 година на самия Фъргюсън така му бе писнало от поведението на Рууд ван Нистелрой (пак холандец!), който тровеше атмосферата в съблекалнята, че го продаде на Реал Мадрид за едва 14 млн. евро. РВН бе на 30 години и добре го насолиха, което при толкова допирни точки с настоящия случай, да се върнем на темата за вкуса, все пак носи някаква разлика с пиПерси...

Тиери Маршон, “Франс Футбол”

Следвай ни: