)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
&format=webp)
На 19 януари Управителният съвет на БФВ утвърди Драган Нешич за новия старши-треньор на женския национален отбор. Заради ангажиментите си и натоварената програма в румънското първенство, където сръбският специалист е начело на ЦСМ (Търговище) с помощник треньор Атанас Лазаров, наставникът тази седмица намери свободно време, за да дойде до България и официално да сключи своя договор. През тази година на женския национален отбор му предстоят три много важни състезания - Европейски олимпийски игри в Баку, Гран При и Европейско първенство в Белгия и Холандия, което ще се проведе от 26-и септември до 4-и октомври.
43-годишният Нешич за втори път застава начело на представителния тим на България след престоя му от 2006 до 2010 година, когато под негово ръководство отборът стана 8-и на Евро 2009 в Полша и преди това 11-ти на Евро 2007 в Белгия и Люксемург.
Преди това съпругът на Нели Маринова бе помощник треньор на Емил Тренев през 2001 година, когато България спечели бронзовите медали от Европейското първенство във Варна. От 2003 до 2006 година настоящият селекционер заемаше същата позиция, когато начело на жените бе Джовани Гуидети.
Ето и какво сподели за сайта на БФВ вече официално новият старши-треньор на женския национален отбор Драган Нешич.
- Г-н Нешич, директно към въпроса - какви са поставените цели пред Вас и женския национален отбор през 2015 година?
- Сериозни! Имаме сериозни състезания и от всички тях трябва да вземем възможно най-много точки, които можем да спечелим първо от едно добро класиране на Европейските олимпийски игри в Азербайджан. След това от Гран При и накрая едно Европейско първенство, на което според мен отборът има и профил, и качества за едно много добро класиране. Не искам сега да говорим за медали и тези неща, но със сигурност имаме профил на един сериозен европейски отбор. Сериозен европейски отбор, който с конкуренцията към този момент в Европа, има възможност да е сред първите 6 отбора. И с качествата, които имат нашите състезатели мисля, че това може да стане реалност.
- Това ли е основната цел – място в топ 6 на Евроволей 2015?
- Цел като цел е да се опитаме да спечелим тази квалификация за Олимпийските игри в Рио през 2016 година, което е много важно, а това можем да го направим само с класиране до 6-о място в Европа. И да спечелим точки от другите състезания, които ни дават възможност да се изкачим в европейската ранглиста и да влезем в първите 8, защото в момента сме на 10-а позиция.
- За какъв срок е договорът Ви начело на отбора?
- Нямаме срок. Винаги сме работили така с федерацията и г-н Лазаров. Винаги, когато свърши един цикъл, сядаме и виждаме дали сме доволни от работата. Имаме ли какво повече да правим още един с друг или не, и решаваме дали да продължим работата си заедно. И аз предпочитам така и за федерацията според мен е едно нормално отношение с треньора. Договорът с федерацията не е най-важното нещо.
- Наскоро казахте, че желаете хората, които ще бъдат в щаба Ви да са предимно българи. Обсъдихте ли и ясни ли са вече някои от имената на помощниците Ви?
- Ще се опитаме всички хора, освен треньорът по физическа подготовка, да са българи. Защо казвам, че ще се опитаме? Днес получих възможност от федерацията да говоря с тях. Сега трябва нормално да обсъдим другите неща с всички треньори, които работят и по клубните си отбори. За сега мога да Ви кажа само едно име, а с другите тепърва трябва да говорим. Имената няма да са изненадващи, защото мисля, че са очаквани. Единственото име, което мога да кажа на този етап е това на Наско Лазаров, с който работим заедно в Търговище. Той на сто процента ще е с мен и вече даде своето съгласие.
- Обсъдихте ли на срещата какво ще бъде бъдещето на Б-националния отбор на България?
- Все още не сме сигурни дали ще имаме Б-национален отбор. Причината да съществува е практическа и много от момичетата, които миналата година бяха в него, аз искам да заиграят при мен в първия състав. От тук идва и въпросът дали ние изобщо имаме възможност за Б-национален отбор и дали трябва да похарчим необходимите средства за неговото съществуване в тази посока. Моето желание е 5 - 6 момичета от Б-националния отбор, почти всички, сега да участват в А-националния отбор, защото имаме три много важни състезания от календара и програмата ни е много натоварена през тази година.
- Една от състезателките в този Б-национален отбор е Петя Баракова от Левски (София), а след като договорът на Владимир Кузюткин не бе продължен той заяви, че е допуснал грешка, като не я е повикал за Световното първенство през изминалата година. Попада ли тя във вашите планове?
- Със сигурност и Петя Баракова и Силвана Чаушева попадат в нашите планове. Б-националният отбор миналата година бе една прекрасна идея за развитието на тези момичета. Следващата стъпка от него е включването им в А-националния отбор, а тази стъпка е тази година. Като цяло има много приятни момичета, които играят в българското първенство и които със сигурност могат да са част от националния отбор.
- Какви са наблюденията Ви за националния отбор през последните години и неговото развитие под ръководството на други специалисти?
- Много добро. Мисля, че се направиха сериозни крачки напред. Единствено съжалявам и капитанът Страшимира Филипова преди време даде едно хубаво интервю, в което каза: „През лятото работим добре, печелим мачове и изглеждаме, като силен отбор. Но дойде ли септември и нищо.“ Ние се надяваме точно това да се опитаме да променим и когато дойде септември просто да стане нещо.
- Притеснява ли Ви по някакъв начин това, че предните двама специалисти начело на женския национален отбор, Марчело Абонданца и Владимир Кузюткин, постигнаха хубави резултати, които не се оказаха достатъчни, за да бъдат продължени договорите им?
- Знаете ли, не знам с каква мотивация работеха тези треньори. Аз уважавам и двамата. И двамата са прекрасни треньори и са постигнали големи успехи. Аз знам каква е моята мотивация и съм сто процента сигурен, че моята мотивация е по-различна от тяхната. Аз съм сърбин, но и българин. Имам и български паспорт. Нещо прекрасно в моя живот е българка. Синът ми има двойно гражданство и освен спортни резултати, с България ме свързват и много други неща, а това е чувство, което със сигурност моите колеги нямаше как да имат. Те дойдоха тук, за да свършат една професионална работа и го направиха по един прекрасен начин. За това казвам, че моето чувство към националния отбор е малко по-различно, защото чувствам България като моя страна.
- Веднага ли се съгласихте да поемете националния отбор или имахте колебания?
- Да, да. Отговорът е да. Знаете, че след като решихме да спрем да работим заедно през 2010 година, по миналото лято водех националния отбор за младежи. И г-н Лазаров и федерацията знаеха, че винаги, когато трябва да се свърши сериозна работа, аз съм на линия. Нямаше обидени страни, скандали и трябваше само едно телефонно обаждане, за да кажа: „Да, няма проблеми!“
- Какво мислите да промените в работата си в сравнение с предния период, когато бяхте начело на тима?
- Много, много неща. Аз сега съм абсолютно по-различен треньор и абсолютно по-различен човек. Шест, седем години съм по-възрастен, а с това съм по-опитен човек, по-опитен мъж. Междувременно станах баща и това е нещо, което ми дава още една отговорност повече. Почти всичко ще променя в сравнение с това, което съм правил преди. Като искам да уточня, че говорим за моята работа, а не за тази на моите колеги. Искам да променя това, което съм правил при предишния ми период начело на тима до 2010 година и искам сега да е различно.
- Започнахте ли да наблюдавате по-сериозно представянето на българските националки в клубните им отбори, след като разбрахте, че ще поемете жените?
- Знаете ли какво, не. И знаете ли защо? Аз кариерата на Страшимира Филипова и в тези години, когато не бях треньор на националния отбор, я следях и тя работеше и играеше в сериозни клубове. На Ева Янева също съм следял мачове. На Доби Рабаджиева, която една година бе с мен - също. На Емилия Николова, която за съжаление бе само половин година с мен в Конеляно и тогава не успяхме да я картотекираме. Ели Василева, която има една сериозна кариера и знаете ли, че не може да си треньор по волейбол и да не засечете тези момичета, които играят в едни от най-добрите европейски отбори.
- Чухте ли се с някои от тях?
- Да, почти с всички, с които съм работил, но не говорихме за нищо конкретно свързано с националния отбор. Но ние през годините изградихме такива отношение и с Ева Янева, и Страшимира Филипова, че се чуваме да си честитим празници като Коледа. Ние имаме едно прекрасно уважение един към друг. Сега говорим само за Ева и Страши, но Диана Ненова също и те сега са станали вече най-възрастните в отбора. При предишния ми престой начело на тима те бяха най-младите в състава. Тогава бяха млади, хубави състезатели, а сега са станали опитни.
- Как ще се отрази работата Ви в клубния отбор на тази при жените?
- Това няма да е проблем. В средата на април аз ще съм свършил с работата си в моя отбор и няма да има никакъв проблем с това. За следващия сезон вече предстои да видим дали ще остана в Търговище или ще продължа кариерата си начело на някой друг отбор, защото договорът ми с тях е до май месец.
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)