Може би за повечето хора ще прозвучи изненадващо, но българка стана носителка на Европейската купа по синхронно плуване за 2015 година. Само преди дни Яна Георгиева, като част от гръцкия национален отбор, стъпи на най-високото стъпало на почетната стълбичка в холандския град Хофдоорп в едно от най-модерните плувни съоръжения на територията на „страната на лалетата“. Sportal.bg в лицето на Фани Богданова разговаря с едва 17-годишната, но толкова талантлива и вече успешна синхронистка Яна.
Коя е Яна Георгиева?
Яна е родена в София на 13 юни 1997 година.Баща ѝ и майка ѝ са българи. Той бивш състезател по плуване на ЦСКА, а тя бивша състезателка по синхронно плуване. И двамата са завършили Национална спортна академия и работят като треньори.
Бащата на Яна всъшност е и първият ѝ треньор. Първите и стъпки във водата са с него. През 2000-та година майката на Яна е поканена като треньор по синхронно плуване на остров Крит, Ханиа (морски спортен клуб „Ханиа“). Поради тежкото финансово състояние на семеѝството по това време, Биляна Кондова приема поканата да замине. Преди това тя работи като треньор в Ученическа спортна школа „Люлин“. Така преди 15 години семейството на Яна се премества на остров Крит и майка ѝ стартира кариерата си на трениьор в Гърция.
Как така една българка се озовава в националния отбор по синхронно плуване на Гърция? Отговорът на този въпрос е следният: Яна от три годишна е в басейна неотлъчно до майка си. Като малка е присъствала на всичките ѝ тренировки и по-късно започва да се състезава за клуба, в който работи тя. На около 8-годишна възраст започва участието си в държавни първенства на Гърция. Още от самото начало си личи, че има талант, изключително издръжлива е, артистична, гъвкава, с добро чувство към музиката. Качества, които са много ценни за една състезателка по синхронно плуване. И най-важното Яна има характер, който ѝ дава възможност лесно да се сработва с други момичета в отбора и да допринася за отборния дух, което е нещо много ценно за един отборен спорт като синхронното плуване. Когато Яна получава гръцко гражданство при навършването на 14-годишнината си, ръководството на националния отбор я кани на тест и подготовка в Атина и всъщност така започва кариерата ѝ като състезател на националния отбор на Гърция. Преди това тя вече е печелила няколко медала от държавни първенства за възраста си и нееднократно е привличала вниманието на треньорките работещи за националния отбор.
Ето го и самото интервю с Яна Георгиева:
- Само преди дни спечелихте Европейската купа по синхронно плуване в Хоофдорп, Холандия. Това първа титла от подобен ранг за Гърция ли е в този спорт?
- Мисля, че да. Гърция за пръв път печели Европейската купа.
- Какви са най-добрите постижения на гъркините в синхронното плуване досега?
- Доколкото знам Гърция е достигала до 4-то място на европейски първенства за жени , до 7-мо място на световни при ансамблите и до 6-то място при соло и дует на световно и олимпийски игри.
- Колко високо бе нивото на тазгодишната Европейска купа по синхронно плуване?
- Според мен нивото по време на тазгодишната европейска купа бе високо предвид това, че в Хофдоорп, Холандия присъстваха най-силните отбори в света - Русия, Украина и Испания, също така и отбори като Италия и Франция с доказани традиции в този спорт.
- Как Гърция изведнъж се озова сред европейския и световния елит по синхронно плуване?
- Гърция се оказва в световния елит благодарение на чуждестранните треньори, които работят в страната и повдигат нивото на спорта в клубовете. Предимно треньори от Украйна, Русия и България.
- Колко клуба в Гърция развиват този спорт? Колко момичета се борят за едно място в националния отбор по синхронно плуване на Гърция?
- Около 15 клуба развиват този спорт в Гърция. Конкуренцията е голяма. Около 100 състезателки се явяват на държавните първенства във всяка една възрастова група. Възрастовите групи са деца 10-12-годишни (там броя е по-голям около 200 деца); девойки младша възраст 13-15-годишни; девойки старша възраст 15-18-годишни и жени над 18 години. Подбора за националния отбор започва от девойки младша възраст. Всяко едно момиче участвало на държавния шампионат може да се бори за правото да стане член на националния отбор. Подбора се извършва от треньорите на националния отбор.
- На въпросът какво още ви предстои състезателно тази година и какви са целите, както на отбора, така и вашите лични амбиции за Олимпийските игри в Рио през 2016 година, майка на Яна отговаря така:
- Тази година Яна ще участва на Европейските игри за юноши в Баку (12-16 юни) и след това ще участва на Световното първенство за жени в Казан,Русия (в края на юли). Самата Яна казва,че голямата ѝ мечта е да участва на олимпиѝски игри. Целите ѝ са да се представи възможно най-добре в предстоящите състезания и да следва мечтите си.Предстои ѝ и републиканско първенство на Гърция за девоѝки старша възраст в края на юни, където нейният отбор ще се бори за призовата троѝка.
- Титлата на Гърция от Европейската купа каква тежест има за завоюването на олимпийски квоти или само титлите в отделните дисциплини в първенството са от значение?
