Страстите на меланхоличния крал Кристиано

На 15 септември 2013 г. Кристиано Роналдо отпразнува царски подновяването на договора си с Реал Мадрид. Стори го със своя агент Жорже Мендеш, защото подписването отиваше отвъд укротяването на тревогите му дали ще остане в, по негово мнение, най-добрия клуб в света – задоволяваше и състезателната му природа. Първо, защото така се превръщаше в най-добре платения футболист в историята с над 20 млн. евро нетна годишна заплата, и второ, защото смяташе, че с подписването е извил ръката на президента Флорентино Порес, който до последния момент се опъваше да плати такава сума.

Денят на подновяването на договора бил тежък за Перес, така казват сътрудниците му. Операцията се развила противно на прогнозите. Не всички управници си я обяснявали тогава. Да се мине от 10 на 20 млн. евро нето им се струвало прекалено и по това съвпадали единодушно по мнение с президента. Някои дори се осмелиха да прогнозират: “Кристиано няма да приключи договора си в Мадрид.”

Година и половина по-късно Кристиано се намира на един от онези кръстопъти, които, по крайностите и ирационалностите си, са изключение в испанския футбол. Португалецът спечели тук две “Златни топки”, имаше ролята си в завоюването на мечтаната от мадридизма Десета и този сезон е с 36 гола в 33 официални мача. Т.е. средно вкарва по веднъж на 77 минути – по-добро от миналия сезон (по веднъж на 79). Във всяка друга страна по света подобна траектория би довела до поклонничество от трибуните. Не и на “Бернабеу”. Не и на Чамартин, където всеки един инцидент може да счупи безвъзвратно чашата. Миналата събота Кристиано чу да го освиркват. Бяха малцина, но се почувства наранен.

Огромното мнозинство от мадридистите не биха освиркали идола. Освиркванията към Кристиано след споменаването на името му от говорителя на стадиона преди мача с Ла Коруня са дело на малцинството; биха били твърде малко за спечелване на избори. Може би обаче са достатъчни за съставянето на критична маса: необходимия минимален материал за предизвикване на ядрен взрив в егото на един човек, който се усеща изоставен от всички.

Кристиано записа срещу Депор своя трети пореден мач без гол. Да изкара 270 минути без попадение е нещо изключително за португалеца, но не му се случва за първи път. Стори го във всичките си сезони в Мадрид, а между 2009/10 и 2010/11 дори записа пет поредни без гол. В онези дни също го освиркаха. Разликата е тази, че през 2010 г. нападателят не беше спечелил ни една купа с “белия” екип, нито бе развил сантиментална връзка с публиката.

Футболните отбори са деликатни инструменти и изпълнените с изключителни играчи тимове умножават сложността за поддръжката им. Всяка една злополука, всяко едно неразбирателство може да развърже едно или напълно противоположното му усещане в свят на гигантски чувствителности. До този месец съблекалнята бе твърдо управлявана от триумвирата Карло Анчелоти – Серхио Рамос – Кристиано с Икер Касийяс настрана. Този модел започва да се разпада с отсъствието на контузения Рамос и внезапната меланхолия на португалеца.

Визитата на Флорентино Перес на Валдебебас миналия понеделник след крушението на “Калдерон” (4:0) бе изтълкувана по различни начини в клуба. В кабинетите се тръбеше, че е необходимо тропване по масата от властимащите с цел възвръщане на отдадеността на наетите работници. Играчите видяха в този акт формалност с пропагандни цели и знак за недоверие. Отношенията между управата и състава не изживяват най-добрия си момент. Според обкръжението на Перес, на събранието с футболистите Кристиано не се произнесъл. Рамос от своя страна извинил отсъствието си с лечението на своята контузия.

В клуба казват, че меланхолията на Кристиано се отключила, когато го изостави приятелката му Ирина Шейк преди малко повече от месец. Ако е така, футболистът ще да се е почувствал ударен на няколко фронта: освен разлъката, коляното му отново започна да му създава проблеми, а миналата седмица бе удавен от упреци за честването на 30-годишния си юбилей веднага след срама в дербито срещу Атлетико (Мадрид) при цялото страдание на мадридистите. Суетата на фанатичния фен не признава чужди суети.

В събота срещу Ла Коруня пропусна чисто положение след пас на Карим Бензема, избягваше ситуации един срещу един, които преди не избягваше, и се показа учудващо ленив и пасивен. След последния съдийски сигнал първи се отправи към съблекалните. Без да се сбогува с публиката. В ложата се роди прякорът Тристан (б.пр. – легендарен рицар от кръглата маса, който страда от невъзможна любов към Изолда, отредена за неговия крал).

Ако за подкрепата от трибуните има условие непрекъснато изключително представяне, феновете са объркали героя с робот.

Диего Торес, “Ел Паис”

Следвай ни: