Ексклузивно със Станислав Недков: Не ми беше лесно да прекратя състезателната си кариера (Част I)

Ексклузивно със Станислав Недков: Не ми беше лесно да прекратя състезателната си кариера (Част I)

За препятствията, усещането за „голямата сцена“ и плановете на Българската Федерация по ММА

Станислав „Стъки“ Недков няма нужда да бъде представян на всеки фен на Смесените бойни изкуства в България. Той е първият наш сънародник, който се пребори за победа в UFC, където безспорно се състезават повечето от най-добрите бойци в наши дни. Прочетете ексклузивното интервю на Иван Димитров със Стъки и вижте какво разказа той относно своята кариера в Смесените бойни изкуства и бъдещите му планове що се отнася до българската ММА сцена.

ИД: Здравей Стъки! Преди да преминем към темата за ММА двубоите, кажи ни как си, как се чувстваш и наред ли е всичко свързано с здравословното ти състояние и успя ли да се възстановиш след обявения за последен в твоята успешна кариера мач?

СН: Като оставим настрани болежките от старите травми, с които вече съм свикнал да са част от моето ежедневие, се чувствам по-спокоен от преди. Денят ми е изпълнен с повече ангажименти откакто прекратих състезателната си кариера, но го няма вече това натоварващо вършене на всичко под час и минута, което освен физическата дейност и тренировките е допълнително натоварване най-вече за психиката.

ИД: Наскоро ти ни изненада с твоето решение да се оттеглиш от спорта. Окончателно ли е това? Има ли ясна причина, поради която взе такава стъпка в кариерата си, или е просто съвкупност от различни фактори? Как го приеха твоите приятели и роднини и разбира се как се чувстваш ти самият след такова безспорно „тежко“ решение?

СН: Не ми беше лесно да взема решение да прекратя състезателната си кариера и то в момент, в който наистина чувствах, че имам сили за още победи и успехи. Аз винаги съм си поставял високи цели и никога не съм правил компромиси с тях. Затова и когато подписах договор с UFC си казах, че моята кариера, ще приключи там. Или ще бъда най-добрият, или ще се оттегля, защото рискът и натоварванията, на които подлагам всеки ден мен и моето семейството са огромни. В спортa обаче има чупливи хора, спортисти, които се контузват често. За съжаление, аз се оказах точно такъв и през цялата си кариера бях преследван от травми, които нарушаваха подготовката ми и които правеха паузите между мачовете ми доста големи. Когато обаче играеш на най-високото ниво в смесените бойни изкуства, нямаш право да влизаш в битка на по-малко от 100% подготвен и когато започна да идва този момент, аз реших, че трябва да се оттегля. Още повече, че като единствен българин в UFC аз представях не само себе си, но и моята страна.

ИД: Последното ти участие бе на второто най-голямо събитие, което организаторите на UFC са правили. Първото бе издание номер 129, което се проведе в Торонто и бе оглавено от Джордж Сейнт Пиер и Джейк Шийлдс. Какво е усещането да си на такава голяма сцена и да знаеш, че многомилионна публика е вперила очи и очаква всяко твое движение?

СН: Да, последният ми мач беше в Стокхолм пред над 30 хиляди души и милиони в цял свят, вперили поглед към екраните. Това беше най-голямото събитие, което UFC са правили в Европа и второто по големина въобще, което са правили в света. Затова и когато ми се обадиха да ме поканят да взема участие се съгласих веднага. За мен беше признание и чест да бъда част от това. Иначе усещането по време на самото състезание там беше същото, като на тренировка с моите партньори в залата. В такъв момент нямаш право да се поддаваш на никакви емоции, нито положителни, нито отрицателни. Проблемът при мен беше друг, а именно двете години пауза, които имах от предишния си мач до този и операциите, които претърпях на колената през това време. Дългото време без игра с партньор беше притъпило инстинктите ми за това от къде може да дойде опасност и това съответно забави реакциите ми за защита, а нивото в UFC е такова, че всяка грешка се наказва фатално.

ИД: Имал си участия в четири издания на UFC. Излизал си да се биеш на същата сцена, на която броени минути след теб в клетката са стъпвали хора като Андерсън Силва, Александър Густафсон, Маурисио „Шогун“ Руа, Минотауро, Дан Хендерсън и много други легендарни състезатели. Чувстваш ли се горд и щастлив от този факт?