- Завоюването на Европейската купа няма да има някаква тежест за участието на Гърция на олимпийските игри в Рио. Просто за отбора е важно да има такива участия и успехи за повдигане на нивото и съдийското мнение.
- Как всъщност започна всичко за вас? Кой ви запали по синхронното плуване? Кога направихте първите си стъпки в басейна и в кой момент насочихте силите си изцяло към синхронното плуване?
- Доколкото знам от майка си, от бебе съм постоянно до нея и по време на работа, и по време на състезания . За едно дете е естествено да прави това, което правят и родителите ѝ. Баща ми работеше на същия басейн, където и майка ми. Брат ми, който е 6 години по-голям от мен беше добър състезател по плуване, така че логично и аз като най-малкия член на семейството да вървя по стъпките на по-големите.
- Кое е най-трудното в синхронното плуване? И кое е най-приятното във вашия спорт?
- Най-трудно за мен е голямата продължителност на тренировките и сработването на характерите в един отбор, в това число и сработването с треньора. Най-хубавото е вътрешното удовлетворение, че в изявите си по време на състезание си се доближил максимално или дори си надскочил най-високото си ниво, че си успял да направиш това, което се е очаквало от теб и си успял да постигнеш това, което ти сам си очаквал от себе си.
- Колежките ви – състезателките по синхронно плуване от останалите държави постоянно коментират колко недостижимо е нивото на рускините, украйнките и испанките в отделните дисциплини. Наистина ли е толкова недостижимо и защо?
- Да, нивото на отбори като Русия изглежда недостижимо. Сятам,че голяма роля играе физическата даденост, възпитанието и спортния дух, и не на последно място хореографиите и избора на музика заедно с рисковите и оргинални елементи в съчетанията на рускините.
- Често се коментира и тренировъчния режим на рускините. 60 тренировъчни часа седмично за тези от националния отбор на Русия и по 30 часа на седмица за едва прохождащите в този спорт 6-годишни момиченца . Това изобщо възможно ли е предвид крехката възраст на състезателките? В Гърция по колко часа на седмица тренирате и остава ли ви време за училище?
- Тренировъчният режим на всеки отбор е свързан с традициите и нивото на дадения спорт според мен. И затова отбори като Русия са на челното място в продължение на десетилетия. Гърция се опитва да копира големите отбори в това отношение и това се дължи на чуждестранните треньори, които работят в страната. Разбира се, някои неща са неусъществими, защото системата на обучение, начина на живот, възпитанието, климата и т.н. са различни. В Гърция училището не помага за развитието на големия спорт,така че състезателите като мен са подложени на голямо напрежение, за да успеят да бъдат и добри ученици. Националният отбор тренира средно около 50 часа на седмица, а един клуб на добро ниво между 3 и 4 часа на ден.
- Бихте ли ми описали един ваш ден от ставането от леглото сутринта до лягането отново в него вечерта?
- Един ден в националния отбор е съвсем различен от един ден в собствения ти град и клуб. Нациналният отбор прави целогодишно подготвителни лагери в Атина, където събира състезателки от цяла Гърция. На тези лагери състезателките живеят в хотел, тренират средно по 6-7 часа и тренировките започват обикновено в 8 сутринта, но всеки лагер е различен по своему. В дните, в които се провеждат лагерите, голям проблем за нас състезателките се явяват пропуснатите училищни дни. Ние състезателките сме принудени да наваксваме материала с частни уроци, които родителите ни плащат при завръщане от лагерите.
- Колко строга е диетата на състезателките по синхронно плуване и какво включва тя? Има ли забранени храни?
- Диетата на състезателките е едно от най-важните неща в този спорт и едно от най-трудните неща за една състезателка. Трябва едновременно да бъдеш лек във водата, да бъдеш силен и да издържаш на продължителните тренировки. Диетата включва предимно зеленчуци и плодове,ядки,риба и пълнозърнести храни,избягват се сладките храни.
- Кои са изобщо забранените удоволствия за един топ спортист? И на кои изкушения вие самата не можете да устоите и понякога си ги позволявате?
- Забранени удоволствия за мен са: прекаляването с храната, късното лягане вечер, екскурзиите с класа и приятели, в момента за това се сещам.
- Какви качества се изискват в синхронното плуване, за да има една състезателка шанса да стигне върха и кои са вашите най-специални и уникални качества, които са запазена марка само за Яна Георгиева?
- Аз вече споменах за многото качествата необходими на една синхронистка от високо ниво. Физически данни са най-важни. Да бъде лека във водата, подвижна с хубави колена и шпиц, да има гъвкавост, да бъде издръжлива, да има чувство за ритъм и музика, да бъде артистична, да не проявява егоизъм, защото тук говорим за отборен спорт. Най-важните и уникални качества според мен обаче са: една състезателка по синхронно плуване да е в състояние да помага на отбора в израстването му, да се сработва с останалите момичета бързо и лесно, да е много упорита, да не я е страх да прави акробатични избутвания във водата и да бъде много артистнична. Към тези неща именно се стремя аз и мисля, че това са и най-ценните ми качества.
