Треньорът на Пакяо: Мисля за самоубийство, но боксът ме спира

Фреди Роуч, треньор от Залата на славата, е зает само с едно - да измисли стратегия, с която Мани Пакяо да сложи край на серията от 47 победи на Флойд Мейуедър. Двамата излизат един срещу друг на 2 май, а мачът ще счупи всички рекорди по приходи. Роуч, който е бил треньор на някои от най-добрите боксьори в последните 30 г., казва, че това, че е "женен за бокса", го е спасило от самоубийство. Той взима лекарства за Паркинсон и точно те го карат да мисли за самоубийство. Роуч твърди, че Пакяо е променил живота му.

- Никога не съм имал почивен ден - казва 55-годишният треньор между тренировките в залата му в Холивуд. - Приятелката ми ще ме напусне. В залата съм всеки ден, това е част от живота ми. Вместо да изляза ваканция, това обичам да правя. Ваканциите ми са тук, в залата.

Роуч има Паркинсон от 23 години. Той твърди, че с влизането в ринга държането на лапи за боксьорите поддържа острота, която иначе няма да има.

- Не се разболявам често. Когато съм болен, отивам в залата и ми минава. С Паркинсон понякога се събуждаш и си казваш: "Защо, мамка му, избра точно мен?" Но това е част от живота. Някои от лекарствата наистина водят до депресия и има сутрини, в които си мисля лоши неща. Но когато дойда в залата, започвам работа и всичко лошо изчезва. Имам нов невролог и му казах, че понякога си мисля за самоубийство. Той ме пита защо и му казах: "Понякога е много трудно да се оправяш с тези лайна." Каза ми, че трябва да отида на психиатър. Но аз му казах: "Докторе, шегувам се. Може и да мисля, но никога няма да се нараня сам. Не съм толкова смел. Задаваха ми много въпроси след смъртта на Робин Уилямс - актьорът, който имаше Паркинсон, много други проблеми и се самоуби. Аз съм на същите лекарства като него. Лекарството помага по лош начин. Отиваш на лагер и си в някаква малка хотелска стая в продължение на няколко седмици. Мислиш си често дали да не скочиш през прозореца. Но това сигурно ще боли много, ако се приземя лошо. Убивам само време. Няма да се нараня. Трябваше да убеждавам невролога, че не съм такъв човек.

Ръката му трепери, докато я прокарва през прошарената си коса.
- Имам тази диагноза от 1992 г., мина много време. Имат нови лекарства и операции. Една жена във Филипините ми каза, че има лек. Стволовите клетки още не помагат, но ставам по-добре. Веднъж да контролират къде отиват, всичко ще стане по-добре. За момента обаче още не могат. Хората се чувстват добре 3 месеца, но само толкова. След 3 месеца започва да ти става по-зле.



Като боксьор Роуч има 53 мача, от които е спечелил 40 и загубил 13 от 1978 до 1986 г. Седем от загубите му са в последните 11 мача.

- Исках да съм световен шампион. Иска ми се да бях. Но не бях достатъчно добър. Взимах две, за да дам едно. Не беше в природата ми да се боксирам.

Но явно е в природата му да е треньор. Шест пъти го избираха за Треньор на годината.

- Исках да ме запомнят като човек, който работи здраво. Не искам боксьорите ми да се боксират като мен. Искам да са по-добри от мен. Мани Пакяо беше човек, който разчита само на бой, когато го срещнах, но го превърнах във велик боксьор. Много фенове го харесваха преди това, когато просто хвърляше много удари, но аз го харесвам сега, когато може да направи перфектен мач и да спечели 12 рунда. Обичам и нокаутите. Особено при арогантни съперници.

Той е бил треньор на световни шампиони като Пакяо, Бърнард Хопкинс, Джеймс Тони, Майк Тайсън, Стив Колинс, Мигел Кото, Оскар де ла Оя и Амир Хан. Някои са дошли при него късно в кариерите си, други в самото начало. Той казва, че е късметлия, че е имал такива боксьори. А освен това е имал страхотни учители.

- Имах най-добрите треньори в света. Баща ми беше страхотен треньор. Той ме научи на основата. След това дойде Еди Фъч. Той ми предаде страхотни уроци не само за бокса, но и за живота. Биех се много по улиците и той ми разказваше за боксьори, които са правили същото и накрая са били застрелвани и убивани. Не трябва да използваш бокса за насилие и бой на хора по улиците. Това е спорт. Научаваш изкуството и мъдростта му. Предавам това на моите боксьори и те го предават на други.



За него Фъч е бил "човекът". Фъч е треньорът на четирима от петимата боксьори, побеждавали Мохамед Али - Джо Фрейзър, Кен Нортън, Лари Холмс и Тревър Бербик.

- Той беше най-добрият, много добър човек. Беше тих, трябваше да се накланям към него, като го слушах. Трябваше да внимавам. Това е нещо, което сега използвам. Не бъди шумен, не крещи, не викай. Хората не отговарят, когато им се крещи. Никой не обича да му се крещи. Можеш да викаш на дете, но не и на възрастни. Те са големи мъже. Не можеш да ги научиш на нищо по този начин. Много по-добро е да си по-мек, да им обясняваш. Ако хванат, хванат. Ако не, не.

Роуч признава, че ако се върне назад, има боксьори, на които с удоволствие би бил треньор. Посочва Джо Луис и Шугър Рей Робинсън. Казва, че би му било забавно да готви Мейуедър, но това никога няма да се случи.

- Той прави грешки. Талантлив е, но прави много грешки. Има неща, на които Еди ме учи, но аз не бях достатъчно талантлив, за да ги направя. Мейуедър има таланта да ги направи. Можеше да е много по-добър боксьор. Най-доброто при него е финтът. Понякога ги прави красиво.

Сега Роуч ще се опита да бие Мейуедър с Пакиао.

- Мани е голяма част от живота ми. Той е добър човек. Виждал съм го ядосан два пъти, един път беше ядосан на мен. Казах му, че стои прекалено до късно и трябва да си ляга по-рано. Не ми говори една седмица. Мислех, че ще ме уволни. Веднъж беше ядосан на Булбой (един от хората в ъгъла му - б.а.) Трябваше да сваля килограми за категория и побесня, че Булбой не му е донесъл горещо мляко. Заби му шамар в лицето. Никога не го бях виждал такъв. Вярвам, че Мани може да бие Мейуедър. Той е с обратен гард, а това може да повлияе. Мани ми показа запис на боксьор с обратен гард срещу Мейуедър. Мани никога не гледа запис на друг боксьор. Но сега го прави, защото този мач означава много за него. Това може да е най-великата нощ.

Гарет Дейвис
"Телеграф"

превод: "7 дни спорт"