СН: Християнството и вярата ми в ГОСПОД ИИСУС ХРИСТОС забраняват чувството на гордост, но определено се чувствам удовлетворен от това една малка по територия, но исторически огромна България, да бъде наредена сред световните сили в смесените бойни изкуства и аз да бъда нейния знаменосец. Благодаря на ГОСПОД, че ме дари с незабравими моменти, които успях да предам и на всички приятели на ММА в България и по света и които надявам се да подействат мотивиращо на децата, които са поели по този нелек път.

ИД: Можеш ли да ни кажеш с кои от известните бойци в спорта си тренирал? Поддържате ли все още контакти и имаш ли добри приятели сред ММА-бойците извън България? Ако да, то с кои?

СН: Приятел съм с всички, с които сме се виждали по състезанията, като освен тези, които изброихте по-нагоре бих добавил и много други, като Ранди Кутур, Чаел Сонън, Витор Белфорт, Чек Конго и доста други. Някои от тях ми обещаха, че скоро ще ми дойдат на гости в България. Имам идея, ако успеем, да го съчетаем с лагера на Националния отбор за мъже, който ще направим преди Световното първенство в Лас Вегас в началото на Юли.

ИД: Да те върнем сега отново в спомените. Какво означава за теб датата 27.08.2011 година – ден в който България записа първата си победа в UFC? Смяташ ли, че този ден ще остане в паметта на българските ММА фенове?

СН: Със сигурност! Ще остане като един от онези незабравими спомени в живота ми, за които говорихме малко по-рано. Да бъдеш избран от милиони бойци по света и поканен да подпишеш договор с UFC е мечта за всеки боец, трениращ ММА. Радостта ми от подписването, обаче не продължи дълго, защото няколко дни по-късно, на подготвителен лагер в Лондон, скъсах връзки и отложих дебюта си с няколко месеца. Когато ми беше насрочена битка отново, се случи така, че моят опонент Том Уотсън се контузи 24 часа преди мача - в деня на кантара. Тоест, дебютът ми в UFC се получи от третия опит, след повече от година на изпитания, но всичко това беше изтрито от радостта, която изпитах с първата българска победа в UFC. Може би не разбрах веднага какво се е случило, но когато на другия ден отидохме на статуята на ИИСУС ХРИСТОС в Рио де Жанейро и няколко часа не можах да си тръгна от там, защото постоянно идваха хора да ме поздравяват и да се снимаме, разбрах, че наистина се е случило нещо голямо... коленичих пред статуята и благодарих на БОГ!!!

ИД: А усещаш ли достатъчно подкрепа от феновете тук и навън? Българите в наши дни като че ли се нуждаем от повече идеи и символи, зад които да застанем задружно. Това е един от малкото моменти, в които сякаш не се караме помежду си и изпитваме единност. Изглежда, че въпреки неглижирането на бойните изкуства и спортове от държавата, все пак между капките успяваме да излъчим хора, макар и малко на брой, които се състезават на сериозно ниво. Приемаш ли своите участия в такъв голям форум като UFC за нещо, което би сплотило нацията, която винаги обръща внимание на единоборства на наши сънародници? Кубрат Пулев имаше мач срещу един от най-доминантните шампиони в бокса, ти участваше в най-известната федерация по ММА в света. В известен смисъл сте пионери от ново поколение в дисциплините си.

СН: Не съм съгласен с вас, че държавата не обръща внимание на бойните спортове. Както знаете, в края на миналата година Министерство на спорта даде лиценз на Българска Федерация по ММА. Лиценз имат и всички останали федерации по бойни спортове у нас - бокс, карате, кикбокс, муай тай и т.н.. Макар и в тежък икономически период за България, всяка една от тях получава финансиране от държавата и възможност да развива своя спорт и да привлича повече деца в залите. Разбира се, че има още доста неща, които трябва да се направят, за да имаме повече български състезатели, развяващи българския флаг по света и радващи нашите сънародници. Да не забравяме обаче, че имаме Министър-председател, който е бил състезател в бойните спортове и в негово лице и в това на Министъра на спорта Красен Кралев, аз виждам не само желание, но и сериозни действия за подпомагане не само на бойните федерации, а и на българския спорт, като цяло. Колкото до феновете, аз благодаря на всички, които бяха с мен и ме подкрепяха през всички години и се надявам поне малко да съм успял да им се отблагодаря и да ги зарадвам. Всичко, което ние спортистите правим и постигаме, няма да струва нищо, ако няма кой да го оцени. Затова още веднъж поклон пред всички!

