)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
&format=webp)
Млада, резервирана и въпреки това изключително решителна в покера и в живота, Team PKR Pro Пати "BabyTes" Бумие е един от онези играчи, които могат успешно да скрият своите силни амбиции зад ефективно покер лице, оставайки извън полезрението на медиите.
Може и да не чуваш често името на родената в Анжер, Франция, Бумие, но тя преследва упорито целите си и е завършила право в Сорбоната, журналистика в парижкото Висше училище по журналистика и съвместява всичко това с битието на спонсориран от PKR играч.
Играта и в High Roller турнира от French Poker Series (FPS) в Довил не беше толкова успешна колкото й се искаше, но за Бумие остава възможността да се смеси с ядрото на френското покер общество и да види ветровита Нормандия.
"Никога не съм била в Довил, но май няма да видя много този път," сподели Бумие след като отпадна с QQ срещу AK малко след началото на втория ден. "Дойдох тук вчера в 2 следобед и вече си тръгвам, няма и 24 часа по-късно. Дори нямах време да зърна морето."
Но с два часа време преди влака й за Париж, Бумие отдели време за PokerNews интервю, в което обсъжда своята страст към журналистиката, скорошната терористична атака срещу Charlie Hebdo и странната атмосфера на парижкия покер след затварянето на Aviation Club de France и Cercle Cadet.
PokerNews: Да започнем с покера в Париж и затварянето на ACF и Cercle Cadet. Какво според теб се случи там? Защо френските власти решиха да ударят покера толкова здраво?
Бумие: Истината е, че хората не знаят какво се случва там, макар че зад кулисите става нещо.
Според слухове ACF и Cadet са затворени защото има индикации, че голяма група се опитва да отвори казино в Париж. В този смисъл, затварянето на двете зали върши работа за проекта.
Какви последствия има от това върху играта? Отиват ли всички в Barrière казино сега?
То си е още там, но след като полицията затвори ACF и Cadet, всички се преместиха в Cercle Clichy в Монмартър, където имат лиценз за още една година.
Играех там преди всичко това да се случи и мога да кажа, че никога не сме имали толкова играчи като сега. Тези дни може да видиш и 50 човека да чакат за включване в кеш игра.
Затварянето на ACF означаваше също и че в Париж вече няма място за хай-стейкс игри. Все пак зная, че Cercle Clichy се подготвя да прави някакви хай-стейкс игри
През 2015, няма как да говориш за Париж без да мислиш за онова, което се случи на 7 януари в Charlie Hebdo и белегът, който това остави върху всички нас в Европа. Зная, че ти беше много емоционално ангажирана. Ще споделиш ли как се чувстваше?
Беше ужасно. Точно когато се случи, говорех по телефона с баща ми и му казвах, че смятам да подам документи за работа в Charlie Hebdo. Обичах това списание от дете – лепях кориците им в стаята си – и сега след като вече съм журналист много си падам по възможността да работя там.
И след това нещата се случиха много бързо. Първо, получих съобщение на телефона си, в което пишеше нещо за престрелка в офис на списание. След това, тъй като живея близо до мястото, започнах да чувам сирените на полицейските коли затова спрях разговора по телефона и пуснах телевизора. Просто не можех да повярвам. Бях шокирана.
Имената заизлизаха на екрана. Cabu, Charb, Honoré, Wolinski, Tignous – всички бяха мъртви. Не знаех какво да мисля и продължавах да се питам, "Това Париж ли е или Ирак?"
Точно след това, хората в Париж излязоха и се събраха на Площада на Републиката, за да демонстрират солидарност и да се изправят срещу тази грозна атака. И аз отидох и трябва да кажа, че наистина беше огромно.
Видях го по телевизията и признавам, че изглеждаше като много мощна и впечатляваща реакция. Но се питах дали да се включа или не. Ако имаше опасно място в Париж на 7 януари, това беше точно Площада на Републиката.
Съгласна съм, аз се запитах дали няма да е твърде опасно да отида там. Някои от моите приятели не отидоха, защото ги беше страх. Но след това осъзнах, че точно този страх са искали да насадят терористите.
Те искаха да ни е страх, искаха да ограничат собствения ни живот – а аз не исках това. Някак ми се струваше, че нямам друг избор освен да поема риска и да отида, да съм с всичките тези други хора на улицата и да покажа, че терористите няма да спечелят тази битка.
Това, което ме впечатли е, че семейството ми подкрепи избора ми. Зная, че майка ми обикновено се притеснява когато излизам сама из Париж, но в онзи ден, когато им казах, че ще се присъединя към хилядите на площада, тя ме подкрепи. Каза ми да отида.
Трагедията в Charlie Hebdo е дълбоко свързана с политиката и това ме кара да мисля за връзката между политиката и покера.
След като Оливие Буске и Дан Колман се появиха на финалната маса на High Roller турнира от EPT Барселона носейки про-палестински фланелки, се заговори много за покера и политиката. Да поставим това в перспектива: чувстваш ли се комфортно да обсъждаш политиката и атаките срещу Charlie Hebdo докато играеш покер?
От моя опит, политиката се появява много рядко на покер масата. Не ми се беше случвало преди януарските атаки срещу списанието.
Няколко дена след това дочух разговор между няколко играчи в Cercle Clichy и това ме ядоса много, защото те изрекоха много неверни неща за списанието.
За да отговоря на въпроса ти, не мисля, че политиката има място на покер масата и не смятам, че трябва да е част от разговорите по време на игра.
Ти спомена, че майка ти се притеснява когато излизаш сама из Париж. Вероятно фактът, че играеш покер не помага?
Майка ми не харесва това, че играя покер и е крайно обезпокоена от това. Когато й кажа, че съм в турнир или че съм отишла да играя в клуб, тя не е никак доволна, дори когато печеля. Продължава да ми казва, че не иска да играя много покер.
Зная, че се притеснява от играта ми и че може да си губя парите, но това е само защото не знае почти нищо за играта.
Едно оправдано притеснение, обаче, може да е, че ще загубиш представа за стойността на парите заради играта. Колкото повече играеш толкова повече пари минават през теб. Смяташ ли, че това може да ти се случи?
Не, определено не. Никога не сме имали проблеми с парите, но моите родители са ме научили да ценя стойността им и мисля, че никога няма да загубя тази способност.
Когато сядам да играя с €300, зная колко пари са това и че са много за студент като мен. Никога няма да играя суми, които не мисля, че мога да си позволя.
Как го правиш, тогава? Задаваш ли си цели и ограничения?
Да, поставям си цели и ограничения. Целта ми е винаги да спечеля малко повече и няма реален таван за това. Колкото до лимитите, преди старта на играта винаги се опитвам да определям максимума, който мога да си позволя да загубя.
Вече не играеш толкова покер като преди, особено след като стана част от френската аудио-визуална компания Yemaya. Ами когато трябва да взимаш решението на живота си – в покера ли виждаш бъдещето си или в журналистиката?
Мислила съм много за това и осъзнах, че моят живот не е покера, моят живот е журналистиката. Покерът е хоби за мен, но не ме разбирай погрешно – не смятам да спирам да играя. Просто смятам, че мога да бъда журналист на пълно работно време, който играе покер вечер или през уикенда, а не обратното.
В известен смисъл покерът може да ми помогне и като журналист – защото с годините имах шанса да се срещам с много страхотни хора благодарение на тази игра.
Харесва ми как покерът ми дава възможността да се свързвам с хора, които имат много за разказване и не бих срещнала при други обстоятелства. Тази играе е едно невероятно човешко приключение.
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)