Инерцията свърши

Колкото и да отричат ръководните фактори в Лудогорец, в последно време го карат яваш-яваш. Това е доста грешно и опасно. Когато изключиш от скорост и инерцията свърши, трудно се тръгва. Особено ако пътят е нагоре, а той към Европа е точно такъв. Опасен, трънлив, непредвидим и пълен с ентусиазирани отбори, които са готови да поднесат неприятни изненади.

Затова няма време за отпускане. По всичко личи, че през тазгодишната компания Лудогорец отново ще е единственият тим, който има някакъв шанс за пробив в Европа. Жалко за останалите клубове, но реалността е такава, предвид тяхното състояние.

Трябва да признаем, че шефовете на българския шампион направиха силен ход със запазването на ядрото на тима. Това бе верният път, а не разпродажба на основни играчи. По този начин "орлите" си осигуриха сериозен стабилитет.

Най-малкото - няма да лъкатушат и по всяка вероятност ще задържат сегашното ниво и през следващия сезон. Но въпреки всичко това може да се окаже недостатъчно по пътя към нов пробив в европейските турнири. По простата причина, че след отпадането от Шампионската лига представянето на отбора е колебливо.

В настоящия момент "А" група не може да служи за мерило. Отчитаме, че нивото е доста ниско и поради тази причина е съвсем нормално състезателите да имат проблем с мотивацията. Със сигурност футболистите подхождат лежерно в някои мачове, тъй като много добре знаят, че дори и да сгрешат, ще станат шампиони. Просто Лудогорец няма реална конкуренция.

Но това в никакъв случай не е основният проблем. По-скоро Лудогорец трябва да помисли дали не е по-добре да спре да тъгува по играчите с изтичащи договори, а да се вземе в ръце и да намери техни заместници. В крайна сметка може да се получи така че напускащите играчи, вместо да извадят очите на клуба, да им изпишат вежди.

Ето един пример - ако Фабио Ешпиньо остане, стремежът на ръководството да се подсили с вътрешен халф няма да бъде толкова голям. И при най-малката трудност ще се откажат, тъй като в негово лице имат опция. Само че Ешпиньо не може да бъде основен футболист в отбор със сериозни амбиции и то на толкова ключов пост. Не може да се отрече, че португалецът има едно силно качество. Умее да придава вид, че върши много работа, а всъщност не е точно така.

Някои го смятат за брилянтен техник, но триковото настъпване на топката и няколко паса с пета не го правят такъв. Вижте само колко елементарно греши в пасовете си. Плюс това не е полезен в защита, тъй като не умее да отнема топката. На всичко отгоре много рядко подкрепя атаката. Присъстието му в наказателното поле е твърде рядко, защото изнемогва физически в опита си да покрива широк периметър.

Eдна от основните задачи пред Лудогорец трябва да бъде намирането на вътрешен полузащитник, който да застане до Светослав Дяков. Наред с това и крило, и централен нападател - задължително условие, ако 3-кратният първенец на България иска да успее. Няма да е пагубно, ако Даниел Абало и Роман Безяк напуснат.

Разбира се, за "орлите" ще е добре словенецът да преподпише, тъй като е още млад и конвертируем. Абало изигра няколко силни мача, но въпреки това остава непостоянен в изявите си. Спорно е дали ще бъде толкова полезен през следващия сезон.

По-вероятно е нивото му да падне, тъй като освен че няма мотивация да играе в Лудогорец, като че ли е стигнал тавана на своето развитие, а класата му не е толкова голяма. Именно поради тази причина не разбирам сълзите, които разградчани леят по тях. Единствено може да съжаляват, че не продадоха навреме Безяк.    

Има и още нещо важно, върху което шефовете на "орлите" могат да помислят. Тук не говорим само за освежаване на тима на Георги Дерменджиев, както е модерно да се споменава. Става дума за изчистване на трансферните недоразумения. Ако изключим Дяков, някой може ли да каже с какво вътрешните халфове на Лудогорец превъзхождат тези на отборите от първата шестица?

И какво всъщност правят в Разград играчи като Жуниор Кишада и Юнес Хамза? Сигурно ли е, че бразилецът ще успее да се наложи в отбори като Литекс, Берое, Локомотив (София) и Славия?

Два или три слаби поста са твърде много в съвременния футбол.

Проблем пред Лудогорец се оказва и налагането на юноши. Всеки клуб, който успее да развие и постепенно да интегрира своите рожби, си гарантира успешно и спокойно бъдеще. Няма да се сблъсква с подобен род проблеми с играчи, които се дърпат да подписват за някой лев повече. Но това е дълга и сложна тема. За нея друг път...

Едно е ясно - Лудогорец има нужда от още класа и мотивирани, и жадни за успехи футболисти, а не Кирил Домусчиев и неговите подопечни да лежат на стари лаври и да го карат по инерция.
     

Следвай ни: