И най-големият клуб в Англия е...

И най-големият клуб в Англия е...

Запитайте повечето футболни фенове дали техният клуб е “голям” и те убедено ще ви отвърнат: “Разбира се!”. “Гиганти” от северозапада до североизтока, от Йоркшир през Мидландс до Лондон и из целия юг ще посочват към исторически титли, славни походи към купи, огромни публики или съвременни телевизионни богатства и ще настояват: “Ние сме огромен клуб”.

Манчестър Юнайтед и Ливърпул, с 38 шампионски титли помежду си, могат с право да посочат неделния си мач и да твърдят, че той е бил сблъсъкът между двата най-големи на Англия. Със сигурност през годините те са се наслаждавали на серийни успехи, глобално преклонение, бляскави поколения от звезди и имат богати истории в повече от едно отношение.

При все това, поддръжниците на Челси, Арсенал и Манчестър Сити могат също с право да ги опровергават с тезата, че техните отбори поне ще играят на най-високото европейско ниво идния сезон. Те не се боричкат само за едното вмъкване в Топ 4.

А после иде ред и на фенове от всички точки на картата, които, с различно ниво на правота, ще се закълнат, че клубът им е равен на гореизброените или се доближава до тях с всеки изминал ден, или просто изживява болезнен временен спад (е, може би продължаващ десетилетия), но ще се завърне на мястото си.

Да, това важи за вас, фенове на Лийдс. И Тотнъм. И Евертън. И Нюкасъл, Уулвърхамптън, Астън Вила, Съндърланд, двата шефийлдски клуба, Уест Хам, Блакбърн... и т.н., и т.н.

Тъй че кои, обективно погледнато, са най-големите клубове на Англия?

На този въпрос “Дейли Мейл” отговаря днес. Не сме използвали мнения, а единствено твърди доказателства с цел намиране на точни отговори. Резултатът може да ви изненада. Със сигурност ще предизвика дебати.

Изходната точка, за да стесним мрежата от кандидати възможно най-широко, бе да броим само “големите” клубове, които в момента са сред 92-ата в Премиър Лийг или Футбол Лийг и които са играли в елитната дивизия на английския футбол поне един сезон кога да е. Това ни дава 59 претендента, а от тях ние класирахме Топ 50, от който за малко изпаднаха Брентфорд, Карлайл, Нортхамптън, Уимбълдън, Оксфорд, Суиндън, Лейтън Ориент, Лутън и Олдъм.

Класирахме всеки от тези 59 отбора в шест категории, за да оценим колко са “големи” във всяка от тях. Те са: спечелени трофеи (10 точки за КЕШ/ШЛ, 8 за титла, по 5 за Купа на Англия или друг евротрофей и 3 за Купа на лигата); средно класиране в лигата от сезон 1888/89 насам; публика (коефициент от средна посещаемост този сезон и рекордна исторически публика); калибър на играчите в годините (брой английски национали въобще и брой участници на последния Мондиал); съвременна глобална популярност (използвайки официални Фейсбук и Туитър данни); парична мощ (измерване на приходите от последната финансова година).

По дефиниция “големите” клубове печелят купи, представят се на постоянна високо ниво в течение на дълъг период, привличат многобройна публика да гледа звездите им, радват се на широка подкрепа в страната и чужбина, и имат пари да купуват и да плащат на най-добрите играчи.

Манчестър Юнайтед излиза на върха, и то с разлика. Никой не бие мощта на “червените дяволи” по отношение на посещаемост и глобална популярност, нито пък е толкова богат по отношение на приходите.

Най-силните дебати може да дойдат от второто място. Въпреки че е №1 в страната по спечелени трофеи и по средно класиране в лигата през годините (за доста хора тези два критерия може би са най-съществените), Ливърпул е изместен от Арсенал заради изоставане в посещаемост, глобална популярност и приходи.

Четвъртият Челси настига Ливърпул. Манчестър Сити е пети, а Топ 10 оформят Евертън, Тотнъм, Астън Вила, Нюкасъл и Съндърланд в този ред.

Уест Бром са 11-и пред Уест Хам, който пословично никога не е печелил титлата, но също пословично даде трима ключови играчи (Боби Моор, Джеф Хърст и Мартин Питърс) за най-големия триумф на Англия – световната купа от Мондиал 66. Поколения фенове на “чуковете” са заковали клуба в съзнанието си като истински гигант най-вече заради онова знаменито лято на 1966-а. При все това те имат толкова трофеи в 120-годишната си история, колкото Болтън – четири, а последният е от преди цели 35 години.

Саутхамптън (15-и) и Стоук Сити (16-и) са другите настоящи тимове от ПЛ в този Топ 20. Девет от Топ 20-те по трофеи са извън елитната дивизия днес. Един от тях – Портсмут, е в Лийг Ту, а други два – Шефийлд Юнайтед и Престън Норт Енд, са в Лийг Уан.

Шест от най-големите 20 клуба – Уулвс, Лийдс, Блакбърн, Шефийлд Уенздей, Болтън и Нотингам Форест, са във втория ешалон. Може да ви изненада, че Уулвс е наравно с Лийдс, ала 9-те им големи трофея им дават предимство пред 7-те на Юнайтед.

За всеки един от шестте клуба от днешната ПЛ извън Топ 20 може да се твърди, че се бори в по-висока от своята категория. Това са Лестър Сити (21-ви), Бърнли (26-и), Кристъл Палас (30-и), КПР (31-ви), Хъл (32-ри) и Суонзи (34-и). При все това има клубове в битка за промоция като Дарби Каунти (22-ри), Норич (23-ти) и Мидълзбро (29-и), които неизбежно биха се изкачили в класирането с евентуално класиране в ПЛ, местейки се много бързо от Средната земя при най-големите. Те обаче имат доста, доста път да извървят, преди да настигнат Манчестър Юнайтед.

Ник Харис, “Дейли Мейл”

Последвайте каналите ни в:

Битката започна!
Докажи, че познаваш шампионата на Стария континент и спечели посещение на мистичния Анфийлд!

Включи сe

Още от Футбол свят

Виж всички