Мончи: мозъкът зад историческата ера на Севиля

Мончи: мозъкът зад историческата ера на Севиля

Бе лятото на 2003 г., когато за първи път осъзнах, че е време да науча доста повече за Рамон Родригес Вердехо. Известен още като Мончи. Известен още като мозъка зад футболните операции на ФК Севиля, след като се бе оттеглил като вратар на отбора три години по-рано (и впоследствие задържал се на поста 12 години).

Мончи, дами и господа, е причината град Севиля – една от най-продуктивните и значими фабрики за таланти на Испания, да има тим в Примера. Той може би също, макар това да е хипотетично и трудно доказуемо, е причината Севиля все още да има два футболни клуба. Защото е загадка за мен как този от Нервион би преживял оскъдицата на пари за клубове извън големите три или четири в последните години, ако нямаше в редовете си този 46-годишен голям футболен мозък.

Да се върнем обаче временно към есента на 2003 година. Един мой приятел – футболен юрист по занаят, бе на “Хайбъри” да върши работа и забелязал да викат такси за някой си Рамон Родригес. Очевидно ставало въпрос за футбол предвид шумотевицата около испанския гост и, едно подшушване по-късно, аз се озовах на мястото на събитието.

Сделката се оказа свързана с Хосе Антонио Рейес, към когото повечето “артилеристи” имат смесени чувства. Не така обаче стоят нещата в Севиля. Днес той пак е там, в родния си клуб, ала продажбата в Арсенал – за доста повече пари от дадените от Барселона за покупката на Роналдиньо шест месеца по-рано – бе началото на серия продажби на перлите на Мончи (другите две бяха Жулио Баптища и Серхио Рамос), докарала в касата на “лос бланкирохос” печалба от близо 90 млн. евро.

Всъщност, вместо Мончи, прякорът му трябва да е Маржин. Неговото металургическо умение да забележи, вземе и оскъпи играч, когото другите клубове първо просто не искат и да погледнат, а после идват на крака при него да го купят на огромна печалба за Севиля, е просто забележително.

Е, не става всеки път. Не всичко, до което се докосва, се превръща в злато, иначе би бил Мидас, а не Мончи. Аз обаче не вярвам в съвременния футбол къде и да е да има друг търговец на плът, който да може да се сравнява с него.

В своята ера той издигна от клубната школа или докара следните играчи: Даниел Алвеш, Фредерик Кануте, Луиш Фабиано, Жулио Баптища, Серхио Рамос, Хосе Антонио Рейес, Андрес Палоп, Адриано, Ренато, Гари Медел, Жофри Кондогбиа, Хесус Навас, Диего Капел, Алваро Негредо, Сейду Кейта, Енцо Мареска, Кристиан Поулсен, Луис Алберто, Алберто Морено, Кевин Гамейро, Карлос Бака, Диего Лопес, Федерико Фацио и Иван Ракитич.

Не всички от тях бяха продадени. Някои бяха пуснати със свободен трансфер предвид възрастта им. Всеки един от гореспоменатите обаче донесе, или ще донесе, значително повече на Севиля по отношение на цена, престиж, спонсорства и трофеи отколкото е струвало довеждането им в отбора. Нетната печалба е около 200 млн. евро.

А черешката на тортата (със сигурност поне за мен, тъй като това не е колонка на счетоводителя) е, че следваната философия от Мончи – да се купува евтино и да се продава скъпо – не лишава клуба от трофеи. Точно напротив. В неговия етап Севиля е стигала 10 финала и е спечелила 7 от тях. Веднъж бе близо и до титлата в Примера, а този сезон е на път да дублира миналогодишния си успех в Лига Европа и да се класира в Шампионската лига.

А сега малко контекст, в случай че или сте късопаметен, или новак в областта на историята на клуба: след Купата на краля през 1948 г. не бе спечелен ни един голям трофей (изключвам титлата в Сегунда през 1968 г.) до ерата Мончи и Купата на УЕФА през 2006 година.

Особено се засили интересът ми към него по две причини. Реал Мадрид мина през етап между идването на Дейвид Бекъм и покупките на Гонсало Игуаин, Марсело и Роналдо, когато смяташе за взаимноизключващи се идеи вземането на точния треньор и точните играчи на точната цена едновременно.

“Лос бланкос” флиртуваха с Мончи. В един момент бе най-голямата публична тайна в испанския футбол, че той е на ръба от подписване с тях. По няколко причини обаче, включително сантименталността, осигуряването на по-добри условия и наличието на страховито убедителен президент (Хосе Мария дел Нидо, който сега е в затвора), това не се случи. Толкова по-добре за Севиля.

След разбиването на най-големия отбор на андалусците за всички времена с напускането на Кануте, Луиш Фабиано, Адриано, Алвеш, Палоп, Ренато и Хави Наваро и смъртта на Антонио Пуерта, способността на Мончи да открива нешлифовани диаманти и да ги продава после на огромна печалба блокира. Тимът бе в застой, а трансферната политика не работеше като преди.

Дали заради случайно стечение на обстоятелствата, или просто защото бе дошло времето да преоткрие нюха си, Мончи навлезе в нова успешна серия точно когато финансовата криза започна да опразва касите в Ла Лига и да плаши главните кредитори – банките.

Ето ви нова икономическа реалност. Нивото на играчите, с които сте успявали преди, са извън най-буйните ви мечти. Затова сега се целите в още развиващите се или в такива, които изживяват спад във формата и кариерите им се нуждаят от съживяване.

Бившият вратар, родом от Кадис, обаче пак повтаря серията си от преди десетилетие, купувайки футболисти, които да разцъфтят на “Рамон Санчес Писхуан”, които са силно жадувани от грандовете и които миналия май донесоха на андалусци четвъртия им европейски трофей, а сега може да им донесат и петия. Мончи гледа на последните два сезона с гордост:

“Преди две лета наистина се нуждаехме да продаваме, тъй като излизахме от два доста бедствени във финансово отношение сезона и имахме дългове от около 22 млн. евро. Ако клуб като нашия е дори съвсем леко отклонен от курса на добро управление или планиране и е изправен пред подобен дълг, има голям шанс да потъне и никога вече да не се издигне до предишното си високо ниво.

Проблемът е, че защото продаваме добре, клубовете опитват да ни карат да плащаме надценка за техните футболисти. Тези клубове обаче не осъзнават колко високи заплати плащаме. За да има клуб като нашия играчи с качеството например на Карлос Бака, Марко Марин или Кевин Гамейро, което подобни на нас клубове не могат да си позволят, трябва да предлагаме доста висока средна заплата.

Това значи, че често, когато продаваме, не е за да реинвестираме в трансфери или в клуба, а за да си позволяваме повече харчове в перо “заплати”. Тези дни не е възможно да имаме нивото на заплати от времето, когато купихме или подновихме договорите си с Дани Алвеш, Кануте или Луиш Фабиано. Затова трябва да намираме нов път.”

Миналото лято имаше 21 движения навътре и навън в клуба откъм покупки, продажби и наеми. Това е хаос за изпипващ всеки детайл треньор като Унай Емери и усили напрежението върху Мончи да не прави и един грешен ход. А потенциал за такъв има предостатъчно в разни области: кого да продадеш, за колко, кого да купиш, какъв тип ти трябва за тази гъвкава, интелигентна, технична, но и много интензивно пресираща футболна философия на тима.

Човек би си помислил, че това стресира Мончи. Той обаче прекарва голяма част от времето си в Лондон, направлявайки своята работа от дистанция в нает апартамент и учейки английски език. Това увеличава и пазарните му умения, и броя отворени врати пред него за мига, когато в крайна сметка последва пътя на своите открития.

Колко черен ден ще бъде това за Севиля!

Греъм Хънтър, ESPN




Още от Футбол свят

Виж всички