Често се случва така, че е жестоко да израснеш в светлината на прожекторите. Постоянно се вглеждат в теб, критикуват те, че не оправдаваш очакванията. Ана Иванович имаше нужда от доста време да приеме това внимание, което няма как да не е насочено към нея, след като е избрала тениса за своя професия. И докато тя още свиква с това, все пак се опитва да се отърси от напрежението, което постоянно я преследва, откакто стана №1 в света през 2008 г. и след като спечели "Ролан Гарос" само на 20 г. Сръбкинята, сега на 27, беше вълнуващ талант, който проби в тениса преди 8 г. През 2007 г. тя игра финал на в Париж, а след това и полуфинал на "Уимбълдън". Красотата й също привлече повече фенове към нея. Освен това тя се прочу и с връзките си, след като първо бе с тенисиста Фернандо Вердаско, след това с бившия №1 в голфа Адам Скот, а сега нейно гадже е световният шампион с Германия и звезда на Байерн (Мюнхен) Бастиан Швайнщайгер. По-рано този месец тя направи парти с маски за целия отбор на "баварците", като се маскира като Самотния Рейнджър. Де да можеше да се крие зад маска постоянно...
- Перфектно би било, нали? – шегува се Иванович, докато коментираме костюма й. Въпреки него тя не остава незабелязана. – Не се получи.
Определено е така. Снимки се появиха навсякъде по таблоидите.
- Темата на партито беше Дивия Запад. Беше забавно, защото не получаваш често шанс да се появиш на парти с маски.
Иванович вече е стигнала до момент в живота си, в който осъзнава, че няма как да избяга от вниманието.
- Осъзнах, че няма шанс. За съжаление идва момент, в който трябва да го приемеш. С годините ставаш по-уверен в себе си. Виждаш нещата по различен начин. Сега вече не приемам толкова навътре някои неща, не ги приемам толкова лично, колкото беше в миналото.
Ана се описва като емоционален човек и на корта, и извън него. След триумфа на "Ролан Гарос" през 2008 г. й трябваха цели 4 г., за да стигне отново 1/4-финал в турнир от Големия шлем. Оттогава има само още един. В един момент се бе свлякла до 63-то място в световната ранглиста, но миналата година се върна в топ 5 за първи път от 2008 г. насам.
- Мисля, че в живота на всеки човек има възходи и падения. Понякога научаваш толкова неща за себе си, особено в лошите моменти. За съжаление при мен паденията трябваше да минат публично, което не е лесно. Беше различно, когато бях само на 20. Бях млада, нямах толкова опит, но стигнах далеч на "Ролан Гарос". Просто играех тенис, защото обичах тази игра. С опита разбираш очакванията, разбираш последствията, но понякога става прекалено трудно, особено за мен, защото съм перфекционист. Искам да анализирам всичко. А понякога е по-добре просто да оставиш всичко и да се доверяваш на инстинкта си. Това трябва да се прави по-често – казва Иванович.
След като вече си затвърди мястото в топ 10, тя може да посочи момента, който й помогна да възроди кариерата си.
- Преди малко повече от година и половина около „Уимбълдън” през 2013 г. помня, че имаше момент, в който говорих с брат ми с часове и изведнъж все едно нещо ми щракна в главата и си казах: „Трябва да сменя нагласата си”. Защото мислих само за тенис, толкова много работех. А той ми каза, че трябва да намеря неща, които ме забавляват, с които мога да си почивам и да намеря баланс. След това наистина опитах да направя промяна. Това не се случва за една нощ, винаги се връщаш към старите навици. Този процес още не е завършил, ако трябва да съм честна. Но очевидно се справям доста по-добре. Това може би е повратната точка за мен.
Миналата година Иванович спечели 4 титли, игра 1/4-финал на Australian Open. Но отново преживя ранни загуби на другите три турнира от Големия шлем.
- На големи събития се поставям сама под голямо напрежение, вместо просто да се радвам на турнира, както го правя на всяко друго събитие. Това е нещо, върху което ще продължа да работя и тази година. Ще се опитам да намеря баланс, пак да работя много и да играя добре, но да не се поставям под прекалено голямо напрежение.
За да намери баланс, тя смени няколко треньора на "Уимбълдън" от 2013 насам. Първо тя смени Найджъл Сиърс (баща на годеницата на Анди Мъри – Ким Сиърс – б.а.) със сърбина Неманя Контич. Година по-късно махна Контич и го замени с Деян Петович, който преди беше капитан на Сърбия за Купа "Дейвис" и е работил с Новак Джокович. Според нея е много по-добре сънародник да й е треньор. Тя не иска да назначава някоя легенда за свой наставник, както Джокович назначи Борис Бекер, или пък Агнешка Радванска избра Мартина Навратилова.
- За мен е важна връзката със самия човек. Искам да имам добра комуникация с отбора, да чувствам, че сме на една страница. Понякога с тези супер треньори все едно те са по-важни от другите хора в екипа, а на мен това не ми харесва. Искам всички да се чувстват удобно в работната среда. Деян е спокоен и опитен. Аз съм много, много емоционална, а той може да вкара малко баланс в нещата. Той е забавен, а е важно да не приемаш всичко насериозно, да се забавляваш.
Нещото, за което не можеш да се подготвиш, е липсата на късмет, а Иванович започна годината точно с лош късмет. След финала в Бризбейн тя удари пръста си в стена, докато ходеше към банята, и то само 4 дни преди Australian Open. Не си направи снимка, а вместо това игра и загуби от 142-рата в света Луси Храдецка. След мача скенерът е показал, че пръстът й е счупен и тя въобще не е трябвало да играе.
- Тежко е, защото чувствах, че съм в страхотна форма. Бях подготвена. Това е голям малшанс. Очевидно ме болеше, но понякога има неща, които са извън твоя контрол. Трябва просто да ги приемеш и да продължиш напред. Има още много време до края на този сезон.
Реем Абулеил
превод: "7 дни спорт"
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)