- Разкажете ми повече за правилата, за оценяването, за важността на желатина в косите във вашия спорт; За впещатляващото присъствие на състезателките от появата им на стартовата полощадка на ръба на басейна до момента , в които получават своите оценки; За това вие нащо като хора-амфибии ли сте? Колко секунди издържате без въздух под водата и как се изпълняват 30 движения в рамките на 10 секунди? За мен всичко това е малко необяснимо.
- Оценяването според мен не винаги е достатъчно обективно, защото съдиите трябва да имат достатъчно опит и знания, да опресняват уменията и знанията си постоянно. В синхронното плуване много неща трябва да се вземат под внимание при оценяването, като например колко високо излизат състезателките над водата,бързината на движенията, синхрона, артистичността, трудността на елементите и избутванията, колко често се сменят схемите и т.н. Желатина в косите е задължителен иначе косата пречи по време на изпълненията във водата,лицето трябва да се вижда,много е важно да представиш темата на музиката и с лицето си. Това също така се оценява. Колкото и трудно, и тежко да е едно състезание трябва да съумееш да излезеш на платформата и да играеш все едно всичко е много лесно и приятно, в това число и да излезеш от водата с усмивка и да чуеш оценките.Това се постига с опит. При всяко следващо участие малко по малко става все по-лесно. Бързината на движенията се постига с много упоритост и повторения, като целия този процес започва от най-ранна възраст, така че аз не съм разбрала кога точно съм започнала да изпълнявам много и отсечени движения за кратко време.
- Усмивките на състезателките по време на изпълнениенаистина ли са толкова важни, колкото ги описват някои състезателки и как се оценява усмивка?
- Не бих казала, че са само усмивки. По-скоро изразяваш темата на музиката. Важно е каква музика си избрал. Когато музиката е весела, присъства усмивката на лицето. Някои отбори направо правят пантомима по музиката и това се оценява високо. Пресъздаването на чувствата и темата в едно съчетание е нещо като подправките в едно ястие.
- Колко време ви трябва преди изпълнение, за да приведете външния си вид в този вид , в който публиката ви вижда по време на състезанията и кой се грижи за това (състезателките сами или стилисти/гримьори)?
- Приблизително половин час или 45 минути са необходими на една състезателка да подготви външния си вид, но има значение какъв точно ще бъде гримът и колко трудна ще бъде прическата.Всичко това зависи от избора на треньора и от помощта му по време на приготовлението на отбора преди старт. Отборът сам се приготвя, състезателките си помагат една на друга. В повечето случаи треньорът гримира и дава напътствия, за да не се губи време. Участвала съм обаче на турнир във Франция, където имаше професионални гримьори и гримът беше много сполучлив и оригинален.
- Каква е Яна Георгиева извън басейна? Какво обичате да правите? За какво ви остава време?
- Спокойна, разумна, съвсем естествена, обиквовенно момиче на 18 години, усмихната и чувствитена, не много общителна, но достатъчно отворена към света.“ Това е Яна по думите на майка ѝ.
Самата тя за себе си казва следното: "Чувствам се добре между приятелите ми, обичам да ходя на дискотека и да танцувам, да се разхождам край пристанището и морето, приятелките ми да идват в къщи и аз да ходя при тях. Обичам да гледам филми, да чета книги, да се занимавам с кучето ми или просто да седя и да слушам музика. Харесва ми да съм в компанията на хора които имат чувство за хумор и знаят как да се забавляват."
- Имате ли идол в спорта (синхронното плуване) или в живота въобще? Кой е той/тя и защо?
- Идола ми в спорта е Вержини Дедие - състезателка на Франция и една от наѝ-добрите в този спорт в продължение на няколко години. Харесва ми артистичността и силата, която излъчва когато играе. В живота идол ми е е мама. Има нещо в нея,което ме кара да искам да съм като нея. Бих искала да се справям с трудностите и работата като нея, да се науча да се боря в живота и да се науча да се изправям след неуспехи.
- Какво е мотото ви?
- Мотото на майка ми е да се усъвършенства и да работи върху слабостите си. Аз още нямам мото,но бих искала да постигна повече със самата себе си. Да не бъда толкова чувствителна в някои моменти, защото това ми проваля работата и забравям за целта.
Яна и Биляна – нейната майка и треньорка са имали много тежки моменти при утвърждаването им като състезател и треньор. Някои родители са били негативно настроени към тях поради това, че Яна носи българско име и "взима мястото на гръцките състезателки", но федерацията и треньорите изцяло я подкрепят. Биляна Кондова освен Яна има и други свои състезателки в националния отбор. Тя често пъти е ходила и е помагала на ръководителите на националния отбор и нейни хореографии са се използвали при поставянето на съчетанията на отбора на Гърция за международни състезания. Клубът на Биляна за 15-те години, откакто тя работи там, се е наредил сред най-добрите и успешни отбори в Гърция.
Разделяме се с Яна Георгиева с пожелание за още много титли и най-вече здраве и вдъхновение, за да може дълги години да продължи да прави това, което най-много обича, а именно да танцува във водата.
Фани Богданова за Sportal.bg
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)