Османи Хуанторена: С Радо Стойчев се работи здраво
Османи Хуанторена: С Радо Стойчев се работи здраво
21 март 2015 | 19:56
3229
0
Болно коляно го доведе за няколко дни отново в Тренто, градът, в който спечели всичко: две титли на Италия, три купи на страната, една суперкупа, два пъти Шампионската лига и четири световни клубни първенства. Кубинският нападател, който е италианец по паспорт, е роден през 1985 година в Сантиаго, но живее в Монте Бондоне, се завърна за няколко дни, за да се подложи на специална терапия и за да се види със свои приятели. След това отново в Турция - в Анкара, за да разбере дали ще може да играе още или сезонът за него вече приключи след травмата, която получи в дясното коляно. Но не е изключено, че Османи Хуанторена ще хване отново самолета за Италия.
- Къде ще играете през следващия сезон?
- Имам няколко предложения от различни европейски отбори. Мисля, че ще реша съвсем скоро, защото искам да изкарам лятото на спокойствие. Веднага след финалите на Шампионската лига мисля, че ще взема окончателно решение. От къде са офертите? От различни държави: от Турция до Полша и Русия. А ако искам да се завърна да играя в Италия, най-конкретната възможност е Мачерата. В Италия имам и други варианти, но за тях трябва да се изчака края на сезона, а аз - честно казано - предпочитам скоро да реша бъдещето ми. Искам да се върна в Италия, ще ми хареса отново да играя тук и ако се завърна, със сигурност няма да е заради парите. Всички добре знаем през какъв период минава Италия и че тук ще получавам половината от това, което ми предлагат в чужбина, но аз избрах Италия. Искам да се върна, за да съм близо до моето семейство. Парите не са всичко в живота, в този момент мисля само за това да се чувства добре семейството и дъщеря ми.
- А може ли отново да се мисли за Хуанторена в националния отбор на Италия?
- Не знам, с Беруто съм разговарял по тази тема за последно преди няколко години (б.р. според някои, обаче, Османи се е срещнал със селекционера миналата неделя в Рим). Ако трябва да ми се обади, ще разговаряме, но засега не знам. Разбира се, ако искам да играя на Олимпийски игри или в други престижни турнири, мога да го направя само с фланелката на Италия.
- Дори и сега, когато Куба започва да отваря границите си?
- Вярно е, че в последно време започна да се отваря, но това е на политическо и икономическо ниво. В спорта ще е необходимо време, а Олимпийските игри в Рио де Жанейро са през следващата година. Ще бъде хубаво, ако в националния отбор на Куба се завърнат всички състезатели, които играят в чужбина, за да пробват да спечелят Игрите, но все още няма нищо официално по този въпрос.
- Но вие искате ли да играете на олимпийски игри?
- До известно време - не исках и не мислех за мачове с национален отбор. Концентрирах се изцяло върху клубния волейбол и върху целите на отборите ми и за щастие спечелих доста. Сега вече мисъл за Олимпийските игри ми минава през главата. Да участвам ще бъде добра възможност за мен, защото след време може да се разкайвам, че никога не съм играл в такъв турнир. Мисля, така че ако Беруто ме повика, ще го обсъдим.
- А ако гледаме в бъдещето, остава ли идеята ви да се отдадете на плажния волейбол?
- Абсолютно. След 4-5 години ще ми хареса да започна да играя този спорт. Няма да го правя с идеята да печеля всичко, а за да се забавлявам. Харесва ми много и ако намеря подходящия партньор, ще се опитаме да побеждаваме. Това, обаче, ще разберем след няколко години, сега мисля само как да оправя болното ми коляно.
- Какво е състоянието?
- По-добре. Подложих се на няколко терапии и се възстановявам добре. След време ще разбера дали ще е достатъчно, за да се завърна на терена през този сезон или ще се наложи операция, за да съм готов за следващия. Става въпрос за контузия в дясното коляно, която получих по време на тренировка.
- Какво е ежедневието ви в Турция?
- В началото на миналата година ми бе трудни да свикна. Всичко бе различно - храната, културата, езика и сградите. Сега вече свикнах, живея в Анкара, но не в центъра на града, а в една хубава зона, където има всичко необходимо. Освен свинско месо, разбира се. С останалите ми съотборници в Халкбанк и с треньора Бернарди се чувствам отлично. Съжалявам само за тази контузия точно преди важен мач като този срещу Зенит (Казан) в Шампионската лига.
