Краят на нещо: Клоп и благородният страх да станеш твърде голям за любовта си

“Не знам. Вече не е забавно. Нищо не е.” (“Краят на нещо”, Ърнест Хемингуей”)

Дойде като гръм от ясно небе. Само за няколко минути таймлайнът ми във Фейсбук избухна. “Как може такъв слънчев ден изведнъж тъй да причернее?!”, написа отдавнашна привърженичка на Борусия (Дортмунд) и после, почти молитвено, добави: “Не искам това.” Друг фен постна: “Чувствам се малко както в деня, когато Фреди Меркюри умря.”

Макар срещата на Г-7 да е само на 30 минути каране от мястото, където сега живея, новините в 12 часа игнорираха почти изцяло политическите истории. Вместо това започнаха с думите: “Дортмунд. Изглежда, че ще има изключителна треньорска смяна във футболната Бундеслига.”

Няма две мнения по въпроса: новината, че Юрген Клоп ще напусне Борусия през лятото, удари здраво футболните фенове, особено тези на отбора, точно както католиците бяха разтресени из основи след оставката на папа Бенедикт XVI. Едното изглеждаше немислимо като другото.

Все пак, колкото и шокирани да са повечето хора след новината, ходът на Клоп не бе толкова изненадващ, колкото ако се бе случил преди няколко месеца.

КРЕХКОСТ

В събота неговият Дортмунд изравни отколешен рекорд на Бундеслигата, допускайки гол в 1-вата минута за трети път този сезон. Добавете към това попадението на Яя Саного за Арсенал след 65 секунди, това на Карлос Тевес за Ювентус след 132 и това на Дейви Зелке за Вердер (Бремен) след по-малко от 180 и ще започнете да се замисляте дали този отбор е изцеден по-скоро психически, отколкото физически.

В понеделник списание “Кикер” написа, че Клоп бил убедил управата на клуба, че бедствените игри през първия полусезон се дължат на липсата на добра кондиция и твърде много контузии. Вече обаче е ясно, че “славната генерация на Дортмунд показва симптоми на износване и разпад”. От списанието добавят: “Въпреки фантастичните му постижения, въпросът с позицията на треньора не може вече да е тема табу”.

В сряда сутринта регионалният вестник “Рур Нахрихтен” написа, че преди седмица футболният директор на клуба Михаел Цорк е влязъл в съблекалнята на почивката на мача за купата с Хофенхайм, за да “се накара” на отбора. Има клубове, където това може да е нормално, ала след идването на Клоп през 2008 г. Борусия не бе такъв. Тъй че имаше предзнаменования.

Както написах в материала си за челото на новия брой на “FourFourTwo”: “Твърдението, че феновете на Дортмунд не могат да си представят клуба без Клоп, със сигурност бе вярно преди няколко месеца. Днес вече не.”

За повечето поддръжници на тима имаше поне един момент този сезон (може би мача с Херта, може би този с Вердер, със сигурност този с Аугсбург), когато просто нямаше как да не се замислят за това, че стресът може би е станал толкова силен, че е време треньорът да отстъпи.

В крайна сметка не точно така се случи. Клоп казва, че не стресът го е победил, а просто, че “Борусия се нуждае от промяна”, ала това обяснява защо много фенове преживяха доста бързо първоначалния шок. Часове преди пресконференцията таймлайнът ми бе затрупан с постове като “Благодаря за всичко, Юрген, и всичко най-хубаво за в бъдеще!” или “Клопо, можеш да си тръгнеш с високо вдигната глава заради постигнатото през тези седем години”. Популярният онлайн фензин “Шварцгелб” постна просто: “Благодаря!”

НАЙ-ВЕЛИКИЯТ... ВЕРОЯТНО

Колкото и неочакван да бе моментът на обявяването, много фенове подсъзнателно усещаха, че краят на нещо голямо предстои или че този сезон просто не може да бъде изтрит от колективната памет на клуба като лош сън. Почти никой не се съмняваше, че сезонът, по един или по друг начин, ще отбележи края на един от най-великите отбори в историята на Борусия, отбор, играл вероятно най-добрия футбол в историята на Борусия и трениран от един от най-великите треньори в историята на Борусия.

Може би беше и най-великият? Извинете, “е”. Близко са с Отмар Хицфелд. Към момента Хицфелд вероятно има леко предимство, отчасти защото спечели трофей, изплъзнал се за малко на Клоп – Шампионската лига. Както и при Хицфелд обаче, позицията на Клоп ще расте в годините. Особено ако, за разлика от Хицфелд, се въздържи от преминаване в Байерн (Мюнхен).

Може след 5-10 години да се върнем към ерата “Клоп” и да заключим, че, да, той е най-великият треньор на клуба дори и без Европейската купа, защото във футбола не всичко се свежда до победите.

Онези от вас, които са чели гореспоменатия ми материал за челото, ще си спомнят, че той започва с един от тримата фенове на Дортмунд, завършили филм за ранните години от историята на клуба. Като гледал самото заснемане на сцената с основаването на клуба, той осъзнал, че клубът е повече от просто резултати и е по-голям от всяка една личност.

Удивително е, че Клоп посочи точно това усещане и точно този документален филм по време на вчерашната си пресконференция: “Всичко е в името на клуба. Клубът е по-голям от всеки от нас. Винаги е бил по-голям. Винаги ще е по-голям. Има толкова големи традиции и, за радост, току-що почете своите легенди с филм. Това е клуб, който никога не забравя. Благодарен съм, че бях част от това.”

КОМФОРТНО СКЪСВАНЕ

Това не е едно от изявленията, които ще видите днес често да бъдат цитирани. Повечето вестници, списания и уебсайтове ще се съсредоточат върху мотивацията за решението на Клоп (“Винаги съм казвал, че когато реша, че не съм вече идеалният треньор за този изключителен клуб, ще го кажа гласно”) и върху плановете му за бъдещето (“Не съм имал контакт с друг клуб, нямам планове за почивна година”).

Ако обаче четете между редовете на изказването и ако също така вземете други казани от него неща в пресконференцията, например как клубът се нуждае от свеж въздух, а с него начело това би било възможно, но доста по-сложно, оставате с едно ясно усещане. Усещането, че той като да е стигнал до извода, че може би е станал малко повече твърде популярен и твърде голям, отколкото е здравословно за всички замесени страни.

Което също ви и казва защо е толкова популярен и голям на първо място.

“– Имаше ли сцена?

– Не, нямаше никаква сцена.

– Как се чувстваш?

– О, махай се, Бил! Махай се за известно време.”

(“Краят на нещо”, Ърнест Хемингуей)

Ули Хесе, “FourFourTwo”

Следвай ни: