Джосеп Гуардиола се направи на върховната версия на Марсело Биелса при завръщането си на “Камп Ноу”: заложи на тройка защитници в лицето на Рафиня, Жером Боатенг и Меди Бенатия срещу тримата тенори на Барселона. Тази зонова защита, но същевременно и персонална, позволяваше на Байерн (Мюнхен) да има на теория числено преимущество в средата на терена, но на практика това не се получи и баварците бяха отнесени, като трябва да благодарят на спасителя си Мануел Нойер.
Пеп спешно нанесе корекции в изначално сбъркания си подход. От трима към четирима отзад: Гуардиола промени схемата, за да продължи своя залог за тотален футбол. Луис Енрике от другата страна не модифицира и на йота своя подход и издигна спектакъла до върховно ниво. Целта бяха агресивна преса по целия терен, световъртежни преходи защита – атака и твърда решимост топката моментално да се върне в свое притежание след изгубването си. Всичко това бе изпълнено от Барса, както и впоследствие от един подобрен Байерн, отписал първоначалния си план.
Атакуването на Серхио Бускетс (дори по-фундаментално от защитаването на Лионел Меси) и откъсването му от играта бе опорната точка на баварците. Бастиан Швайнщайгер сновеше около централното ядро на тима на домакините както никога преди, ала на гостите им липсваше скорост на върха на атаката, за да разпънат отбраната на съперника и да позволят отнемане на напрежението от полузащитниците, че да могат те да си подават и подават безспир. Без спринтьор баварците просто ги нямаше никакви в последните 30 метра.
Гуардиола закъсня със смените, а и изтощеният му отбор нямаше ас като Меси. Аржентинецът свали на земята Нойер и го направи да изглежда като нещо лесно, стори същото и с Боатенг, а тези сцени олицетвориха падането на една империя. За десерт Неймар нокаутира в самия край изпадналите в гроги противници.
Сега остава само да се контролира мача на “Алианц Арена”. Меси вече е в Берлин. Срещу неговото вдъхновение открит антидот няма. Реши ли да излезе отпред на сцената, е винаги решаващата фигура. Винаги. №10 лети сам: нито е голям заради Пеп, нито заради Луис Енрике. Беше и е Меси.
Маркос Лопес, “Марка”