ИД: Добре, а какви тогава са плановете ти занапред? Ти си президент на Българската Федерация по ММА. Подобно на Фьодор Емелианенко, след оттегляне и двамата участвате активно в ММА живота на държавите, в които живеете. Как върви този проект? Има ли интересни новини покрай него, които искаш да споделиш с аудиторията на Sportal.bg?

СН: Когато преди година и половина бях поканен да стана Председател на Българската Федерация по ММА, приех на секундата. Когато аз започнах да се занимавам с ММА , този спорт беше абсолютно непознат в България и ми беше много трудно. Нямаше треньори по ММА, нямаше зали, нямаше съоръжения, нямаше нищо. Единственото, което имахме с моите приятели, с които започнахме, беше постоянството в тренировките и желанието за успех. Смятам, че пътя, който изминах, трудностите, които преминах и контактите , които имам в света на ММА биха били в услуга на всички тези деца, които са избрали да поемат по този път. На първото състезание, което БФММА проведе те бяха 25. На последното, което проведохме на 18-ти април те вече бяха 130. На следващото, ще са 200. 200 деца на които съм обещал да дам всичко от себе си - време, пари, енергия. Ще ходя с името си, ще тропам по врати, но съм им обещал да им осигуря всичко, от което имат нужда, за да тренират спокойни, без да мислят за глупости. Голяма част от тях са в трудна тинейджърска възраст, когато човек още повече се нуждае от подкрепа. Затова държа те да ме приемат не толкова като председател на Федерацията, а като техен приятел. Нещата, които изисквам от тях и за които ще бъда безкомпромисен са две. Първо да бъдат постоянни и усърдни в тренировките и второ да бъдат добри хора. Хора за пример! Не е достатъчно само да си добър спортист. Много по-важно е да си добър човек! Когато съчетаеш двете неща, ставаш легенда!

ИД: Работите ли в посока образоване на публиката относно същността на смесените бойни изкуства и какви конкретни мерки би трябвало да се предприемат? Съгласи се, че голяма част от хората наистина не са наясно и мислят спорта за „нечовешки“, или просто харесват да видят как някой си изяжда боя, без да имат интерес от техническите и стратегическите аспекти от „играта“, а всъщност бойните спортове и в частност ММА са доста по-комплексна и „дълбока“ сфера.

СН: Мисля, че заедно с бойците, през годините и феновете успяха да се развият и станат по-компетентни. Вече все по-рядко можеш да чуеш на състезание подвиквания като "убий го", "изяж го" и т.н. По-голяма част от публиката не само идва да подкрепя някой приятел или любимец, но и знаейки правилата, успяват да преживеят всяка секунда от двубоя. Може би ми давате добра идея БФММА да поработи върху популяризирането не само на ММА, но и на правилника, по който се състезават бойците. Колкото до това, колко опасен е спортът, ще ви кажа, че сериозните инциденти са в пъти по-малко от много от олимпийските спортове, още повече, че правилника, по който БФММА провежда своите състезания е аматьорски и с много предпазни средства - каски, протектори на краката и по-дебели от профи-ръкавиците, което позволява дори и много малки деца да тренират нашия спорт. Това, което предстои по Календара на БФММА е Републиканско първенство за юноши, младежи, мъже и жени на 6-ти Юни в гр. Стара Загора. Това републиканско за мъжете се явява и Квалификация за определяне на Националния отбор за Световното първенство в Лас Вегас през месец Юли.

Край на първа част. Очаквайте продължението на нашето интервю с президента на Българската Федерация по ММА и бивш боец от листата на UFC – Станислав Недков.

Още от Бойни спортове

Виж всички

Водещи Новини

Видео акценти