Интервюто с Кроос: В живота има по-важни неща от футбола

Като гледаш Тони Кроос в действие, е трудно да повярваш, че още е едва 25-годишен. Технически и тактически одареният халф оркестрира играта на тима си с удивителна зрялост и хладнокръвие – било в световния международен шампион Германия, било в световния клубен Реал Мадрид. Представянето му миналата година го постави твърдо сред елита на планетата. Отборът на Йоахим Льов направи 4157 точни подавания на Мондиал 2014, от които 537 бяха на Кроос. Във финала с Аржентина той имаше 94 точни от 114 паса с пробягани 14,3 км, а накрая аналитичната ранглиста Кастрол Индекс го постави начело сред всички футболисти на турнира.

Халфът дойде в Байерн (Мюнхен) от Ханза (Рощок) 16-годишен и взе “Златната топка” на Мондиал 2007 за юноши до 17 години. От ранна възраст бе определен за суперталант, а през януари бе определен в Единайсеторката на света за 2014 г. на ФИФА и ФИФПро. В пространно интервю за FIFA.com говори за значението на психическата сила и способността за отпускане преди мач, както и за един момент от финала на Мондиала, който можеше да доведе до съвсем различна развръзка на “Маракана”.

-         Миналата година бе суперуспешна за Вас. В нея ли се утвърдихте като футболист от световна класа на международната сцена?

-         Със сигурност годината бе специална и, най-вече, особено успешна. Когато постигнеш толкова много и вземеш купи, особено световната, отвън винаги изглежда все едно изведнъж си заиграл далеч по-добре отпреди. Аз обаче никога не съм вярвал в това. И аз, и отборът вече играехме на високо ниво; единствената разлика е, че имахме резултат насреща миналата година. Все пак направих стъпка напред: показването на уменията ми на световни финали и после местенето от Мюнхен в Мадрид не е лесна работа.

-         Значи ли това тогава, че напредъкът във футбола е повече психологически процес?

-         Психологическата страна на нещата винаги е важна във футбола. Когато постигнеш успех със спечелването на голям турнир, изведнъж всичко ти изглежда далеч по-лесно. Честно казано обаче, никога не съм имал проблеми с тази част.

-         Често Ви хвалят за нетипичните за възрастта Ви зрялост и спокойствие на терена, особено в напрегнати положения. Откъде произтича това?

-         Има две причини: първата е, че просто вярвам в уменията си във всякакви ситуации и няма нужда от паника, а втората е, че просто е част от природата ми осъзнаването на това, че в живота има много по-важни неща от футбола. Ако губиш мач от време на време, е напълно в реда на нещата. Преди всеки мач зная, че каквото и да се случи, най-лошият сценарий е просто да загубиш, нищо повече. Разбира се, това не значи, че не съм концентриран или че не искам да победя, но така изглеждам външно отпуснат.

-         В Германия Ви определиха за вундеркинд преди десетилетие и Ви посочиха за потенциална “десетка” в националния отбор. При подобни нива на очакванията не сте ли сега донякъде облекчен, че сте световен шампион и играч на Реал Мадрид?

-         Не, защото аз никога не съм поставял сам себе си под натиск, това идва от други хора. Разбира се, печеленето на големи турнири си го поставяш за цел, но в никой етап не съм се притискал да гоня спечелване на световната купа. И да не бяхме го сторили, сега пак щях да седя тук в също толкова добро настроение, без да искам с това да кажа, че постижението не е огромно. И след десет години да седя тук, още няма да съм толкова стар. Затова зная, че е напълно нормално развитието да се случва с времето и не можеш го пришпорва, без значение колко си добър.

-         На Мондиала в Бразилия дърпахте конците на германската полузащита. Защо според Вас бяхте по-добри от останалите отбори?

-         Много сме задружни и имаме треньор от топ класа, който ни готвеше изключително добре за всеки съперник. И знаехме, че ще станем световни шампиони само ако се държим заедно, ако нападаме и се защитаваме като отбор. Нямахме онзи тип индивидуален играч, комуто просто да дадем топката и да се уповаваме в него да вкара, докато всички останали просто се браним. До един съзнавахме, че трябва да участваме в защитната фаза и да играем като колектив. Сторихме го фантастично и затова според мен бяхме най-добри миналото лято.

-         В каква степен израснахте във водещата роля за Германия в Бразилия?

-         Това не е определение, с което се възприемам, но каквото и да се случи на игрището, винаги се опитвам да поемам отговорност, а и постът ми го изисква. Начинът ми на игра е такъв, че доста боравя с топката, следователно автоматично участвам повече в играта.

-         На финала в Рио за Вас имаше момент за изгризване на ноктите, когато върнатият Ви с глава пас назад излезе къс и Гонсало Игуаин внезапно се озова очи в очи с Мануел Нойер. Какво Ви мина през главата в този момент?

-         (Б.и. – прави пауза и се замисля.) “Все още е 0:0, тъй че продължавай напред!”

-         Само това?

-         Да.

-         Не си ли помислихте, че всичко после можеше да приключи?

-         Защо да приключи? Това беше около 20-ата минута и още бе 0:0. За щастие той прати топката около флагчето за корнер (б.и. – смее се). Не, подобни неща стават постоянно, нещо нормално са. Разбира се, това бе отличен шанс за Аржентина да поведе, ала ние също можехме да го сторим няколко пъти по време на мача. Общо взето, двубоят бе равностоен и ние бяхме малко по-късметлии в края, за което всички сме много щастливи.

-         Започнахте да се учите за атакуващ полузащитник, а в Реал Мадрид ролята Ви е по-дефанзивна...

-         В края на краищата важното е да можеш да работиш добре в даден отбор. Ние обичайно играем с трима централни полузащитници и аз съм в по-дефанзивната роля от началото на сезона, което ми прави голямо удоволствие. Да, треньорът има определени изисквания за тази позиция, но те съвпадат с моето тълкуване на това как да се играе там. Та в този смисъл се радвам как се стичат нещата. С годините се връщам лека-полека по-назад и нямам проблем с това. В Мадрид важното е, че имаме точния баланс: обичайно имаме доста на брой офанзивни футболисти на терена, тъй че за мен е от почти второстепенна важност да се включвам напред. Вместо това се съсредоточавам върху развоя на играта в центъра и върху това да сме добре разположени там.

-         Наслаждавате ли се на живота в Мадрид? Установихте ли се?

-         Да, напълно. В началото трябва леко приспособяване, но чисто футболно много от нещата са едни и същи. Има две-три разлики, най-вече в манталитета, ала аз съм от бързо адаптиращите се, когато е ясно кое какво е. Съзнателно взех решението за тази голяма стъпка и предизвикателството да се преместя в чужбина, където да не мога да общувам по същия начин както в родината си заради езика.

-         След Байерн сега сте в друг от най-големите световни клубове. Кое прави Реал Мадрид толкова специален?

-         И накрая, ако “Златната топка” се връчваше за нещо, в което сте отличен извън терена, кое би било то?

Следвай ни:

---

Carlsberg "Домът на Феновете" е новата секция на Sportal.bg за игри. С регистрацията си Вие ще можете да персонализирате Вашето съдържание и да участвате в нашите игри за страхотни награди.

Регистрирай сe