- Какъв е сезонът ви до момента?
- За Халкбанк мисля, че сезонът е отличен. Спечелихме Суперкупата, след това в Шампионската лига загубихме в Перуджа, но преодоляхме нелека група и след това отстранихме в осминафиналите руския Белогорье (Белгород). Мнозина казваха, че ще паднем с по 0:3, но всъщност ние преминахме в следващата фаза. Да отпаднем от Зенит бе неприятно за всички, но просто не бяхме в най-добра форма. И въпреки всичко почти докарахме до златен гейм в реванша. Сега сме на полуфинал за Купата на Турция и непобедени на първото място в първенството. Трябва да се опитаме да спечелим и двата турнира.
- Какво ниво достигна турското първенство?
- През този сезон нивото се вдигна в сравение с предишния. Пристигнаха добри играчи и някои отбори се подобриха значително. При всички положения има четири по-силни отбора, но шампионатът може да израства още, защото икономиката е силна и условият са осигурени. И ако пристигнат още играчи, които да вдигнат нивото, първенството ще стане още по-силно.
- Следите ли междувременно италианското първенство и как ви се струва?
- Нещичко успявам да гледам, но не винаги за съжаление. Да кажеш кой ще стане шампион е трудна работа. Има няколко отлични отбора като Модена, Мачерата и Тренто и други, които се представят много добре като Перуджа и Верона. Мисля, че ако не играеш както трябва, не натискаш и не рискуваш, може да загубиш и от Молфета или Монца, чието средно ниво не ми се струва никак зле. Ще бъде интересно и как ще се адаптират различните състезатели, които ще пристигнат специално за плейофите.
- Ще направите ли прогноза за мача между Модена и Тренто в събота?
- Мисля, че шансовете за 51% за Модена и 49% за Тренто. При това само заради домакинското си предимство и заради желанието си да се реваншират след загубата си в Латина. Да се играе в Модена бе трудно преди няколко години, да не говорим сега, когато имат много силен отбор.
- Какво ви е впечатлението от отбора на Тренто?
- Отличен отбор, който постоянно израства. Познавам доста от момчетата и за които знам отлично какво могат като Жигадло и Казийски. И още от началото на сезона се виждаше, че отборът е по-добър в сравнение с миналия. Предстои да разберем дали ще пристигне и Джурич, като не съм разговарял с него. Но с Митар Тренто ще стане още по-интересен отбор.
- Вашето място в Тренто през последните две години бе наследено от Филипо Ланца. Играч, който от резерва се превърна в един от най-силните италиански посрещачи.
- Поздравих Пипо, защото е едно момче, което направи наистина голям скок в своето развитие. Още докато беше на резервната скамейка през миналите години имаше голямо желание за работа, а сега не е в никак лека ситуация, защото не е лесно да носиш толкова отговорности. Той, обаче, се справя прекрасно. Не е много висок, но е техничен и завършен посрещач и знае да прави отлично всичко.
- През последните години имахте само двама треньори - Лоренцо Бернарди и Радостин Стойчев. Приличат ли си?
- Да се правят подобни сравнения е трудна работа. С Радостин работих шест години и го познавам отлично. Бернарди ми е треньор от осем месеца и се чувствам добре, като той от волейбол разбира много. Беше фантастичен играч и като треньор се представя отлично. Работи доста върху тактиката и разчита на качествата на играчите. Стойчев го познаваме всички, знаем, че е отличен треньор и че с него спечелихме всичко. С него се работи много здраво.
- Семейството ви придружава ли ви в Анкара?
- През миналия сезон - да. През този пътуват често между Тренто и Анкара. Виктория, моята дъщеря, трябва да ходи на детска градина и предпочитаме да израстне в Италия, където да научи италиански и испански.
- Вие си закупихте къща в Тренто и въпреки че не играете в отбора, оставате свързан към града...
- Да, идеята ми е да остана в Тренто. Тук се чувствам добре и това ще бъде отправната ми точка в Италия за мен и моето семейство. И да си призная в началото не ми харесваше в Тренто, но тогава причината бе, че бях наказан и не можех да играя, а трябваше само да тренирам. След това обаче свикнах към живота в Тренто, а градът е много красив и подреден. Феновете от самото начало ме "приютиха", а когато се роди и Виктория, прецених, че тук е идеалното място, където да израстне.